Корабното гробище в пустинята (галерия)

Гледайки снимките първоначално всеки би си помислил, че точно пустинята е последното място, на което човек очаква да види кораб, но запознавайки се с историята на това място почваме да разбираме все повече.

Днес ще се насочим към една дестинация, която не сме посещавали или поне не и от тази страна на някогашното море. Отиваме към Узбекистан и по-конкретно се насочваме към град Муйнак, някога китно пристанище на брега на Аралско море, а днес … днес е просто един призрачен град. Всъщност няма да разглеждаме самият град, а част от наследството на богата му рибарска флотилия от времената, когато все още корабите плаваха по тези места.

В самият град популацията рязко намалява вече над 30 години, още откакто в началото на 80-те съветският съюз решава да използва водите вливащи се в красивото Аралско море за напояване на памуковите насаждения в тази част на света с цел по-голямата реколта.

Днес 30 години по-късно нито реколтата е много по-голяма, нито има море в истинският смисъл на думата. Град Муйнак в Узбекистан (единственото пристанище в тази затворена от всякъде със суша страна) днес е един тъжен спомен от едно минало, било не толкова отдавна.

За огромната рибна индустрия в миналото днес тук са останали като празни коруби някогашните рибарски лодки, стоящи сами върху пясъкът, сякаш излизащи от някоя история за апокалипсиса. Е всички мисля, че знаем тъжната история за едно човешко безхаберие продължаващо вече 30 години, затова мисля, че би било по-добре просто да разгледаме това, което е останало от някогашните морски вълци по тези места.

инфо: http://neshtoto.com/

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook