22 октомври 1879 г. – Едисън наблюдава първия си успешен опит с електрическа крушка

22 октомври 1879 година, пуста разхвърляна лаборатория, пълна с апарати, които по това време сигурно са изглеждали като извънземна екипировка. Един човек налудничаво се взира с кървясалите си очи в странна малка светлинка. Човекът изглежда невероятно развълнуван, уморен и дори не дотам с ума си.

Това, колкото и да не ви се вярва, е Томас Едисън, който наблюдава първия си успешен опит с електрическа крушка вече повече от 13 часа. Важно уточнение е, че Едисън има на свое име 1093 патента само за САЩ, отделно държи патенти във Франция, Англия и други страни. Чудесно е да си мислим, че великият изобретател прави всичко това за благото на човечеството. Истината за съжаление е доста по-прозаична- прави го за пари и дори публично го обявява. Негови са думите “Ще направя електричеството толкова евтино, че във всяка къща да има поне по една електрическа крушка, някъде може да има дори две! Така само богатите ще използват свещи.”.

В края на 1879 година са направени първите публични демонстрации.

Томас Едисън и екипът му успяват да увеличат времето на работа на електрическата крушка достатъчно, за да я направят жизнеспособна на пазара. Оттук започва масовото й производство.

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития

1575 г. — Основан е град Агуаскалиентес.
1721 г. — Руският цар Петър I се обявява за император.
1797 г. — Французинът Андре-Жак Гарньорен извършва първият регистриран скок с парашут от височина 1 000 м над Париж.
1877 г. — При взрив в мина в Шотландия загиват 207 миньори — най-голямата производствена катастрофа в тази страна.
1879 г. — Открито е Областното събрание на Източна Румелия, което избира за председател Иван Гешов.
1883 г. — В Ню Йорк е открита Метрополитан Опера — най-известният оперен театър в САЩ.
1906 г. — Положен е основният камък на сградата на Варненския аквариум.
1912 г. — Балканска война: Начало на Лозенградската операция
1913 г. — При взрив в мина в Ню Мексико (САЩ) загиват 263 миньори.
1914 г. — Първа световна война: САЩ обявяват, че няма да участват във войната, но ще оказват материална помощ на Франция и Великобритания.
1916 г. — Първа световна война: България в Първата световна война: Български военни части овладяват Кюстенджа (Румъния).
1935 г. — В СССР е въведено военното звание маршал..
1937 г. — В България са насрочени първите парламентарни избори след Деветнадесетомайският преврат от 19 май 1934 г.
1941 г. — В Белград е открита антимасонска изложба.
1945 г. — Аржентина – сватба на Хуан Перон за Ева Мария Дуарте.
1952 г. — Еврейската свещена книга Тора е издадена за първи път на английски език.
1953 г. — Лаос придобива независимост от Франция.
1962 г. — Карибската криза: Американският президент Джон Ф. Кенеди съобщава, че американски разузнавателни самолети са открили съветско ядрено оръжие в Куба и че е дал заповед за морска „карантина“ на островната държава.
1963 г. — Държавите от СИВ — Народна република България, ГДР, Монголия, Полша, Румъния, СССР, Унгария и Чехословакия, учредяват Международна банка за икономическо сътрудничество със седалище в Москва.
1964 г. — Жан-Пол Сартър е удостоен с Нобелова награда за литература, но отказва да я получи по причини от етичен характер.
1968 г. — Програма Аполо: Аполо 7 успешно се приводнява в Атлантическия океан, след като обикаля в орбита Земята 163 пъти.
1987 г. — На аукцион в Ню Йорк е продадено първото издание на Библията, отпечатана от Гутенберг, за рекордната цена от 5,39 милиона долара.
1990 г. — Парламентът на Киргизия приема Закон за суверинитета.
2000 г. — В Афганистан са забранени колективните спортове.
2001 г. — Учени от Русия съобщават, че са открили органичен магнит.
2006 г. — Фернандо Алонсо за втори пореден път става Световен шампион във Формула 1.
2008 г. — Индия започва своята първа лунна мисия – Чандраян-1
2009 г. — Microsoft официално пуска на пазара Windows 7.

Родени

1071 г. — Гийом дьо Поатие, херцог на Аквитания и поет († 1127 г.)
1781 г. — Луи-Жозеф Ксавие Франсоа, дофин на Франция († 1789 г.)
1811 г. — Ференц Лист, унгарски композитор († 1886 г.)
1844 г. — Сара Бернар, френска драматична актриса († 1923 г.)
1870 г. — Иван Бунин, руски поет и писател, Нобелов лауреат през 1933 г. († 1953 г.)
1878 г. — Христо Узунов, български революционер († 1905 г.)
1881 г. — Анастас Ватев, български генерал и политик († 1967 г.)
1881 г. — Клинтън Дейвисън, американски физик, Нобелов лауреат († 1958 г.)
1887 г. — Джон Рид, американски журналист и публицист отразявал октомврийската революция и един от основателите на Комунистическата партия на САЩ († 1920 г., Москва, РСФСР)
1903 г. — Джордж Бидъл, американски генетик, Нобелов лауреат през 1958 г. († 1989 г.)
1903 г. — Златьо Бояджиев, български художник († 1976 г.)
1914 г. — Славчо Трънски, български генерал и политик († 1999 г.)
1917 г. — Джоан Фонтейн, британска актриса
1919 г. — Дорис Лесинг, британска писателка, Нобелова лауреатка през 2007 г. († 2013 г.)
1920 г. — Тимъти Лири, американски психолог († 1996 г.)
1922 г. — Алекси Иванов, български политик и държавник († 1997 г.)
1922 г. — Асен Миланов, български актьор († 1997 г.)
1929 г. — Лев Яшин, съветски футболист († 1990 г.)
1938 г. — Кристофър Лойд, американски актьор
1943 г. — Катрин Деньов, френска актриса
1944 г. — Красимир Костов, български кинооператор
1946 г. — Робертино Лорети, италиански певец
1949 г. — Арсен Венгер, френски треньор по футбол
1952 г. — Джеф Голдблум, американски актьор
1954 г. — Любомир Начев, български политик († 2006 г.)
1957 г. — Милка Йорданова, българска акробатка
1958 г. — Кийт Паркинсън, американски художник († 2005 г.)
1959 г. — Димитър Велев, български учител и поет
1964 г. — Мариелка Баева, български политик
1988 г. — Янко Георгиев, български футболист
1990 г. — Нина Рангелова, българска плувкиня
2000г. — Калина Димитрова, българска актриса

Починали

741 г. — Карл Мартел, франкски майордом (* 676 г.)
1383 г. — Фернанду, крал на Португалия (* 1345 г.)
1871 г. — Родерик Мърчисън, английски геолог (* 1792 г.)
1882 г. — Янош Арани, унгарски поет (* 1817 г.)
1883 г. — Майн Рид, американски писател (* 1818 г.)
1887 г. — Йозеф Грол, баварски пивовар (* 1813 г.)
1899 г. — Ернст Милк, финландски композитор (* 1877 г.)
1906 г. — Пол Сезан, френски художник (* 1839 г.)
1921 г. — Александър Димитров, български политик и държавник (* 1878 г.)
1939 г. — Георги Тодоров Данаилов, български икономист и политик (* 1872 г.)
1959 г. — Борис Стателов, български морски офицер (* 1886 г.)
1960 г. — Иван Карановски, български писател (* 1882 г.)
1988 г. — Крум Христов, български дипломат (* 1906 г.)
1989 г. — Денчо Знеполски, български генерал (* 1920 г.)
1998 г. — Ерик Амблър, английски писател (* 1909 г.)
2007 г. — Ев Кюри, френска писателка (* 1904 г.)
2007 г. — Петер Ебен, чешки композитор (* 1929 г.)
2010 г. — Юлия Винер-Ченишева, българска оперна певица (* 1929 г.)

Празници

Световен ден на заекващите (учреден през юли 1998 г. в Йоханесбург, ЮАР на Петия конгрес на заекващите)
Дагестан — Ден на белите жерави (ден на падналите за Дагестан, създаден от народния поет Расул Гамзатов)
Сомалия — Ден на революцията
Хондурас — Ден на армията

инфо: obekti.bg

Вижте още: 

ТЪМНАТА СТРАНА НА ИЗОБРЕТАТЕЛЯ ТОМАС ЕДИСЪН

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви!

Последвайте ни във Facebook