Парадоксите, свързани с пътуването във времето

pixabay.com

Между науката и фантастиката – какво би се случило, ако можехме да пътуваме във времето?

Поздравления, вие се сдобихте с машина на времето! Вече можете да видите живи динозаври, да станете свидетели на създаването на пирамидите, да посетите концерт на Бийтълс или да проверите какво ще се случи с човечеството след няколко хиляди години.

Единственото, което трябва да направите, е да се качите в машината, да се настаните удобно и да натиснете червеното копче.

Но всъщност не го правете! Подобно нещо би застрашило не само вашия живот, но и самата реалност, в която живеем. Редица учени предупреждават, че дори и някой ден да бъде разработена подобна технология, тя в никакъв случай не бива да бъде използвана.

Парадоксът на дядото

Представете си следната ситуация: решавате да се върнете назад във времето и да убиете дядо си. Да, звучи ужасно, но го правите в името на науката. В резултат, той никога няма да стане баща на един от родителите ви. Но не означава ли това, че всъщност няма как да отнемете живота му, тъй като в противен случай вие самите няма да сте били родени и ще спрете да съществувате?

Според учените, в една хаотична реалност е невъзможно да се предскаже какви последствия би имало дадено действие. Всеки е чувал за т. нар. „Ефект на пеперудата“, според който пеперуда, махаща с крила в района на Амазонка, може да предизвика торнадо в Тексас. Убийството на човек е нещо много по-драстично и би имало далеч по сериозни последици.

Има ли обяснение на този парадокс? Да, но то анулира възможността да притежаваме свободна воля. Според него, пътешественикът във времето може да прави единствено неща, които вече са се случили. Това означава, че дори и да се върнете в миналото, всички ваши решения ще са такива, които вече са били вземани – т.е. няма да е възможно да отнемете живота на дядо си.

Други учени предполагат, че подобно действие би създало две паралелни реалности – една, в която пътувате във времето и убивате дядо си, и друга, в която не съществувате заради извършеното от самия вас престъпление.

Предаването на информация от бъдещето в миналото създава сходен парадокс. Представете си, че сте много богати и решавате да създадете машина на времето, с която да се върнете в края на 90-те години на миналия век и да посъветвате по-младото ви „аз“ да си купи акции на една малка и непозната по това време компания, наречена „Google“.

Ако имате свободна воля, това означава, че може да откажете. Бъдещото ви „аз“ обаче знае, че вече сте решили да си купите акциите – все пак на този мъдър ход дължите голяма част от богатството си. Не означава ли това, че свободната воля е илюзия и вие няма как да направите избор?

Безкраен цикъл

Уилям Шекспир е един от най-талантливите творци, раждали се някога. Но какво ще се случи, ако някой пътешественик във времето се срещне с младия Шекспир и му даде сборник с всичките му творби, издаден през XXI век? Кой тогава ще е истинският автор на „Ромео и Жулиета“, „Макбет“ и „Хамлет“?

Според учените, подобен сценарий на практика не е точно парадокс, тъй като няма противоречие в него – става въпрос за поредица от събития, които са свързани помежду си в един затворен и безкраен цикъл.

От друга страна обаче е абсолютно невъзможно да се даде отговор на въпроса кое събитие е причината и кое – следствието.

Къде сте, пътешественици?

През 1950 г. физикът Енрико Ферми повдига въпрос, който озадачава учените и до днес – след като Вселената е безкрайна и би трябвало да изобилства от живот, защо досега не сме се срещали с представители на някоя извънземна цивилизация?

Парадоксът на Ферми се отнася с пълна сила и за пътешествениците във времето – ако те действително съществуват, защо не сме ги виждали?

Един от възможните отговори е, че са изключително внимателни и правят всичко необходимо, за да останат незабелязани. Други пък предполагат, че тъй като подобни пътешествия биха били много опасни, бъдещите поколения, разполагащи с тази технология, прибягват до нея само в крайни случаи.

На 28 юни 2009 г. гениалният астрофизик Стивън Хокинг провел един забавен експеримент. Той организирал тайно парти, на което били поканени само пътешественици във времето. Имало една уловка – ученият раздал поканите на следващия ден.

„Почаках известно време, но така и никой не дойде“, споделил Хокинг по време на научен фестивал в Сиатъл, състоял се през 2012 г.

И още нещо – наличието на много пътешественици във времето и вероятността миналото да бъде променяно на практика означава, че не съществува единна времева линия.

Представете си, че сте почитател на футболния клуб „Барселона“. В едно от най-важните дербита през сезона любимият ви клуб търпи поражение от „Реал Мадрид“. Затова измисляте сложен план и решавате да се върнете назад във времето, за да промените изхода от мача. Това обаче ще накара някой фен на „Реал Мадрид“ да направи същото и на свой ред отново да промени резултата… така, съвсем скоро ще се окаже, че целият стадион е пълен със запалянковци – пътешественици във времето, опитващи се да помогнат на своя любим отбор.

Пътуването във времето като руска рулетка

Физическите закони са едно от най-големите предизвикателства пред всеки, желаещ да се захване с пътуване във времето. Един въпрос, на който научнофантастичните книги и филми така и не дава отговор, е как точно ще пристигнем на желаното място в желания момент?

Предполага се, че ако се намираме в центъра на София и решим да се върнем 100 години назад във времето, ще пристигнем на същото място, от което сме тръгнали. Нека обаче вземем предвид, че Земята се върти около Слънцето със скорост от 110 000 км/ч, а Слънчевата система обикаля около центъра на нашата галактика със скорост от 750 000 км/ч. Дори и да пропътуваме няколко секунди напред или назад във времето, това ще бъде последното нещо, което някога ще направим – оставайки на същата позиция, ние ще се озовем в открития космос.

Тук на помощ идва концепцията за т. нар. пространствено-времеви континуум. В съответствие с теорията на относителността, Вселената има едно времево и три пространствени измерения. Този континуум може да бъде променян и „извиван“ – гравитацията например може да направи нещо подобно. Някои астрофизици са на мнение, че е възможно да съществуват т. нар. „червейни дупки“ – хипотетични образувания, свързващи две точки от пространството и времето. Те са споменати в Общата теория на относителността на Алберт Айнщайн.

Пътуването би станало още по-сложно, ако трябва да отидете в далечното бъдеще или минало. Скоростта, с която се движат космическите обекти, както и самата ни планета се променя през годините. Дори и малка неточност в изчисленията ни могат да ни изпратят в центъра на Земята.

Казано по друг начин, едно пътешествие във времето би било своеобразна руска рулетка, а вероятността да се завърнем живи и здрави от него ще е почти нулева.

източник: vesti.bg

Вижте още:

Никола Тесла създава машина за пътуване във времето. Експериментът “Филаделфия“ го доказва

8 доказателства, че пътуването във времето е реалност

Изследване доказа, че пътуването във времето е възможно

Американец твърди, че е пътувал е във времето

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook