Защо телата в Слънчевата система обикалят в една равнина?

pixabay.com

Ако някога сте гледали модел на Слънчевата система, вероятно сте забелязали, че Слънцето, планетите, луните и астероидите седят приблизително в една и съща равнина. Защо е така?

За да отговорим на този въпрос, трябва да пътуваме до самото начало на Слънчевата система, преди около 4,5 милиарда години.

Тогава Слънчевата система била просто огромен въртящ се облак от прах и газ, казва за Live Science Надер Хагигипур, астроном от Хавайския университет в Маноа.

Този масивен облак е с размери 12 000 астрономически единици (AU); 1 AU е средното разстояние между Земята и Слънцето или около 150 милиона километра. Този облак става толкова голям, че започва да се срутва и да се свива под собствената си маса, обяснява Хагигипур.

Тъй като въртящият се облак от прах и газ започва да се срива, той също така се изравнява. Представете си, че производител на пица хвърля въртяща се порция тесто във въздуха. С въртенето тестото се разширява, но става все по-тънко и плоско. Това се случва и с много ранната Слънчева система.

Междувременно в центъра на този все по-сплескващ се облак всички тези газови молекули се притискат толкова много, че се нагряват, казва Хагигипур. Под огромната топлина и налягане водородните и хелиевите атоми се сливат и стартират ядрена реакция от милиарди години под формата на звезда бебе: Слънцето.

През следващите 50 милиона години Слънцето продължава да расте, събирайки газ и прах от околното пространство предизвиквайки вълни от силна топлина и радиация. Бавно нарастващото Слънце разчиства празно пространство около себе си.

С нарастването на Слънцето, облакът продължава да се срива, образувайки „диск около звездата, който става все по-плосък и се разширява и разширява със Слънцето в центъра“, обяснява Хагигипур.

В крайна сметка облакът се превръща в плоска структура, наречена протопланетен диск, обикалящ около младата звезда. Дискът се простира стотици AU по протежение и е с дебелина само една десета от това разстояние, казва Хагигипур.

В продължение на десетки милиони години след това частиците прах в протопланетния диск се въртят наоколо, като понякога се блъскат една в друга. Някои дори се съединяват. И през тези милиони години тези частици стават милиметрови зърна, а те стават сантиметрови камъчета, а камъчетата продължиха да се сблъскват и слепват.

В крайна сметка по-голямата част от материала в протопланетарния диск се слепва, за да образува огромни обекти. Някои от тези обекти стават толкова големи, че гравитацията ги оформя в сферични планети, планети джуджета и луни. Други обекти остават с неправилна форма, като астероиди, комети и някои малки луни.

Въпреки различните размери на тези обекти, те остават горе -долу в една и съща равнина, откъдето идват техните строителни материали. Ето защо дори днес осемте планети на Слънчевата система и други небесни тела обикалят в приблизително една и съща равнина.

Публикувано в Live Science.

източник: megavselena.bg

Вижте още:

Ще оцелее ли Слънчевата система след смъртта на Слънцето?

Откриха космически „супермагистрали“ за бързо пътуване през Слънчевата система

Деветата планета в Слънчевата система може и да е малка черна дупка

Палас – най-бруталният обект в Слънчевата система

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook