Кой е построил пирамидите в Тенерифе: масоните или митичните хора Гуанча

Ако стоите на платформата на най-голямата пирамида в деня на лятното слънцестоене, е възможно да преживеете двоен залез.

Комплексът от терасовидни, правоъгълни пирамиди в крайния югоизток на Канарските острови остава загадка и до днес.

През 90-те години изследователят и писател Тор Хейердал се озовава на Канарските острови и, очарован от мистерията на пирамидите, които вижда там, се установява в Тенерифе, близо до Гуимар, в района на Чакон, където има шест от тях. Много от тях са унищожени, тъй като е имало подобни сгради на другите пет острова от архипелага, но по-възрастните жители казват, че те са били разграбени и материалът е използван за други сгради.

Тор Хейердал не може да отговори кой, кога и защо са построени, нито пък руският авантюрист и учен Виктор Мелников, който се включва в проучването.

Построени са по същото време като пирамидите в Египет 

Пирамидите в Тенерифе заемат площ от 64 000 квадратни метра и според информацията, която може да се намери в етнографския „Пирамиден парк“ там, са на около 7000 години, което означава, че са построени приблизително по същото време като египетските и южноамериканските.

Хипотезата на Тор Хейердал е, че има връзка между терасовидните структури на Канарските острови и пирамидите на древен Египет и цивилизацията на маите. Ако египтяните са плавали към Централна Америка и са повлияли на изграждането на пирамидите там, Канарските острови биха били „спирка“ по пътя.

Предполага се, че предназначението на тези структури е церемониално или астрономическо. Изследвания на учени от Института по астрофизика на Канарските острови през 1991 г. потвърждават последното предположение на Хейердал.

Пирамидите са построени от вулканичен камък, който е обработен и подреден един върху друг, без използването на хоросан.

Астрофизикът Хаун Антонио Белмонте Авилес, заедно с колегите си Антонио Апарисия Хуан и Сезар Естебан Лопес, стигат до извода, че сградите не са случайно издигнати на това място и че са ориентирани точно към лятното и зимното слънцестоене. По-дългите страни на някои от терасите на сградите в Гуимар всъщност маркират посоките на двете слънцестоения.

Слънцето на върха на пирамидата

Ако стоите на платформата на най-голямата пирамида в деня на лятното слънцестоене, е възможно да преживеете двоен залез, защото първо слънцето залязва зад един планински връх, след това отново се появява зад планината и залязва втори път зад близкия връх.

Пирамидите са обърнати към изгрева.

Основната гранична стена сочи към залязващото слънце по време на лятното слънцестоене, а пирамидите имат стъпала от западната страна, които са обърнати към изгряващото слънце по време на зимното слънцестоене.

Известно е, че гуанчите, които се считат за първите обитатели на Канарските острови, са принасяли жертви на своите божества, които са живели на вулкана Тейде, по време на слънцестоенето. Но Апарисио и Естебан, които през 2005 г. публикуваха книгата „Пирамидите на Гимараеш: мит и реалност“ на испански език, не свързаха тези местни жители, чието местообитание Тор Хейердал откри в пещера от лава под най-голямата пирамида, с тези сгради и представиха различен теория.

Пирамидите са строени от масони през 19 век?

Те смятат, че ориентацията на слънцестоенето води началото си от масонската символика на лятното слънцестоене и зимното слънцестоене, а пирамидите са построени в периода, когато собственик на земята е бил масон, тоест през 19 век.

Мумии гуанча

Мистериозният народ гуанча се смята от мнозина за потомци на атлантите, населили Канарските острови след падането на митичния континент. Те са познавали мумифицирането, както свидетелстват запазените мумии.

Подобна хипотеза имат и историците за произхода на терасовите сгради, които обясняват, че местните фермери са се натъкнали на вулканични камъни при оран, извадили са ги, обработили са ги и са ги подредили в пирамиди.

Извършени са подробни проучвания на района и…

Тор Хейердал, разбира се, не приема това предположение, твърдейки, че там никога не е имало селскостопанска обработка на земята, така че по негово искане между 1991 и 1996 г. започват археологическите проучвания на университета в Ла Лагуна. Геофизични и георадарни тестове бяха извършени на осем места и пирамидите бяха изследвани на слоеве в околността.

Първият и вторият пласт със средна дебелина 20 сантиметра се състоят от хумус с много растителни остатъци и следи от плугове.

В третия слой, дълбок до 150 сантиметра, имало малки вулканични скали, поставени за изравняване на терена за изграждането на пирамидите. Открити са части от керамика, местна и чуждестранна, датирана от 19 век.

По същото време в оградената пещера на Гуанча, под самата пирамида, е открита купчина артефакти, което показва, че са я използвали между 600 и 1000 г. сл. Хр. Въз основа на това археолозите недвусмислено заключават, че терасовидите сгради не могат да бъдат построени преди 19 век, а най-вероятно около 1830-а година.

Норвежецът Тор Хейердал до смъртта си (през 2002 г.) не приема идеята фермери, които изкопават вулканични камъни, обработват ги и ги вграждат в точно ориентирана пирамида, за да издигнат масонски сгради, за да могат „свободните зидари“ да наблюдават изгрева и залеза на слънцето на лятното и зимното слънцестоене!

източник: pochivka.blitz.bg

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook