12 януари – 391 години от рождението на Шарл Перо

Шарл Перо е френски писател и фолклорист, автор на голям брой детски приказки, сред които Спящата красавица, Синята брада, Котаракът в чизми, Пепеляшка, Малечко Палечко, Червената шапчица, Магарешката кожа и други. Проучил и преработил в достъпен за деца вид редица устни народни приказки, Перо решава да ги събере в книга, от името на сина си Пиер Дарманкур, и я посвещава на личност от френския кралски двор. Книгата е публикувана за пръв път през 1697 г. под заглавие “Приказки за моята майка” или “Истории и приказки от старото време с морални наставления” и в нея първоначално влизат осем приказки, сред които “Червената шапчица”, ”Котаракът в чизми”, ”Палечко” и ”Пепеляшка”. В следващите издания Перо добавя още две приказки и една повест. Всичките му приказки завършват с нравоучителни стихове.

Шарл Перо е роден в буржоазно чиновническо семейство. Получава юридическо образование и постъпва на кралска служба. Неговият брат, Клод Перо, е известен за времето си архитект. С литература Шарл Перо започва да се занимава едва от 1683 г., когато е 55-годишен. През 1671 г. е избран за член на френската академия на науките.

През 1687 г. чете полемичната поема ”Векът на Людовик Велики” и чрез нея призовава писателите да отразяват в произведенията си съвременния живот и нрави, да черпят сюжет и образи от народното творчество и обкръжаващата действителност. Според Перо фолклорът с живия си и изразителен език, тънък хумор, богато идейно съдържание, може да се използва като източник за създаване на самобитна съвременна литература. Чрез собственото си творчество Шарл Перо допринася за приближаването на литературата към реалистичното изображение на действителността и ускорява създаването на литературата на Просвещението. Той е един от най–пламенните противници на класицизма и със своите естетически възгледи става носител на рационализма, на прогреса. В устното народно творчество Шарл Перо открива разнородни сюжети и образи за създаване на нови художествени произведения.

Приказките на Шарл Перо не само нарушават традициите на класицизма, сковаващи развитието на литературата, но и критикуват от позицията на буржоазията аристократичните предразсъдъци. Играят възпитателна роля с нравствените идеи, вложени в тях, с простора на въображението; приказките оказват влияние върху развитието на европейската литература.

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития

475 г. — Флавий Василиск става император на Византийската империя.
1528 г. — Густав I е коронован за крал на Швеция.
1884 г. — Съставено е деветото правителство на България, начело с Драган Цанков.
1908 г. — От Айфеловата кула е излъчен първия дълговълнов радиосигнал.
1908 г. — Влиза в сила указ на княз Фердинанд I, с който Информационното бюро към Щаба на войската се преобразува в Разузнавателна секция. Ден на военното разузнаване на България.
1915 г. — В Конгреса на САЩ е отхвърлено предложението за даване на избирателни права на жените.
1940 г. — Втората световна война: СССР започва да бомбардира градове във Финландия.
1943 г. — Втората световна война: Червената армия започва операция за разкъсване на Блокадата на Ленинград.
1945 г. — Втората световна война: Съветския съюз започва т. нар. Януарска офанзива срещу Нацистка Германия на фронт от 1200 км в Източна Европа.
1964 г. — В Занзибар започва въстание, определено като революция, което довежда до обявяване на държавата за република.
1966 г. — В САЩ започва излъчването на телевизионния сериал Батман.
1969 г. — Рок групата Led Zeppelin издава първия си албум — Led Zeppelin.
1970 г. — Войната в Биафра завършва с анексирането на тази държава от Нигерия.
1981 г. — Започва излъчването на американската „сапунена опера“ Династия.
1991 г. — Конгресът на САЩ оторизира правителството да използва военна сила за да отблъсне армията на Ирак извън границите на Кувейт.
1992 г. — След победата на Ислямския фронт за спасение в Алжир, правителството прекратява изборите, което става повод за гражданска война.
1998 г. — В Европейския съюз е постигнато съгласието на 19-те страни-членки за забрана на клониране на хора.
2005 г. — Изстреляна е американската космическа сонда Deep Impact за извършване на изследвания върху кометата Темпъл 1.
2006 г. — През последния ден от ислямското пилигримство Хадж в Саудитска Арабия, по време на ритуала Пропъждане на дявола с камъни между Мека и Мина инцидент с автобус предизвиква паника, загиват 346 и са ранени 209 богомолци.

Родени

1591 г. — Хосе де Рибера, испански художник († 1652 г.)
1729 г. — Едмънд Бърк, ирландски държавник († 1797 г.)
1746 г. — Йохан Хайнрих Песталоци, швейцарски педагог († 1827 г.)
1779 г. — Никола Клеман, френски химик
1848 г. — Василий Суриков, руски художник, исторически живописец († 1916 г.)
1851 г. — Димитър Наумов, български агроном († 1884 г.)
1852 г. — Жозеф Жак Сезар Жофр, френски генерал († 1931 г.)
1863 г. — Беньо Цонев, български езиковед († 1926 г.)
1863 г. — Свами Вивекананда, индийски философ († 1902 г.)
1876 г. — Джек Лондон, американски писател († 1916 г.)
1877 г. — Иван Кипров, български лекар († 1922 г.)
1878 г. — Ференц Молнар, унгарски писател (1952)
1893 г. — Алфред Розенберг, нацист († 1946 г.)
1893 г. — Херман Гьоринг, нацистки функционер († 1946 г.)
1899 г. — Паул Мюлер, швейцарски химик, Нобелов лауреат през 1948 г. († 1965 г.)
1900 г. — Тодор Ангелов, български терорист
1903 г. — Игор Курчатов, руски учен († 1960 г.)
1904 г. — Георги Караславов, български писател († 1980 г.)
1907 г. — Сергей Корольов, украински инженер († 1966 г.)
1910 г. — Луис Рейнър, немска актриса († 2014 г.)
1913 г. — Иларион Доростолски, митрополит на Доростолска епархия († 2009 г.)
1915 г. — Петър Увалиев, български критик († 1999 г.)
1916 г. — Коста Странджев, български писател († 1991 г.)
1916 г. — Питер Бота, първи президент на ЮАР († 2006 г.)
1926 г. — Рей Прайс, американски кънтри певец († 2013 г.)
1933 г. — Лили Енева, българска актриса
1934 г. — Васил Симов, български волейболист
1944 г. — Властимил Хорт, чехословашки шахматист
1944 г. — Джо Фрейзър, американски боксьор († 2011 г.)
1948 г. — Елена Божкова, българска народна певица
1949 г. — Харуки Мураками, японски новелист
1951 г. — Кърсти Али, американска актриса
1954 г. — Хауърд Стърн, американски радиоводещ
1955 г. — Людмил Тодоров, български актьор
1958 г. — Ваня Цветкова, българска актриса
1962 г. — Марина Кондова, българска тенисистка
1965 г. — Роб Зомби, американски музикант
1968 г. — Амелия Личева, българска литературна критичка
1969 г. — Роберт Просинечки, хърватски футболист
1970 г. — Зак де ла Роча, американски певец (Rage Against the Machine)
1972 г. — Приянка Ганди, индийски политик
1974 г. — Илиян Симеонов, български футболист
1981 г. — Мартин Герасков, български актьор
1982 г. — Величко Чолаков, български щангист
1993 г. — Зейн Малик, английски певец (One Direction)
1996 г. — Мари-Инес Вангелова, българска волейболистка
1970 г. – Лайла Тест

Починали

1519 г. — Васко Нунес де Балбоа, испански мореплавател (* 1475 г.)
1519 г. — Максимилиан I, австрийски ерцхерцог (* 1459 г.)
1583 г. — Фернандо Алварес де Толедо, испански военачалник (* 1507 г.)
1665 г. — Пиер дьо Ферма, френски математик (* 1601 г.)
1829 г. — Фридрих фон Шлегел, немски културфилософ (* 1772 г.)
1856 г. — Людовит Щур, словашки възрожденски деец (* 1815 г.)
1913 г. — Стоян Топузов, български военен деец (* 1864 г.)
1951 г. — Рачо Стоянов, български драматург (* 1883 г.)
1960 г. — Невил Шът, английски писател (* 1899 г.)
1976 г. — Агата Кристи, британска писателка (* 1891 г.)
1983 г. — Николай Подгорни, председател на Върховния съвет на СССР (* 1903 г.)
1990 г. — Йон Хансен, датски футболист (* 1924 г.)
1993 г. — Юзеф Чапски, полски художник († 1896 г.)
1997 г. — Чарлз Хюгинс, канадски медик, Нобелов лауреат през 1966 г. (* 1901 г.)
2002 г. — Сайръс Ванс, държавен секретар на САЩ (* 1917 г.)
2003 г. — Морис Гиб, британски поп-певец (* 1949 г.)

Празници

Православна и Католическа църква — Света мъченица Татяна
България — Празник на българското военно разузнаване (от 1997)
Индия — Национален ден на младежта
Танзания — Ден на революцията в Занзибар (1964 г.)
Туркменистан — Ден на всенародната памет

инфо: obekti.bg

Вижте още:

7 писатели и художници, които са искали творбите им да бъдат унищожени

25 града като от приказките

Мрачният произход на 7 обичани детски приказки

10 житейски мъдрости от руски писатели

За още интересни новини харесайте страницата ни във Facebook  тук