3 септември 1976 г. – Викинг 2 каца на Марс
На 3 септември 1976 г. на Марс каца спускаемият модул на космическия апарат Викинг 2, който изпраща първите цветни снимки на повърхността на Червената планета отблизо.
Програмата „Викинг“ на НАСА е първата космическа програма за изпращане на космически апарати на Марс. Викинг 1 и Викинг 2 са изстреляни през 1975 и 1976 година. Те са създадени именно за подробното изучаване на Марс. Всеки от космическите апарати е съставен от два модула: един, който е на орбита около планетата, и друг който се спуска на повърхността.
Програмата е една от най-амбициозните за времето си ѝ общата и стойност е около 1 мрлд. щ. д.
Орбиталните апарати изследват планетата от орбита и изпращат хиляди снимки. Спускаемите модули са може би най-дълго съхранилите се активни лаборатории на повърхността на друга планета, далеч надхвърлили продължителността на живот, първоначално определен на шест месеца. Първият апарат събира информация за марсианската среда в продължение на повече от шест години, а вторият – четири.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
• 590 г. — Григорий I е избран за римски папа.
• 1189 г. — Ричард Лъвското сърце е коронован за крал на Англия в Уестминстър.
• 1260 г. — Води се Битката при Айн Джалут.
• 1783 г. — Подписан е Парижкия мир между Великобритания и 13 нейни северноамерикански колонии, с който се слага край на Американската война за независимост.
• 1791 г. — Френското законодателно събрание приема първата френска конституция.
• 1877 г. — Руско-турска война (1877-1878): Битка при Ловеч: Руските войски превземат града за втори път.
• 1877 г. — Руско-турска война (1877-1878): Румънският княз Карол I е назначен за главнокомандващ на руско-румънските части при Плевен.
• 1878 г. — Край бреговете на Англия потъва корабът “Принцеса Алиса”, в резултат на което загиват 645 човека.
• 1901 г. — Четници на Яне Сандански и Христо Чернопеев отвличат протестантската мисионерка мис Елен Стоун и бременната Катерина Цилка за откуп от 100 000 щатски долара.
• 1903 г. — Вселенският патриарх Йоаким III с послание настоява Турция възможно най-бързо да потуши въстанието и да възстанови реда в Македония.
• 1905 г. — В Барселона по време на военноморски парад при бомбен взрив загиват около 30 човека.
• 1914 г. — Започва понтификата на папа Бенедикт XV.
• 1916 г. — Първата световна война: В битката при Кочмар и Гешаново конната дивизия на ген. Иван Колев удържа бляскава победа над румънските армейски части.
• 1925 г. — Над Охайо претърпява катастрофа американският дирижабъл Шенъндоу, който е първият летателен апарат с хелий.
• 1939 г. — Втора световна война: Франция, Великобритания, Нова Зеландия и Австралия обявяват война на Нацистка Германия.
• 1941 г. — В концлагера Освиенцим е използван за първи път отровният газ Циклон Б.
• 1943 г. — Втората световна война: Италия подписва споразумение за спиране на огъня с Антихитлеристката коалиция.
• 1944 г. — Министър-председателят Константин Муравиев спира изпълнението на всички смъртни наказания в България.
• 1944 г. — Холокост: Ане Франк, момичето което води дневник за Втората световна война, е качено заедно със семейството си на последния влак за концентрационния лагер Аушвиц.
• 1954 г. — САЩ въвеждат смъртно наказание за шпионаж в мирно време.
• 1963 г. — В София е открит Българският национален киноцентър.
• 1971 г. — Катар получава национална независимост.
• 1974 г. — В Пловдив се открива XXX юбилеен международен мострен панаир.
• 1974 г. — Създадена е гръцката социалдемократическа партия ПАСОК.
• 2004 г. — Терористичен акт в Беслан: Кризата приключва със смъртта на 344 души, повече от половината деца. Други 180 са обявени за безследно изчезнали.
Родени
• 1499 г. — Диана дьо Поатие, френска благородничка († 1566 г.)
• 1859 г. — Жан Жорес, френски политик († 1914 г.)
• 1869 г. — Фриц Прегл, австрийски химик, Нобелов лауреат († 1930 г.)
• 1875 г. — Фердинанд Порше, германски конструктор на автомобили († 1951 г.)
• 1891 г. — Любомир Владикин, български юрист и писател († 1948 г.)
• 1893 г. — Денчо Марчевски, български писател († 1973 г.)
• 1900 г. — Ристо Кърле, македонски драматург († 1975 г.)
• 1900 г. — Урхо Кеконен, финландски политик и президент († 1986 г.)
• 1905 г. — Карл Дейвид Андерсън, американски физик, Нобелов лауреат през 1936 г. († 1991 г.)
• 1918 г. — Хелън Уогнър, американска актриса († 2010 г.)
• 1928 г. — Боян Мошелов, български волейболист († 2003 г.)
• 1929 г. — Ирене Папас, гръцка актриса
• 1931 г. — Самир Амин, египетски политикономист
• 1938 г. — Лидия Вълкова, българска актриса
• 1938 г. — Димитър Коклин, български художник-гримьор
• 1941 г. — Сергей Довлатов, руски писател († 1990 г.)
• 1949 г. — Петър VII, патриарх на Александрия († 2004 г.)
• 1949 г. — Хосе Пекерман, аржентински футболен треньор
• 1950 г. — Васил Найденов, български поп-певец
• 1950 г. — Малина Петрова, български кинорежисьор и сценарист
• 1953 г. — Жан-Пиер Жьоне, френски филмов режисьор
• 1955 г. — Стив Джоунс, британски музикант (Sex Pistols)
• 1959 г. – Любомир Ценков, българче…фен на Локомотив София и Съндърланд
• 1962 г. — Костас Мандилор, авсралийски актьор
• 1964 г. — Александър Станков, български футболист и треньор
• 1965 г. — Чарли Шийн, американски актьор
• 1970 г. — Гарет Саутгейт, английски футболист и треньор
• 1970 г. — Димитър Тотев, български футболист
• 1972 г. — Кевин Ричардсън,Американски певец, Бекстрийт бойс
• 1974 г. — Мария Донева, българска поетеса
• 1976 г. — Самюъл Куфур, ганайски футболист
• 1977 г. — Олоф Мелберг, шведски футболист
• 1978 г. — Йордан Владев, български композитор
• 1985 г. — Скот Карсън, английски футболист
• 1986 г. — Шон Уайт, американски сноубордист и скейтбордист
Починали
• 1592 г. — Робърт Грийн, английски писател
• 1634 г. — Едуард Кок, английски политик и юрист (* 1552 г.)
• 1653 г. — Клавдий Салмазий, френски лингвист и учен (* 1588 г.)
• 1658 г. — Оливър Кромуел, английски политик и държавник ( * 1599 г.)
• 1667 г. — Алонско Камо, испански скулптор (* 1601 г.)
• 1877 г. — Адолф Тиер, френски политик (* 1797 г.)
• 1880 г. — Вилхелм Вестмайер, немски композитор и пианист (* 1829 г.)
• 1883 г. — Иван Тургенев, руски писател (* 1818 г.)
• 1903 г. — Манол Розов, български революционер (* 1878 г.)
• 1948 г. — Едуард Бенеш , президент на Чехословакия (* 1884 г.)
• 1962 г. — Е. Е. Къмингс, поет авангардист (* 1894 г.)
• 1965 г. — Александър Бурмов, български историк (* 1911 г.)
• 1970 г. — Васил Гендов, първият български кинорежисьор (* 1891 г.)
• 1975 г. — Любомир Андрейчин, български езиковед (* 1910 г.)
• 1989 г. — Гаетано Ширеа, италиански футболист (* 1953 г.)
• 1990 г. — Веселин Йосифов, български писател, публицист и журналист (* 1920 г.)
• 1991 г. — Франк Капра, американски режисьор (* 1897 г.)
• 1994 г. — Били Райт, английски футболист (* 1924 г.)
• 2001 г. — Стефан Продев, български писател, есеист и публицист (* 1927 г.)
• 2004 г. — Андре Стил, френски писател и публицист (* 1921)
Празници
• Катар — Ден на независимостта (от Великобритания, 1971 г., национален празник)
• Сан Марино — Ден на републиката (най-старата република в света, 301 г., национален празник)
• Тайван/Република Китай — Ден на армията
инфо: obekti.bg
Вижте още:
Ядрени войни са унищожили живота на Марс
Дали животът на Земята не произхожда от Марс?
Топ 3 мистерии на Марс – косите ви ще се изправят
Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.
Благодарим Ви!
Последвайте ни във Facebook
Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите и мненията, изказани в тях. Запазваме си правото да изтриваме коментари, които съдържат обидни или нецензурни изрази, които представляват явна или скрита реклама и които преценим за неподходящи по някаква друга причина.
Моля, обърнете внимание, че коментарите не са начин за връзка с нашия сайт. В случай, че искате да се свържете с нас, моля ползвайте за това секцията Контакти.