Йозеф Фрицъл, бащата-изрод (част 3)

продължение от част 2

Фрицел редовно изнасилвал дъщеря си. През 1988г. се родила Керстин, последвана от Щефан – 1990г. и Лиза – 1993г.

Фрицъл изнесъл в кашон новородената Лиза, като добавил писмо, написано от Елизабет, в което тя моли родителите си да се грижат за бебето и да не я търсят. Писмото не събудило никакво подозрение в социалните служби. Розмари също приела внучето си, без да се усъмни как така дъщеря им го оставя на тях, като самата тя не иска да ги вижда.

През 1994г. се родила и Моника. Фрицъл я изнесъл и пуснал на жена си предварително записано телефонно съобщение от дъщеря им.

През 1996г. се родили близнаците Александър и Микаел. Микаел не оцелял, а Фрицъл покрил следите, като го кремирал в домашната им фурна. Последното дете – Феликс, се родило през 2002г., но то останало в мазето с Елизабет. Той прекарвал с тайното си „семейство“ по няколко вечери седмично, като междувременно отглеждал със съпругата си внуците, които всъщност били негови деца.

Фрицъл бил заплашил Елизабет, че електрическите врати ще я убият с ток, ако се опита да ги отключи. Това разбира се не било вярно, но я държало далече от тях.

Елизабет и децата и били спасени случайно от първородното и дете – Керстин.

През 2008г, най-голямото дете на Елизабет, Керстин, която била вече на 19 години, се разболяла много сериозно. Фрицъл се смилил и въпреки, че било рисковано, след многобройните молби на Елизабет, решил да заведе момичето на лекар. Това бил първият път в живота на Керстин, когато тя излязла от мазето. До този момент тя никога не била виждала нищо по-различно, от подземният им затвор!

Фрицъл се придържал към старият, но изпитан метод. Линейката ги закарала в болницата, а той съобщил на лекарите и полицията, че е намерил момичето пред вратата, изоставена от Елизабет.

Лекарите били шокирани от случая с майката, която изоставяла децата си и отправили публична молба към нея, да се яви в болницата. Полицията се заела отново със случая на нейното изчезване. Фрицъл бил подготвен за това с поредното фалшиво писмо.

Историята била отразена по медиите и Елизабет видяла по телевизията, че е издирвана. Някак си тя успяла да убеди Фрицъл да я пусне, за да отиде в болницата при дъщеря си.  Но той и поставил условие – да поддържа тезата, че през всички тези години е живяла доброволно в секта и едва сега се е завърнала при семейството си.

Елизабет пристигнала в болницата, представяйки фалшивата версия, замислена от баща и. От болничният персонал обаче се осъмнили и извикали полиция. Елизабет и баща и били разпитани поотделно. Била и обещана закрила и тя се осмелила да разкаже цялата история за дългогодишното си пленничество и тормоза.

Елизабет и децата, които израстнали в мазето били изправени пред множество физически и емоционални предизвикателства.

Кирстен се лекувала и състоянието и постепенно се подобрявало. Като цяло здравословното състояние на трите деца не било добро. Те били системно недохранвани и обездвижени, защото били живели без необходимото физическо натоварване в малкото им мазе. Щефан получил тежки гръбначни изкривявания, които не подлежали на лечение.

До момента на свободата си, те били израстнали без нормалното социално общуване. Тепърва щяло да им се наложи да свикват с отворени пространства, общуване с хора, слънчева светлина и заобикалящият ги свят.

В крайна сметка Елизабет и децата постъпила в психиатрична клиника. По-късно се преместили в собствен апартамент, където започнали да се учат постепенно да се адаптират към нормалният живот.

В началото Фрицъл направил пълни самопризнания пред полицията, но после отказал съдействие. Започнал да получава множество заплашителни и агресивни писма, насочени към него и съпругата му. Самата Розмари заживяла заедно с дъщеря си в новият им апартамент, но в един момент Елизабет я помолила да се изнесе.

очаквайте част 4

Последвайте ни във Facebook