Тайнствените тракийски мегалити в България (част 1)

Любителите на приключения се впечатляват от тайнствените археологически обекти по света. За тях са направени вълнуващи филми, превърнали се в класика. А всъщност съвсем близо, криещи се сред зеленина, и у нас има тайнствени древни обекти. Те носят заряда на вековна история. На мощните си рамене, те са понесли тежеста на векове и величествено разкриват древни митове и легенди.

Това са мегалитите, древни масивни каменни градежи, появили се в края на неолита и създавани в продължение на няколко хилядолетия, до началото на желязната епоха.

Първите мегалити са представлявали готови природни скални форми, които са издълбавани с с помощта на по-твърди каменни или бронзови оръдия на труда. В последствие древните хора са се насочили към създаване на самостоятелни градежи от огромни скални блокове, грубо отцепени или одялани във вид на плочи или стълбове.

Сакар, Странджа и Родопа планина са най-богатата на Балканския полуостров зона, с мегалитни и скално-изсечени паметници. Началото на създаване на мегалитите в България се губи назад във времето. Първото приблизително датиране на мегалитно строителство е около края на третото хилядолетие пр.Хр., от траките. Най-ранните мегалити са били скално-изсечените, в последствие са се появили мегалитни обекти от типа циклопски градежи, менхирити, долмени и смесени форми.

Установено е, че има специфично разположение на различните мегалитни форми, според геоложките и минераложките особености на районите. Долмените са разположени предимно в райони от кварц-съдържащи интрузивни скали и рамка от метаморфни скали, най-вече на територията на Сакар и Странджа, а скално-издълбаните паметници се срещат предимно в райони с вулканичен и седиментен произход като Източните Родопи. Където има долмени няма скални ниши и обратното.

Мегалитите са от епоха, за която няма писмени данни, затова може само да се предполага за тяхното предназначение. Без съмнение те са обслужвали духовната сфера на обществото и се изключва да са градежи с битов, военен или производствен характер. Постоянен е само архитектурният и конструктивен подход към градежите, при това не само на територията на България, но и в световен мащаб.

Според легендите и вярванията на древните траки, тези светилища са имали силата да пречистват и дават нови сили. В тях са се изпълнявали религиозни ритуали и обреди.

Има и хипотеза, че са астрономически обсерватории. Спецификата на местоположението на обектите, отговаряща за определени циклични астрономически явления е подтвържение на хипотезата.

Ето някои от най-значимите мегалити в България:

Белинташ

Белинташ се намира на 30 км югоизточно от Асеновград. В превод от турски език означава Белият камък. Култовият тракийски обект е от V век пр.Хр. Дължината на скалното плато е около 300 метра, а надморската му височина е над 1200 метра. В най-високата част на скалата са издълбани кръгли отвори, ниши, улеи и стъпала. Смята се, че детайлите образуват карта на звездното небе. Според легендите там е съществувало древно светилище посветено на бог Сабазий, изградено от тракийското племе беси.

Прочетете още за Белинташ в статията: Мистерията Белинташ – обикновена скала или източник на окултизъм?

Мишкова нива

Куполна гробница в м.Пропада, Мишкова нива. Снимка: Уикипедия

Мишкова нива се намира близо до Малко Търново и е най-древното светилище на траките в Странджа. Учените са го датирали от 5-3 век пр. Хр. Първоначално е бил долмен, а по-късно е превърнат в светилище-гробница на Бога Слънце. Камъните са подредени в три кръга, които за древните траки символизирали вечността и кръговрата на живота. Диаметърът на най-външния кръг е 25 м, а на най-вътрешния – 4 м. В светилището има добре запазен жертвеник.

Харман кая

Харман кая е скално-изсечено тракийско светилище в Родопите. Намира се край село Биволяне. Комплексът е развит около малка естествена пещера с дълбочина 7 м. От двете й страни са изсечени трапецовидни ниши, а срещу входа й е намерена керамика от енеолита. В скалния склон над реката е издълбана гробница. В подножието на платото има още една пещера, дълбока 20 м и със следи от обработка.

Орлови скали

Западното изложение на Орлови скали. Снимка: Уикипедия

Светилището Орлови скали се намира на около 3 км южно от град Ардино, в Източните Родопи. Датирано е от 5-4 век пр.Хр. На недостъпно място в скалите са издълбани повече от 100 скални ниши (3 са разрушени) с трапецовидна форма. Дълбочината им е между 8 и 12 см. Тези ниши принадлежат, на одрисите и датират още от първото хилядолетие на новата ера. Били са с култово предназначение като в тях са поставяни култови съдове при тържества

Царев връх

Царев връх е голямо мегалитно светилище. То е част от обширна древнотракийска сакрална територия, разположена по билото на Рила, между Марков връх и западното подножие на Царев връх. Общата дължина е около 5 км, а надморската височина приблизително 2200 м. Учените смятат, че това е езическия предшественик на Рилския манастир. Според Житието на патриарх Евтимий, както и според народните легенди, тук цар Петър I се е съветвал със Свети Иван Рилски.

Кромлех при Долни Главанак

Кромлех означава кръгъл камък. Кромлехът край село Долни Главанак е мегалитно съоръжение с култово предназначение, изградено от големи каменни блокове, подредени в кръг. Мегалитът е изграден около 8-6 век пр. Хр. Край него са открити артефакти от Средновековието, което показва многовековното му функциониране.

Долмен в село Хлябово

Най-големият долмен в България се намира край село Хлябово, в Сакар планина. Датиран е на около 1050 – 500 г. пр.Хр. Долмени има и в местност Клифтинова нива.

Долмените са гробници, изградени от естествени или грубо оформени каменни блокове Върху които се поставял друг голям каменен блок. Представляват продълговати помещения с една или две камери. След ритуала на погребението, долмена се засипвал с пръст до образуване на могила.

инфо: iskamdaznam.com

Вижте още:

В България има общо 591 призрачни села

Манастири и църкви в България: Троянски манастир

Митове и легенди за старите имена на планините в България

5 малко известни места в България със спиращи дъха гледки

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook