2 януари – 99 години от рождението на Айзък Азимов

2 януари 1920 г. В Петровичи, на около 400 км от Москва, се ражда Айзък Азимов – американски писател на фантастични и научнопопулярни творби и учен-биохимик от руско-еврейски произход.

Семейството му емигрира в САЩ през 1923 г. и се заселва в Бруклин, Ню Йорк. Получава американско гражданство през 1928 г.

Той се възприема за един от майсторите в жанра научна фантастика и заедно с Робърт Хайнлайн и Артър Кларк е считан за един от „големите трима“ писатели-фантасти на времето си.

Може би най-известната творба на Азимов е поредицата за Фондацията; неговите други главни поредици са тези за Галактическата империя и за Роботите, които по-късно също обвързва с Фондацията. Неговото творчество е удостоено с пет награди „Хюго“, две награди „Небюла“ и други.
Азимов е дългогодишен, но неохотен член на Менса; описва ги като „интелектуално войнствени“. Повече удоволствие му доставя да бъде президент на Американската асоциация на хуманистите.

На негово име е наречен астероидът 5020 Азимов, две различни награди „Айзък Азимов“ и списанието „Asimov’s Science Fiction“.

Почива на 6 април 1992 г. от СПИН, който развива вследствие хемотрансфузия при операция за извършване на сърдечен байпас.

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития

•    1492 г. — Реконкиста: Арагонският крал Фернандо превзема Гранада, последната крепост на маврите в Европа.
•    1635 г. — Кардинал Ришельо създава Френската академия.
•    1757 г. — Великобритания завладява Калкута, Индия.
•    1788 г. — Джорджия става 4-тия щат на САЩ.
•    1793 г. — Русия и Прусия си разделят Полша.
•    1835 г. — По инициатива на Васил Априлов в Габрово е открито първото взаимно училище с първи учител Неофит Рилски.
•    1839 г. — Френският художник и фотограф Луи Дагер прави първата фотография на Луната.
•    1870 г. — Започва строежът на Бруклинския мост.
•    1871 г. — Амадеус I става крал на Испания.
•    1882 г. — Джон Рокфелер обединява петролните си холдинги в тръста Стандарт Ойл.
•    1891 г. — В софийското читалище Славянска беседа се състои първото оперно представление.
•    1905 г. — Руско-японска война: След 6-месечна обсада Япония завзема руската крепост Порт Артур, след което Китай се предава.
•    1905 г. — Американският астроном Чарлз Дилон Перин открива Елара — естествен спътник на Юпитер.
•    1912 г. — На гарите в София, Пловдив и Плевен са монтирани първите телефони.
•    1913 г. — Балканска война: Турският гарнизон на остров Хиос се предава на гръцката армия и островът става част от Гърция.
•    1929 г. — Канада и САЩ приемат план за запазване на Ниагарския водопад.
•    1929 г. — Арестуван е Лев Троцки, обвинен в антисъветска дейност.
•    1941 г. — Втората световна война: В Оберзалцбург се състои среща на българския министър-председател Богдан Филов с Хитлер, на която е постигнато съгласие за присъединяване на България към Тристранния пакт.
•    1942 г. — Втората световна война: Манила е превзета от японските сили.
•    1943 г. — Втората световна война: Започва отстъплението на немските войски от Кавказ.
•    1955 г. — Убит е президентът на Панама Хосе Антонио Ремон.
•    1956 г. — ФРГ създава първите си редовни военни части след Втората световна война — Бундесвер.
•    1958 г. — Влиза в действие първата българска подземна електроцентрала — ВЕЦ Батак.
•    1959 г. — От космодрума Байконур, СССР изстрелва първия в света изкуствен спътник на Луната — Луна 1.
•    1963 г. — Между София и Москва през Букурещ е установена радиорелейна линия, като е приета и излъчена у нас първата телевизионна програма от чужбина.
•    1965 г. — Индонезия напуска ООН.
•    1967 г. — Кристиан Бърнард извършва втората успешна сърдечна трансплантация.
•    1988 г. — Канада и САЩ подписват договор за свободна търговия.
•    1998 г. — В Русия влизат в обращение нови рубли, за да се задържи инфлацията и възстанови доверието.
•    2001 г. — Сила Калдерон става първата жена-губернатор на Пуерто Рико.
•    2006 г. — Покрив на ледена пързалка в Бавария рухва от дебелата снежна покривка, загиват 15 души, в т.ч. 11 деца.

Родени

•    1642 г. — Мехмед IV, султан на Османската империя
•    1699 г. — Осман III, султан на Османската империя
•    1777 г. — Кристиан Даниел Раух, германски скулптор
•    1822 г. — Рудолф Клаузиус, германски физик
•    1827 г. — Пьотър Семьонов-Тяншански, руски географ
•    1834 г. — Тодор Бурмов, първи министър-председател на България
•    1837 г. — Милий Балакирев, руски композитор
•    1839 г. — Нешо Бончев, български възрожденец, литературен критик, педагог
•    1846 г. — Жул-Леон Дютрей дьо Рен, френски изследовател географ
•    1848 г. — Георги Тишев, български политик
•    1873 г. — Света Тереза от Лизио, френска монахиня и писателка
•    1878 г. — Христо Кабакчиев, български политик
•    1880 г. — Луи Брегет, френски авиоконструктор
•    1896 г. — Дзига Вертов, руски кинорежисьор
•    1897 г. — Иван Странски, български учен
•    1905 г. — Лев Шнирелман, руски математик
•    1905 г. — Тодор Мазаров, български тенор
•    1913 г. — Анна Ли, британска актриса
•    1917 г. — Вера Зорина, германска танцьорка
•    1922 г. — Блага Димитрова, българска поетеса
•    1925 г. — Франческо Коласуоно, италиански духовник
•    1931 г. — Иван Велинов, български юрист
•    1936 г. — Роджър Милър, американски поп-певец
•    1937 г. — Веско Зехирев, български актьор
•    1938 г. — Иън Бради, британски сериен убиец
•    1948 г. — Николай Червенков, молдовски българист
•    1951 г. — Цуи Харк, китайски режисьор
•    1955 г. — Хриска Пейчева, българска плувкиня
•    1957 г. — Йоанна Пацула, американска актриса от полски произход
•    1958 г. — Владимир Овчинников, руски пианист
•    1958 г. — Красимир Рангелов, български скулптор
•    1964 г. — Арабел Караян, швейцарска джаз изпълнителка
•    1967 г. — Тиа Карере, американска актриса
•    1968 г. — Куба Гудинг Джуниър, американски актьор
•    1968 г. — Олег Дерипаска, руски милиардер
•    1969 г. — Кристи Търлингтън, американски топмодел
•    1975 г. — Олександър Шовковски, украински футболен вратар
•    1976 г. — Паз Вега, испанска актриса
•    1979 г. — Асен Гайдарджиев, български футболист
•    1981 г. — Мексимилиано „Макси“ Родригес, аржентински футболист
•    1983 г. — Кейт Босуърт, американска актриса
•    1986 г. — Аса Акира, американска порноактриса
•    1987 г. — Иван Колев, български волейболист

Починали

•    826 г. — Адалхард, християнски светец
•    1543 г. — Франческо Канова да Милано, италиански композитор
•    1557 г. — Понтормо, италиански художник
•    1819 г. — Мари Луиз дьо Бурбон-Парм, кралица на Испания
•    1861 г. — Фридрих Вилхелм IV, крал на Прусия
•    1892 г. — Джордж Бидъл Еъри, британски астроном
•    1917 г. — Едуард Тайлър, британски антрополог
•    1921 г. — Теобалд фон Бетман-Холвег, немски политик
•    1925 г. — Никола Петров, български борец
•    1926 г. — Такааки Като, Министър-председател на Япония
•    1955 г. — Хосе Антонио Ремон, президент на Панама
•    1960 г. — Фаусто Копи, италиански велосипедист
•    1960 г. — Фридрих Адлер, австрийски политик
•    1963 г. — Дик Пауъл, американски актьор
•    1967 г. — Иван Кинов, български политик
•    1992 г. — Иван Недев, български политик
•    1995 г. — Сиад Баре, президент на Сомалия
•    1996 г. — Карл Тарговник, унгарски психиатър
•    2000 г. — Нат Адърли, американски композитор
•    2000 г. — Патрик О’Брайън, британски писател
•    2005 г. — Арнолд Денкер, американски шахматист
•    2005 г. — Едо Муртич, хърватски художник
•    2005 г. — Сирил Флетчър, британски комедиант

Празници

•    Църквата почита паметта на Свети Силвестър Римски

инфо: obekti.bg

Вижте още:

14 световни учени и техните любими научнофантастични книги и филми

Чърчил в секретно есе: Не мисля, че сме най-висшата раса в Слънчевата система

Пророческа статия на Айзък Азимов от 1964: Как ще изглежда светът през 2014 г.

За още интересни новини харесайте страницата ни във Facebook  тук