Невидим двойник ни следва по петите чрез фантомна ДНК


Молекулата на ДНК съхранява светлина в енергийния ни дубликат

Информацията за тези изумителни резултати е известна повече от 25 години, но на практика никой не е чувал за тях. Голямата изненада на това столетие може би ще се окаже хипотезата, че генетичните кодове на организма съвсем не се намират в молекулата на ДНК, или поне не само там, пише quantumcristal.com. В публикацията по материали на ITEM се споменават слабо известни факти, които могат из основи да променят развитието на генетиката и медицината като цяло. Както и някои агностични схващания. И все пак, нека уточним, че това са само предположения, за които все още се водят бурни научни спорове. Конвенционалната световна мисъл се отнася скептично към подобни твърдения, но това не пречи да сме запознати и с тази теория.

При един от описаните още през 1984 г. експерименти, модел-образец на ДНК бил поместен в малък кварцов контейнер. Пьотр Гаряев и неговите колеги облъчили контейнера с мек лазер и открили, че ДНК работи като гъба, поемаща светлината. По необясним начин молекулата на ДНК поглъщала всички светлинни фотони, намиращи се на това място и ги съхранявала във вид на спирала. Молекулата създавала вихър, привличащ светлината, но в много умален вид. Изследователите доказали, че се случва неизвестен на науката процес, при който молекулата на ДНК всмуква фотони от пространството. ДНК създава нещо подобно на завихряне, което привлича светлината по начин, доста подобен на действието на черна дупка, но в доста по-малки мащаби.

Ние не сме свикнали да мислим за светлината като за нещо, което може да бъде съхранявано. Прието е схващането, че тя се разпространява в пространството с огромна скорост. Ако светлината „се застопори“ на едно място, следва да се очаква, че с времето тя ще загуби от своята енергия. Например при фотосинтезата се смята, че растението може да съхранява светлина, като веднага превръща нейната енергия в зелен хлорофил. С новите експерименти става ясно, че светлината може да се използва като храна, която ще се пази в ДНК като неприкосновен запас.

Ето и най-интересния ефект от странния експеримент. Учените прибрали молекулата на ДНК в кварцовото контейнерче, но на мястото, където тя се е намирала преди, светлината продължавала да се завърта спираловидно, макар че физически ДНК там вече нямало. Някаква невидима сила изобщо не се нуждаела от молекулата на ДНК, за да е факт. Единственото рационално научно обяснение било, че съществува енергийно поле, което е единно с молекулата на ДНК. Нещо като енергиен двойник на молекулата. Фантомът има същата физическа форма, но ако ДНК се премести, дубликатът остава там, където преди малко е била молекулата. И продължава да върши работата си – да съхранява видимата светлина. Фотоните се задържат на съответното място от енергийното поле.

Човешкото тяло разполага с трилиони високо специализирани и структурирани молекули на ДНК. От това следва, че цялото ни тяло трябва да има енергиен двойник. И всеки един от нас на микробиологично ниво може би е следван по петите от невидим дубликат. Това се връзва напълно логично с теорията от наблюденията на Александр Гурвич и други учени за наличието на информационно поле, диктуващо на клетките ни какво да правят. Излиза, че най-важната задача на молекулата на ДНК е да съхранява светлината – както във физическото тяло, така и в неговия енергиен дубликат.

И това не е всичко. При този опит с шокиращи резултати, молекулата била заливана с течен азот (ефектът на внезапното силно охлаждане). Светлинната спирала изчезвала, но отново се появявала след 5 до 8 минути. Околната светлина отново се самоорганизирала в уникален спираловиден модел на ДНК, който оставал видим в продължение на 30 дни. Информацията за тези изумителни резултати е известна повече от 25 години, но на практика никой не е чувал за тях. Въпреки, че експериментът, за който ви разказваме, е повтарян многократно, включително и от Р. Пекора в САЩ.

Биохимикът Глен Рейн, възпитаник на Лондонския университет, е изследвал как точно ДНК реагира на въздействието на съзнанието. Знае се, че в клетката, преди нейното делене (или ако е повредена или мъртва), спиралите на ДНК се развиват. Те започват да се съединяват, когато клетката се ремонтира или работи по изцелението си. Темповете на съединяване или разединяване могат да се измерят с това, доколко молекулата поглъща светлина с дължина на вълната 260 нанометра. За опитите си Рейн ползвал жива ДНК от човешка плацента, потопявал я във вода и съхранявал тази смес в мензура. После различни хора се опитвали да съединяват или разединяват ДНК със силата на мисълта. Контролните образци, с които никой не се опитвал да прави нищо, се променяли едва с 1,1%, а „обработените“ с мисловен поток – до 10%. Това означава, че мислите ни няколко пъти усилват процесите в човешката ДНК.

Хора с хармонични вълнови излъчвания могат по-активно да променят структурата на ДНК, а „превъзбудените индивидиуми“ (с нехармоничен модел на мозъчните вълни) предизвиквали анормална промяна в ултравиолетовата светлина, поглъщана от ДНК. Промяната се случвала на дължина на вълната 310 нанометра (близо до величината на Фриц-Албърт Поп – 380 нанометра). Това е параметър за вълната, която може да предизвика рак. Сърдитият човек също принуждавал ДНК да се затегне по-здраво при съединяването. Според Рейн, измененията в светлината с дължина на вълната 310 нанометра означават само едно – че протича промяна във физичната и химичната структура в една или повече от фундаментите на молекулата на ДНК.

В друг случай ДНК се слагала пред хора с хармонични пакети на мозъчните вълни, които обаче не се опитвали да я променят. Тогава в образеца на ДНК не се наблюдавало нито съединение, нито разединение. Нещата се случвали само тогава, когато хората искали това. Възникват логичните хипотези, че подобни ефекти се създават от съзнателните намерения на хората. Лю Чилдър можел да съединява или разединява ДНК в лаборатория, като той самият се намирал на разстояние 800 м от мястото.

Валерий Садирин за 30 минути можел да съедини ДНК в института на Глен Рейн в Калифорния, от дома си в Москва на хиляди километри от лабораторията. Рейн отбелязва, че ключовото качество на енергията, което е в състояние да създава хармония в мозъчните вълни и да влияе на ДНК – това е излъчването на сърцето. На практика било получено микробиологично доказателство за това, че нашите мисли могат реално да създават физични и химични изменения в структурата на молекулата на ДНК, да я съединяват или разединяват. Открита е и връзката между гневните мисли и неимоверно увеличаващия се ръст на раковите тъкани.

Неотдавна в публикация на Чикагския медицински университет беше написано, че около хиляда гена се променят при най-простичка смяна на социалния статус. Учените определиха 987 чувствителни към статуса гени. Сред тях са отговорните за стреса, свързаните с работата на мозъка и още 112 гени, ангажирани с дейността на имунната система. Измененията на генно ниво бяха толкова ясни и възпроизводими, че след подробен анализ, учените решиха обратен казус – да предскажат какъв е бил социалният статус на човека, участвал в експеримента, чрез анализ на кръвта му.

Вижте още: 

ВРЪЗКАТА МЕЖДУ ДНК И ПАРАНОРМАЛНИТЕ ЯВЛЕНИЯ

инфо: http://www.faktor.bg/

 

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook

6 коментара
  1. Анонимен 10 години ago
  2. Анонимен 10 години ago
  3. Анонимен 10 години ago
  4. Анонимен 10 години ago
  5. Анонимен 10 години ago
  6. Mariana Voynova 10 години ago

Оставете коментар

Писането на кирилица е силно препоръчително.

Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите и мненията, изказани в тях. Запазваме си правото да изтриваме коментари, които съдържат обидни или нецензурни изрази, които представляват явна или скрита реклама и които преценим за неподходящи по някаква друга причина.

Моля, обърнете внимание, че коментарите не са начин за връзка с нашия сайт. В случай, че искате да се свържете с нас, моля ползвайте за това секцията Контакти.