17 септември – Денят на София

На 17 септември, когато църквата почита паметта на светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов, се чества Денят на София.

Денят е обявен за празник на града с решение на Столичния общински съвет от 25 март 1992 г.

Почитта към мъчениците Вяра, Надежда и Любов и майка им София е и почит към добродетелите, които ни крепят – вярата, надеждата, любовта и мъдростта.

Преданието разказва, че през втората половина на І в. в Рим живяла благочестива жена, християнка, която се казвала София. Тя имала три дъщери, които носели имената на християнски добродетели – Вяра, Надежда и Любов.

Майката и дъщерите й не скривали своята вяра в Христос и я изповядвали открито. Наместникът на Антиох донесъл за това на император Адриан (117-138), който заповядал да ги доведат веднага при него.

Когато застанали пред императора, всички присъстващи се изумили от спокойствието им: сякаш са ги повикали на светло тържество, а не на изтезание.

Адриан се опитал да ги убеди да принесат жертва на богинята Артемида, но момичетата – Вяра била на 12 години, Надежда – на 10, и Любов – на 9 – останали непреклонни. Тогава императорът заповядал да ги изтезават жестоко. Майка им била принудена да гледа нечовешките изтезания и страданията на децата си, но и тя проявила необикновена сила.

Неиздържали на изтезанията, момичетата умират, а императорът разрешил на света София да вземе телата на дъщерите си и да ги погребе. Три дни след кончината на децата си умира и майка им, която също била погребана при тях.

Църквата почита и света София като мъченица, защото като майка тя изживяла със сърцето си ужасните мъчения на своите възлюбени дъщери. Мощите на светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов почиват от 777 г. в Елзас, Франция.

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития

1156 г. — Основано е херцогство Австрия.
1176 г. — Византийско-селджукски конфликти: В Битката при Мариокефалон Византия губи надеждите се за отвоюване на Мала Азия от турците.
1598 г. — Холандски моряци откриват остров Мавриций.
1787 г. — Във Филаделфия (Пенсилвания) е подписана конституцията на САЩ.
1789 г. — Английският астроном Уилям Хершел открива Мимас — естествен спътник на Сатурн.
1871 г. — Открит е 13 700 м тунел Мон Сени в Алпите, свързващ Франция и Италия.
1877 г. — Руско-турска война (1877-1878): Третата битка при Шипка: руските войски отблъскват последната атака на османците срещу Шипченския проход.
1915 г. — На аудиенция на лидерите на опозиционните партии с цар Фердинанд I, Александър Стамболийски го заплашва, за което е арестуван и осъден на доживотен затвор, а Александър Малинов е поставен под домашен арест.
1939 г. — Втората световна война: СССР се присъединява към нахлуването на Нацистка Германия в Полша по време на Полската кампания.
1941 г. — Втората световна война: В СССР е въведено задължително обучение на цивилното население по военно дело.
1988 г. — Състои се церемонията по откриване на XXIV летни олимпийски игри в Сеул, Южна Корея.
1991 г. — Латвия, Литва, Естония, Северна Корея и Южна Корея са приети за членове на ООН.

Родени

1006 г. — Петър Дамиани, средновековен теолог († 1072 г.)
1550 г. — Павел V, римски папа († 1621 г.)
1580 г. — Франсиско де Кеведо, испански писател († 1645 г.)
1688 г. — Мария-Луиза Савойска, кралица на Испания († 1714 г.)
1743 г. — Жан-Антоан дьо Кондорсе, френски писател († 1794 г.)
1797 г. — Хайнрих Кул, германски зоолог († 1821 г.)
1826 г. — Бернхард Риман, немски математик († 1866 г.)
1835 г. — Михаил Петрович Клодт, руски художник, передвижник († 1914 г.)
1857 г. — Константин Циолковски, руски учен († 1935 г.)
1859 г. — Панайот Пеев, български военен деец († 1935 г.)
1863 г. — Виго Стукенберг, датски писател († 1905 г.)
1864 г. — Анагарика Дхармапала, индийски идеолог († 1933 г.)
1869 г. — Антон Бозуков, български революционер († ? г.)
1869 г. — Кристиан Лоус Ланге, норвежки дипломат, Нобелов лауреат († 1938 г.)
1879 г. — Борис Стрезов, български революционер († 1947 г.)
1883 г. — Уилям Карлос Уилямс, американски писател († 1963 г.)
1886 г. — Димо Казасов, български политик († 1980 г.)
1887 г. — Димитър Савов, български предприемач († 1951 г.)
1888 г. — Ерих-Хайнрих Кльоснер, германски офицер († 1976 г.)
1893 г. — Вилибалд Боровиц, германски офицер († 1945 г.)
1898 г. — Христо Смирненски, български поет, сатирик и преводач († 1923 г.)
1900 г. — Михаил Катуков, съветски офицер († 1976 г.)
1916 г. — Юмжагийн Цеденбал, монголски функционер († 1991 г.)
1922 г. — Агостиньо Нето, президент на Ангола († 1979 г.)
1924 г. — Цанко Цанков, български учен
1929 г. — Стърлинг Мос, британски пилот от Формула 1
1930 г. — Едгар Мичъл, американски астронавт
1930 г. — Томас Стафорд, американски астронавт
1931 г. — Ан Банкрофт, американска актриса († 2005 г.)
1931 г. — Стоил Косовски, български граничар († 1952 г.)
1933 г. — Стефан Димитров, български режисьор († 1990 г.)
1935 г. — Кен Киси, американски писател († 2001 г.)
1942 г. — Казимир Попконстантинов, български учен
1942 г. — Петър Киров, български борец
1943 г. — Васил Митков, български футболист († 2002 г.)
1944 г. — Райнхолд Меснер, австрийски алпинист, първият човек, достигнал Еверест без кислороден апарат
1948 г. — Алекс Болдин, български писател
1948 г. — Кирил Миланов, български футболист
1950 г. — Минчо Минчев, български цигулар
1950 г. — Слави Дамянов, български футболист
1960 г. — Деймън Хил, британски пилот от Формула 1
1965 г. — Брайън Сингър, американски режисьор
1966 г. — Наталия Казакова, български политик
1968 г. — Анастейша, американска поп-певица
1969 г. — Кен Дохърти, ирландски играч на снукър
1971 г. — Адриана Скленарикова, словашки фотомодел
1971 г. — Сергей Барбарез, босненски футболист
1977 г. — Ролан Гусев, руски футболист
1981 г. — Бакари Коне, котдивоарски футболист
1985 г. — Александър Овечкин, руски хокеист
1985 г. — Томаш Бердих, тенисист на Чехия
1985 г. — Юмит Коркмаз, австрийски футболист
1986 г. — Паоло Де Челие, италиански футболист

Починали

456 г. — Ремист, генерал на Западната Римска империя (* ? г.)
672 г. — Рекесвинт, крал на вестготите (* ? г.)
1179 г. — Хилдегард от Бинген, германска монахиня (* 1098 г.)
1371 г. — Вълкашин Мърнявчевич, крал на Прилеп (* ок. 1320 г.)
1371 г. — Иван Углеша Мърнявчевич, деспот на Сяр (* ? г.)
1422 г. — Константин II Асен, номинален български цар (* 1369)
1485 г. — Педро Арбуес, испански свещеник (* 1441)
1621 г. — Роберто Белармино, италиански духовник (* 1542 г.)
1665 г. — Филип IV Испански, крал на Испания и Португалия (* 1605 г.)
1836 г. — Антоан-Лоран дьо Жусийо, френски ботаник (* 1748 г.)
1863 г. — Алфред дьо Вини, френски писател (* 1797 г.)
1877 г. — Уилям Фокс Талбот, английски изобретател (* 1800 г.)
1886 г. — Ашър Браун Дюранд, американски художник (* 1796 г.)
1889 г. — Даниил Похитонов, руски офицер (* 1824 г.)
1901 г. — Мирче Ацев, български революционер (* 1859 г.)
1919 г. — Емануил Развигоров, български революционер (* 1886 г.)
1924 г. — Чудомир Кантарджиев, български революционер (* 1883 г.)
1927 г. — Александър Южин, руски драматичен артист (* 1857 г.)
1927 г. — Илия Колев, български просветен деец (* ? г.)
1927 г. — Никола Христов, български революционер (* 1885 г.)
1936 г. — Анри Луи льо Шателие, френски химик (* 1850 г.)
1938 г. — Михаил Чаков, български революционер (* 1873 г.)
1945 г. — Чарлс Спирмън, английски психолог (* 1863 г.)
1963 г. — Едуард Шпрангер, немски философ (* 1882 г.)
1977 г. — Уилям Шелдън, американски психолог (* 1898 г.)
1980 г. — Анастасио Сомоса Дебайле, никарагуански диктатор (* 1925 г.)
1984 г. — Юрий Визбор, руски артист (* 1934 г.)
1987 г. — Владимир Басов, руски режисьор (* 1923 г.)
1991 г. — Людмила Исаева, българска поетеса (* 1926 г.)
1994 г. — Карл Попър, британски философ (* 1902 г.)
1994 г. — Кирил Игнатов, български политик (* 1913 г.)
1999 г. — Гари Кошницки, австралийски шахматист (* 1907 г.)
2009 г. — Панайот Узунов, български авиатор (* 1957 г.)

Празници

Православие — Св. мъченици София и трите ѝ дъщери Вяра, Надежда и Любов (Любен, Люба, Любомир, Севда)
Международен ден в памет на загиналите в Сабра и Шатила – Отбелязва се от 1983 г. с решение на Международната конференция за солидарност с народите на Палестина и Ливан
България — Празник на град Костинброд – Определен с Решение на Общински съвет от 14 юни 2007 г., Празник на град Лом – За първи път се празнува на 17 септември 1993 г.
Празник на село Съдиево (Област Сливен)
САЩ — Ден на Конституцията

инфо: obekti.bg

Вижте още:

Ето как изглеждаше София преди 30-40 години. Няма да я познаете!

Как са изглеждали жените в София преди близо 100 години (СНИМКИ)

София била мишена за ядрен удар на САЩ

10 живописни екопътеки в близост до София

За още интересни новини харесайте страницата ни във Facebook  тук