5 февруари 1971 г. – „Аполо 14“ каца на Луната

Въпреки множеството проблеми по пътя „Аполо 14“ – осмата пилотирана мисия до Луната – се приземява успешно на земния спътник.

Пръв на повърхността (по бордово време 114 часа 31 минути) излиза командирът – Алън Шепърд. „Това беше дълъг път, но ето че сме тук“, заявява той.

В рамките на мисията са събрани близо 42 кг лунни скали. Проведени са и няколко полеви експерименти, включително сеизмични измервания.

Именно по време на „Аполо 14“ Шепърд удря две голф топки с импровизиран стик, донесен от Земята. Командирът и пилотът на лунния модул Едгар Мичъл прекарват 33 часа на Луната.

На 9 февруари 1971 г. „Аполо 14“ се завръща успешно на Земята.

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития

•    506 г. — Кралят на вестготите Аларих II издава сборник с римски закони.
•    1204 г. — Алексий V Дука Мурзуфул е коронясан за император на Византия.
•    1762 г. — Френската островна колония Мартиника е превзета от Англия.
•    1783 г. — При първото от петте последователни земетресения на полуостров Калабрия (Италия) загиват 50 хиляди души.
•    1818 г. — Маршал Жан Бернадот се възкача на шведския престол като Карл XIV.
•    1850 г. — В САЩ е патентована първата машина за смятане арифмометър.
•    1859 г. — Княз Александру Йоан Куза е избран за владетел на Княжество Молдова и поставя основите на съвременна Румъния.
•    1861 г. — В САЩ е патентована кинокамерата от Коулмън Селърс.
•    1871 г. — Васил Левски изготвя писма до Филип Тотю в Одеса и Панайот Хитов в Белград, с които кани двамата войводи да се включат дейно в работата на Вътрешната революционна организация.
•    1885 г. — Белгийският крал Леополд II създава Свободна държава Конго, като своя частна собственост в Африка.
•    1889 г. — Княз Фердинанд I дава разрешение на Военното министерство за закупуване на първите картечници за Българската армия.
•    1901 г. — Американският магнат Джон Пиерпон Морган създава империята „Юнайтед стейтс стийл корпорейшън“.
•    1904 г. — Войските на САЩ напускат Куба след 5-годишна окупация.
•    1909 г. — Русия признава независимостта на България.
•    1917 г. — Мексико приема своята революционна конституция.
•    1928 г. — По изкуствен път е получен Витамин D.
•    1936 г. — Чарли Чаплин реализира последния си ням филм — Модерни времена.
•    1945 г. — По време на конни надбягвания в Мексико конят Голяма Ракета поставя световен рекорд по скорост — 70 км в час.
•    1953 г. — За пръв път е показан анимационният филм на Уолт Дисни „Питър Пан“.
•    1958 г. — Военноовъздушните сили на САЩ загубват водородна бомба близо до бреговете на Савана, Джорджия, бомбата не е била намерена.
•    1958 г. — Гамал Абдел Насър е номиниран за първи президент на Обединената Арабска Република.
•    1968 г. — Виетнамската война: Започва Битката при Ке Сан.
•    1971 г. — Проект Аполо: Аполо 14 каца на Луната.
•    1973 г. — В Торонто (Канада) започва строежът на телевизионната кула Си Ен Тауър – най-високата сграда в света за следващите 34 години.
•    1976 г. — Американката Мод Тал става най-възрастният шофьор в света, след като получава правоуправление на 104 годишна възраст.
•    1991 г. — Столицата на Киргизстан — Фрунзе е преименувана на Бишкек.
•    1997 г. — Под обществен натиск три швейцарски банки прехвърлят 71 млн. долара по сметката на фонда за жертвите на Холокоста.
•    2000 г. — В Техеран е извършен неуспешен опит за атентат срещу президента на Иран Мохамед Хатами.
•    2002 г. — Компанията Pepsi заснема най-скъпия рекламен видеоклип — с участието на Бритни Спиърс на стойност 9 млн. долара.

Родени

•    1788 г. — Робърт Пийл, министър-председател на Обединеното кралство († 1850г.)
•    1808 г. — Карл Шпицвег, немски художник († 1885 г.)
•    1812 г. — Жорж Дантес, френски монархист († 1895 г.)
•    1840 г. — Джон Бойд Дънлоп, шотландски изобретател († 1921 г.)
•    1840 г. — Хайръм Стивънс Максим, британски изобретател († 1916 г.)
•    1843 г. — Никола Ганчев, български революционер († 1876 г.)
•    1848 г. — Жорис-Карл Юисманс, френски писател († 1907 г.)
•    1852 г. — Масатаке Тераучи, министър-председател на Япония († 1919 г.)
•    1866 г. — Рейджиро Вакацуки, министър-председател на Япония († 1949 г.)
•    1871 г. — Константин Н. Робев, български лекар († 1946 г.)
•    1877 г. — Константин Калинин, съветски авиоконструктор († 1938 г.)
•    1878 г. — Андре Ситроен, френски автомобилен пионер († 1935 г.)
•    1882 г. — Луи Вагнер, френски автомобилен състезател († 1960 г.)
•    1889 г. — Станке Димитров, български антифашист († 1944 г.)
•    1899 г. — Уолтър Лангер, американски психоаналитик († 1981 г.)
•    1903 г. — Алексей Леонтиев, съветски психолог († 1979 г.)
•    1905 г. — Георги Герасимов, български художник († 1977 г.)
•    1907 г. — Валтер Науш, австрийски футболист († 1957 г.)
•    1909 г. — Вангел Аяновски, югославски партизанин († 1996 г.)
•    1912 г. — Пиетро Ферарис, италиански футболист († 1991 г.)
•    1914 г. — Алън Ходжкин, британски биофизик, Нобелов лауреат през 1963 г. (†1998 г.)
•    1914 г. — Уилям Бароуз, американски романист († 1997 г.)
•    1915 г. — Роберт Хофщетер, американски физик от еврейски произход, Нобелов лауреат през 1961 г. († 1990 г.)
•    1916 г. — Уго Локатели, италиански футболист († 1993 г.)
•    1919 г. — Андреас Папандреу, министър-председател на Гърция († 1996 г.)
•    1920 г. — Леда Милева, българска поетеса и писателка († 2013 г.)
•    1923 г. — Евгени Константинов, български писател и сценарист († 1986 г.)
•    1924 г. — Александър Матросов, съветски военнослужещ († 1943 г.)
•    1925 г. — Генчо Стоев, български писател († 2002 г.)
•    1930 г. — Александър Герчев, български лекар († 1997 г.)
•    1930 г. — Веселин Калчев, български музикант († 1999 г.)
•    1932 г. — Чезаре Малдини, италиански футболист и треньор
•    1934 г. — Ханк Аарон, американски бейзболист
•    1938 г. — Петър Драмов, български художник
•    1948 г. — Свен-Йоран Ериксон, шведски футболен мениджър
•    1949 г. — Курт Бек, германски политик
•    1949 г. — Мануел Орантес, испански тенисист
•    1950 г. — Нийл Джордан, ирландски режисьор и писател
•    1954 г. — Клиф Мартинез, американски музикант
•    1956 г. — Ектор Ребаке, мексикански автомобилен състезател
•    1958 г. — Франк Пагелсдорф, германски футболист
•    1959 г. — Антони Дончев, български музикант
•    1961 г. — Ирина Флорин, българска певица
•    1962 г. — Емил Велев, български футболист
•    1963 г. — Пако Айестеран, помощник-треньор на ФК Ливърпул
•    1964 г. — Дъф Маккагън, американски музикант
•    1965 г. — Георге Хаджи, румънски футболист
•    1966 г. — Вяра Анкова, български журналист
•    1968 г. — Маркус Грьонхолм, автомобилен състезател
•    1969 г. — Боби Браун, американски певец
•    1969 г. — Майкъл Шийн, британски актьор
•    1972 г. — Мери-Елизабет Доналдсън, графиня на Монпезат
•    1975 г. — Джовани ван Бронкхорст, холандски футболист
•    1976 г. — Тони Джа,тайландски майстор по бойни изкуства
•    1977 г. — Иван Гребенчарски, български скиор
•    1978 г. — Тал Шакед, американски шахматист
•    1981 г. — Жюли Зенати, френска певица
•    1984 г. — Карлос Тевес, аржентински футболист
•    1985 г. — Ванеса Русо, играч на покер от САЩ
•    1985 г. — Кристиано Роналдо, португалски футболист
•    1986 г. — Ведран Чорлука, хърватски футболист
•    1987 г. — Диян Христев, български футболист (Какалаш – Горно водино, ПФК Локомотив Пловдив (шампионски сезон))
•    1990 г. — Румен Николов, български футболист
•    1992 г. — Марина Кискинова, българска поп певица
•    1992 г. — Неймар, бразилски футболист

Починали

•    1578 г. — Джанбатиста Марони, италиански художник (* 1520 г.)
•    1725 г. — Йохан Кристоф Вайгел, немски гравьор (* 1654 г.)
•    1803 г. — Джордж Бас, английски лекар (* 1771)
•    1822 г. — Али паша Янински, албански държавник (* ок. 1741)
•    1881 г. — Томас Карлайл, британски философ и публицист (* 1795 г.)
•    1909 г. — Димитър Паничков, български издател (* ок. 1810)
•    1910 г. — Дине Дробенов, български революционер (* ?)
•    1927 г. — Никола Рибаров, български генерал (* 1859 г.)
•    1931 г. — Михал Грамено, албански революционер (* 1872 г.)
•    1934 г. — Уилям Морис Дейвис, американски геоморфолог (* 1850 г.)
•    1937 г. — Лоу Андреас-Саломе, германска писателка (* 1861 г.)
•    1947 г. — Боян Смилов, български политик (* 1885 г.)
•    1959 г. — Курт Закс, немски музиколог (* 1881 г.)
•    1966 г. — Лудвиг Бинсвангер, швейцарски психиатър (* 1881 г.)
•    1999 г. — Василий Леонтиев, руски икономист, Нобелов лауреат през 1973 г. (* 1906 г.)
•    2001 г. — Любомир Димитров, български актьор (* 1930 г.)
•    2005 г. — Гнасингбе Еядема, президент на Того (* 1937 г.)
•    2008 г. — Асен Попов, български скулптор (* 1925 г.)
•    2013 г. — Леда Милева, българска писателка (* 1920 г.)

Празници

•    Мексико — Ден на конституцията (1917 г.)
•    Бурунди — Ден на единението
•    Сан Марино — Ден на патрона (Света Агата)
•    Пакистан — Ден на Кашмир

инфо: obekti.bg

Вижте още:

Аполо 8 открил гигантска врата на Луната

Астронавтите от Аполо чуват тайнствена музика от далечната страна на Луната

Жената, приземила “Аполо 11” на Луната

Три НЛО са кацнали на Луната малко след легендарното кацане на Аполо

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook