Изгубеното досие на Атлантида (част 2)

продължение от част 1

Атлантологията наистина гребе с пълни шепи от фонда на развиващите се природни науки. Някъде около средата на 20. век става ясно, че в дълбокото минало на планетата земната континентална повърхност е имала различна форма от днешната. Откритата тогава тектоника на литосферните плочи, както и възникването на средноатлантическия хребет, свързано с раздалечаването на континентите, дават на ентусиастите дълго търсения повод да видят в Платоновите сведения рационално зърно: Атлантида може да е потънала, след като тектоничните процеси заредили под нейните недра истинска бомба от лава, която унищожила континента за отрицателно време.

Едно спорно твърдение, което няма категорично признание от официалната наука. Има и други –

някои търсят обяснение за тайнственото изчезване на Атлантида в изместването на полюсите, което довело до бързо замръзване в областите, намиращи се непосредствено до географските полюси на земята – и да, според тези теории Атлантида може би трябва да се търси под леда на днешния континент Антарктида.

Подобни хипотези вървят ръка за ръка с напредъка в изследванията на океанското дъно и земната кора и в бъдеще вероятно ще се увеличават. Една по-стара тенденция в атлантологията също не бива да се пренебрегва: това е често прокламираното културно единство на жителите от двете страни на Атлантика, чийто най-често изтъкван пример са пирамидите, в които много хора виждат паралел с добре познатите ни египетски монументи. В тази връзка Атлантида е набедена за люлка на една обща цивилизация от двете страни на океана.

Звучи разумно – високоразвитата цивилизация на атлантите е била унищожена, но някои от нейните достояния са били спасени, за да дадат живот на бляскавите цивилизации на Египет и на древна Америка. Една история на залез и упадък, не без аналогии в „официалната” история на човечеството – например Римската империя и последвалото „мрачно” Средновековие, последвано на свой ред от Възраждането, наречено Ренесанс. Новото е само добре забравеното (разрушено или потънало) старо. Фактът, че според тектоническата теория едно време континентите са били разположени по-близко един до друг, само окуражава подобен начин на разсъждение.

Малкият проблем обаче е датировката

– тъй като споменатите природни катаклизми се простират милиони години назад във времето, а началото на египетската цивилизация се определя около 3000 г. пр.Хр. Много по-млади са културите на Мезоамерика – олмеките, може би най-старата от познатите ни култури там, развиват своята цивилизация едва между 1400 и 600 г. пр.Хр.

Иначе казано, дори да предположим наличие на атлантическа цивилизация в този период, няма как да обосновем запазване на знанието за нея, пък било то и от древноегипетски жреци. Нито те, нито Платон са могли да познават една толкова древна история.

Но и Платон, и другите гърци имали представата за едно не толкова далечно минало, за което напомняли митовете и легендите на Древна Елада. Разказът на философа има поразителни сходства със съдбата на елинския свят преди класическата епоха, която ни е най-добре позната. Затова именно

критската хипотеза не бива да се загърбва окончателно

– защото могъществото на атлантите много напомня на това на критския цар Минос. Елините поначало били морски народ, поради това и особено чувствителни към разказите за владетели на моретата. Римският историк от гръцки произход Диодор изброява 17 таласократии (морски владичества) в своята история. Минойският Крит установява икономическо и военно господство в Егейско море, а вероятно е водил и война с атиняните, както в легендата за Атлантида.

Хипотезата не трябва обаче да ни ограничава, защото източната част на Средиземно море е особено благодатна област за рано развили се и отдавна изчезнали цивилизации. Не липсват и почти буквални паралели – американският учен Питър Джеймс я обвързва с разрушения от природен катаклизъм малоазийски град Танталида – в периферията на могъщото някога Хетско царство, известно и в древността с богатите си на руди земи. Дали наистина този район, около който се развиват и загиват най-древните култури в познатия ни древен свят, е родил и легендата за Атлантида?
Твърде вероятно – защото около десетина хиляди години преди новата ера, когато трябва да е потънала Атлантида, по бреговете му започват да се развиват първите градове – носители на цивилизация, митовете за която може би са пленявали въображението на древните елини.

В търсене на истината

Все пак дори и най-големите скептици не могат да отрекат, че в идеята за една обща працивилизация в Америка има доза здрав разум. Предполага се, че този континент е населен преди около 15 хил. години от преселници от Азия. Идеята за първоначалната колонизация може да се открие също в митологията на инките и ацтеките, според които цивилизацията и знанието им били дадени от божествата Виракоча и Кетцалкоатл. Ацтекският Кетцалкоатл е трябвало да се завърне в земите им под формата на бял човек на кон, който носи отмъщение за унизителното си прогонване преди хиляди години. Дали много преди европейците някой не е донесъл цивилизацията в Америка?

А ето как идилично описва цивилизацията на инките немският писател Якоб Васерман: „…алчността и честолюбието били непознати за тях, а също болезненият дух на недоволството, политическите страсти, егоистичните стремежи”. Испанският конквистадор Бартоломе де лас Касас пък свидетелства: „Местните жители били скромни, търпеливи, сдържани, поради това лесни за завладяване, което испанците правеха…”. Подобни свидетелства са много – начинът на живот на индианците трябва да е изглеждал за европейския завоевател близък до този на непокварените хора от Златния век на човечеството.

Не води ли това отново към Атлантида? И дали Платон, а и други негови съвременници са притежавали знанието, че там някъде, отвъд голямото море, е съществувала цивилизация, запазила не само къс от божествената невинност на атлантите, но и голяма част от техните достижения? Убеждение, коренящо се във вярата, че не само мислите на древните, но и техните пътешествия са достигнали много по-далеч, отколкото сме си представяли.

инфо: obekti.bg

Вижте още:

• КОСМИЧЕСКАТА АРХЕОЛОГИЯ НАБИРА СКОРОСТ: ИЗГУБЕНИ ГРАДОВЕ, ПИРАМИДИ И ДОРИ БИБЛЕЙСКИЯТ РАЙ СЕ ВИЖДАТ ОТ САТЕЛИТИ
• ЛЕМУРИЯ – ЗАГАДКАТА НА ЗАГАДКИТЕ
• ЕДГАР КЕЙСИ ОПИСАЛ ЯДРЕНИЯ РЕАКТОР НА АТЛАНТИДА
• ТАЙНАТА НАЦИСТКА ОРГАНИЗАЦИЯ АНЕНЕРБЕ

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook