Ужасът да си съпруга на Иван IV Грозни (част 2)

продължение от част 1

Дошло време за съпруга номер 4 – Анна Колтовская. Тя била изключително силна жена, не се оплаквала от нищо и влияела добре на съпруга си. Иван IV Грозни станал по-уравновесен и милостив. Болярите недоволствали. Те искали народа да мрази царя. Единственото слабо място на Анна било, че не можела да забременее. Успели да го настроят, че Бог не я иска за царица, щом за 3 години брак не ги е дарил с дете. Един ден по заповед на царя Анна била отведена насила в манастир. Там живяла до края на живота си. Можем да си представим уважението му към нея, щом все пак пощадил живота ѝ.

Съпруга номер 5 – Мария Долгорукая, има по-злощастна съдба. Убита е на сутринта след първата брачна нощ. Царят заявил, че не е девица. Заповядал да завържат ръцете и краката ѝ и да я хвърлят в дупка, пробита в заледената река. Той седял на леда и гледал как се дави. Брат ѝ протестирал. Твърдял, че сестра му не е била с друг мъж. Иван го обвинил, че ѝ е бил любовник и убил и него. По-късно се разкайвал за убийството на Мария и дори мислел, че я вижда да седи върху кубето на църквата срещу прозореца на покоите му.

Съпруга номер 6 – Анна Василчикова, била на 17 години и не го искала за съпруг. Баща ѝ също не я давал, но никой не му поискал разрешение. По време на цялата брачна церемония царицата не спирала да плаче. Така и не свикнала със съпруга си, но и нямало нужда, защото той вече си харесал седмата съпруга – омъжената Василиса Мелентиева. Един ден Анна просто починала от гръдна болест. При по-късна аутопсия на тялото се вижда, че е удушена.

Сега царят спокойно можел да ухажва Василиса. Тя била алчна и суетна и приемала всичките му подаръци. Съпругът ѝ обаче не давал развод. Иван Грозни просто му отишъл на гости с двама войници и насила му налял отровно вино в гърлото, докато те го държали. Василиса останал вдовица и се омъжила за царя. Жизненият ѝ път приключил, когато погледнала неприлично царския соколар, който бил изключително красив мъж. Соколарят бил убит и погребан, а в съседния гроб заровили Василиса – жива със завързани ръце и крака и запушена уста.

Един цар не бива да е без жена. Затова се оженил за съпруга номер 8 – Мария Нагая. Тя не го харесвала, но нямала избор. Дълго не можела да зачене и Иван Грозни започнал си урежда брак с племенница на английската кралица Елизабет I. Но Мария успяла да забременее и родила Дмитрий.

По това време Грозни станал нетърпим. Пратил първите 2 съпруги на сина си, Иван V, в манастир. Не му харесвало как му говорят. Най-голямата грешка в живота си извършил към сина си и третата му съпруга, която също ненавиждал. Един ден се ядосал, отишъл в тяхното крило на двореца, влязъл в спалнята на бременната си снаха и започнал да се кара с нея, че е неприлично облечена. Тя му отвърнала, че си е в покоите и той няма място там. Грозни хванал царския си жезъл и започнал да я бие с него. От побоя снахата пометнала. В този момент синът му дотичал от своите покои скочил срещу баща си. Без да иска царят ударил принца с жезъла си в слепоочието. 3 дни по-късно принцът починал на 27 години. Иван Грозни не могъл да си прости. Не ставал от леглото от мъка и разкаяние.

По ирония на съдбата осмата съпруга, Мария Нагая, го надживяла. Грозни починал на 53 години по време на игра на шах. При аутопсия съвременните учени открили много живак в косата му и решили, че е отровен. Но с този живак царският лекар го лекувал от сифилис. Причината за смъртта е, че тялото му просто не издържало повече на болестта.

След смъртта му болярите обявяват за единствен законен наследник Фьодор, който е умствено изостанал. Обявяват Мария Нагая за обикновена държанка, а сина ѝ – за незаконен. Църквата била позволила на Иван само 4 брака, а останалите 4 били без тяхно разрешение. Мария е прогонена заедно с братята си.

По-късно се появява известният Лъжедмитрий I, който иска да си върне трона. Народът го подкрепя, бунтът му успява и докарва Мария като своя майка в двореца. Когато болярите го арестуват и предотвратяват преврата, Дмитрий е осъден на смърт. На площада пред всички Мария се отрича от сина си, за да спаси собствения си живот.

Но Русия не може да бъде оставена в ръцете на слабоумен цар и болярите му. Обстоятелствата около произхода на Лъжедмитрий I остават неизяснени. Затова след време се появява нов метежник, истински самозванец, когото историята познава като Лъжедмитрий II. Борбата за престола на Русия била безкрайна.

инфо: sanovnik.bg

Вижте още:

• ЛЕВ ТОЛСТОЙ – НЕЩАСТЕН ПОСВОЕМУ
• СМЪРТТА НА ЛЕНИН. СПОРЯТ КОЕ ГО УБИВА – СИФИЛИС, ОТРОВА ИЛИ ГЕННА МУТАЦИЯ
• СЕКСЪТ ПРЕЗ СРЕДНОВЕКОВИЕТО
• ЛЮБОВНИТЕ ИСТОРИИ НА АРИСТОКРАЦИЯТА

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу. Благодарим Ви!

Последвайте ни във Facebook