17 април 1790 г. – Умира Бенджамин Франклин

Умира Бенджамин Франклин – американски общественик, учен, издател, дипломат и изобретател.

В навечерието и по време на Американската революция той е главният говорител на британските колонии в споровете с правителството на Великобритания, където прекарва дълго време. Франклин играе важна роля и в осигуряването на помощта на Франция за революцията, в признаването на независимостта на колониите от Великобритания и в създаването на Конституцията на САЩ.

Бенджамин Франклин е известен още с просветителската си дейност и с множеството известни цитати, както и със своите експерименти с електричеството. Сред изобретенията на Франклин са затворената фурна, медицинския катетър, гръмоотвода, плавниците и може би бифокалните очила. Той изиграва значителна роля и за развитието на американската книга. Самоук печатарски работник, благодарение на упорития труд и необикновените способности той си пробива път в живота, ставайки един от най-видните политически дейци и създатели на Съединените американски щати. Неговата „Автобиография“ (1775 г.), останала незавършена, провъзгласява идеала за човека, свободен от робство и притежаващ неотнимаеми права. През 1728 г. Б. Франклин открива в гр. Филаделфия печатница, а след нея книжарница и първата в Америка обществена библиотека. Той не се стремял да превърне своите предприятия в дейност за лесна печалба и заявявал, че основната му цел е просветителската дейност. Б. Франклин издавал един от първите американски вестници, а в периода от 1732 до 1758 г. издава получилия широка известност сборник „Алманах на бедния Ричард“. Многобройните конкуренти и политическите противници се отнесли към неговото начинание враждебно и той бил принуден да прехвърли делото си на своите ученици и партньори.

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития

•    1355 г. — Във Венеция за заговор против местната аристокрация е екзекутиран Марино Фалиеро.
•    1397 г. — За първи път Джефри Чосър разказва своите Кентърбърийски разкази в двора на Ричард II. Изследователите на Чосър посочват датата (през 1387) за начало на описвания в книгата поход до Кентърбъри.
•    1492 г. — Христофор Колумб получава благословията и финансирането на испанската корона да търси западния път към Индия.
•    1521 г. — Водачът на Реформацията Мартин Лутер е отлъчен от католическата църква.
•    1534 г. — Арестуван е бившият лорд-канцлер на Англия, авторът на „Утопия“ Томас Мор.
•    1607 г. — 21-годишният Арман Жан дю Плеси дьо Ришельо е ръкоположен за епископ.
•    1821 г. — По време на сражение край град Скулени на река Прут с османската армия загива Индже войвода.
•    1824 г. — Подписан е Руско-американски договор за свободното плаване и ловенето на риба в Аляска.
•    1856 г. — Квебек е провъзгласен за столица на Канада.
•    1861 г. — Американска гражданска война: Щатът Вирджиния се отделя от САЩ.
•    1879 г. — На 1 Велико народно събрание принц Александър I Батенберг е избран за княз на Третата българска държава измежду трима кандидати.
•    1895 г. — Подписва се Симоносекския мирен договор между Китай и Япония, утвърждаващ поражението на Китай в Китайско-японската война (1894-1895).
•    1897 г. — Обнародван е Закон за монетите в Княжество България.
•    1904 г. — В София е дадено първото куклено театрално представление в България от членове на дружество „Чех“.
•    1919 г. — Въвеждат законът за 8-часов работен ден във Франция.
•    1924 г. — Учредено е филмовото студио Metro-Goldwyn-Mayer след сливане на Metro Pictures, Goldwyn Pictures и Louis B. Mayer Company.
•    1937 г. — Дафи Дък се появява за пръв път във филм на Warner Bros.
•    1941 г. — Втората световна война: Кралство Югославия се предава на германците, след като нацистката армия влиза в Белград.
•    1945 г. — Създадена е Австрийската народна партия, участвалата най-дълго в управлението на Австрия след Втората световна война.
•    1948 г. — Одържавено е цирковото дело в Народна република България.
•    1961 г. — Операция в Залива на прасетата: ЦРУ прави неуспешен опит да свали режима на Фидел Кастро, като изпраща екип от кубински емигранти в района на Залива на прасетата в Куба.
•    1964 г. — В Англия излиза първият албум на „Ролинг Стоунс“, озаглавен „Ролинг Стоунс“.
•    1969 г. — Възрастта, на която един човек има право на вот във Великобритания, е намалена от 21 на 18 години.
•    1969 г. — Александър Дубчек е принуден да подаде оставка от лидерския пост на чехословашката компартия и е заменен с Густав Хусак.
•    1970 г. — Сър Пол Маккартни издава първия си солов албум „Маккартни“.
•    1970 г. — Проект Аполо: Американският космически кораб Аполо 13 успява да се върне на Земята след почти катастрофален полет до Луната.
•    1975 г. — Червените кхмери извършват комунистически преврат в Кхмерската република, на власт идва Пол Пот, което поставя начало на камбоджанския геноцид, отнел живота на около 1,5 милиона души.
•    1989 г. — След седемгодишна забрана в Полша е легализиран профсъюзът Солидарност.
•    1993 г. — Президентът на Чечня Джохар Дудаев разпуска парламента и въвежда президентско управление в републиката.
•    1999 г. — НАТО иска от България неограничен достъп до въздушното ѝ пространство в хода на Операция „Съюзна сила“ срещу Югославия.

Родени

•    1814 г. — Аугуст Гризебах, немски ботаник († 1879 г.)
•    1853 г. — Уилям Джон Макгий, американски геолог († 1912 г.)
•    1877 г. — Коце Ципушев, български революционер († 1968 г.)
•    1892 г. — Константин Гълъбов, български филолог († 1980 г.)
•    1894 г. — Никита Хрушчов, ръководител на СССР († 1971 г.)
•    1898 г. — Петър Найчев, български комунист († 1944 г.)
•    1902 г. — Веселин Стоянов, български композитор († 1969 г.)
•    1911 г. — Ерве Базен, френски писател († 1996 г.)
•    1912 г. — Гаврил, глава на МПЦ († 1996 г.)
•    1916 г. — Сиримаво Бандаранайке, министър-председател на Цейлон и Шри Ланка († 2000 г.)
•    1918 г. — Уилям Холдън, американски актьор († 1981 г.)
•    1923 г. — Линдзи Андерсън, британски режисьор († 1994 г.)
•    1926 г. — Петър Патев, български футболист
•    1929 г. — Джон Ериксон, британски историк († 2002 г.)
•    1945 г. — Венцеслав Димитров, български политик
•    1949 г. — Валентин Кулев, български художник
•    1950 г. — Ел Скот Колдуел, американска актриса
•    1951 г. — Оливия Хъси, британска актриса
•    1952 г. — Желко Ражнатович, сръбски военен командир († 2000 г.)
•    1955 г. — Иван Нейков, български политик
•    1959 г. — Шон Бийн, британски актьор
•    1962 г. — Ники Харис, американска актриса
•    1963 г. — Румен Левордашки, български тромпетист
•    1964 г. — Рикардо Патрезе, италиански пилот от Формула 1
•    1965 г. — Уилям Мейпотър, американски актьор
•    1967 г. — Хенри Йън Кюзик, шотландско-перуански актьор
•    1970 г. — Ангелина Славова, българска актриса
•    1971 г. — Хосе Севалос, еквадорски футболист
•    1972 г. — Дженифър Гарнър, американска актриса
•    1974 г. — Виктория Бекъм, английска певица
•    1975 г. — Анна Цолова, българска журналистка
•    1975 г. — Яница Нешева, българска певица
•    1980 г. — Ненчо Балабанов, български актьор
•    1984 г. — Рафаеле Паладино, италиански футболист

Починали

•    326 г. — Александър Александрийски, патриарх на Александрия (* 250 г.)
•    485 г. — Прокъл, гръцки философ (* 412 г.)
•    1711 г. — Йозеф I, Свещен римски император (* 1678 г.)
•    1742 г. — Арвид Хорн, министър-председател на Швеция (* 1664 г.)
•    1761 г. — Томас Бейс, британски пастор (* ок. 1702)
•    1821 г. — Индже войвода, български хайдутин (* ок. 1755)
•    1898 г. — Ильо войвода, български хайдутин и войвода (* 1805 г.)
•    1903 г. — Йордан Попйорданов, български революционер (* 1881 г.)
•    1913 г. — Ахмед Ниязи бей, османски военен (* 1873 г.)
•    1925 г. — Николай Петрини, деец на БЗНС (* 1889 г.)
•    1926 г. — Иван Луков, български военен деец (* 1871 г.)
•    1941 г. — Владимир Чорович, сръбски историк (* 1885 г.)
•    1942 г. — Жан Батист Перен, френски физик, Нобелов лауреат († 1870 г.)
•    1948 г. — Кантаро Судзуки, министър-председател на Япония (* 1868 г.)
•    1960 г. — Еди Кокран, американска рокзвезда (* 1938 г.)
•    1970 г. — Павел Луспекаев, съветски актьор (* 1927 г.)
•    1976 г. — Хенрик Дам, датски биохимик и физиолог, Нобелов лауреат (* 1895 г.)
•    1986 г. — Марсел Дасо, френски авиоконструктор (* 1892 г.)
•    1990 г. — Анджело Скиавио, италиански футболист и треньор (* 1905 г.)
•    1993 г. — Тургут Йозал, президент на Турция (* 1927 г.)
•    1994 г. — Роджър Спери, американски лекар, Нобелов лауреат († 1913 г.)
•    1998 г. — Линда Маккартни, американска музикантка (* 1941 г.)
•    1999 г. — Николай Добрев, български политик (* 1947 г.)
•    2007 г. — Христо Христов, български режисьор (* 1926 г.)
•    2012 г. — Димитрис Митропанос, гръцки певец (* 1948 г.)

Празници

•    Международен ден на болните от хемофилия — Отбелязва се от 1989 г. по инициатива на Световната здравна организация
•    България — Празник на дипломираните експерт-счетоводители (от 2002 г.)
•    Казахстан — Ден на Пожарната служба
•    Кирибати — Национален ден на здравето
•    Самоа — Ден на националния флаг
•    Сирия — Ден на независимостта (от Франция, 1946 г., национален празник)
•    Япония — Ден на децата

инфо: obekti.bg

За още интересни новини харесайте страницата ни във Facebook  тук