Багдадската батерия: Имало ли е ток преди новата ера?

8

Сигурно знаете, че електричество се е ползвало много преди новата ера, а батериите са изобретени преди повече от 2200 години на територията на днешен Ирак… Не? В такъв случай  вероятно не сте чували за малките глинени багдадски гърнета. Тъкмо заради тях може да се окаже, че Алесандро Волта не е първият, който се е сетил за батерията, а чисто и просто я е преоткрил.

Какво представляват те? 

Отвън това са най-обикновени 13-сантиметрови жълтеникави делви. Всяка от тях обаче е запушена с асфалт и съдържа малък меден цилиндър. В него откриваме желязна пръчка, започваща от средата на цилиндъра и излизаща извън асфалтовата запушалка, без желязото и медта да се докосват. Всички метални части са сякаш разядени от някакъв вид киселина.

Но защо наричаме едни 2000-годишни гърнета батерии? Според тези, които са ги изследвали, те трудно биха могли да бъдат нещо друго.

„Не мисля, че някой със сигурност може да каже за какво са били използвани, но е напълно възможно да са били батерии, защото експериментите показват, че работят като такива“, казва д-р Маржори Сенешал, професор по история и наука на технологията в колежа Смит, САЩ. Тя е провела тестове с реплики на древните находки.

И наистина, при направените експерименти съвременни модели

произвеждат напрежение от под един до почти два волта. 

Трябва само да напълним малката делва с някакъв вид киселинна течност – например оцет или сок от грейпфрут – и получаваме батерия, генерираща леко електрическо напрежение. Принципът на получаването на ток по този начин е чрез наличието на два метала с различен електричен потенциал и електролит. Получава се известният в химията галваничен елемент, или нещо не много по-различно от батериите, които в момента ползваме всекидневно.

Повече от шестдесет години след откриването им Багдадските батерии продължават да са обгърнати в мистерия. Единствени по рода си, те са намерени случайно през 1936 г. в древното селище Хюиут Рабуа, край днешната иракска столица. Две години по-късно германският археолог Вилхелм Кьониг ги изследва и описва. Той е и първият, стигнал до изненадващото заключение, че става въпрос за вид древни батерии. Глинените делви са част от колекциите на Националния музей на Ирак и са датирани около 200 г. пр.н.е., т.е. се отнасят към времето на Партското царство в Близкия изток.

Но докато произходът е изяснен,

тяхното предназначение е все още неразгадано, 

а възможните теории по въпроса – най-разнообразни.

Предполага се, че батериите може да са служели за целите на древната медицина. По това време в Китай например вече е била развита акупунктурата, а древните гърци са знаели за болкоуспокояващия ефект от налагането на електрически змиорки по краката на пациентите. Това би могло да обясни и подобните на игли предмети, намерени до част от делвите.

И все пак ниският волтаж не би бил особено ефективен срещу истинска болка, а и тогава са били известни далеч по-ефикасни болкоуспокояващи – като виното, канабиса и опиума. Възможно е поредица от подобни батерии, свързани в редица, да образуват по-значително напрежение, но при разкопките не е намерено доказателство за подобно нещо.

Според други учени вероятното им предназначение е било за посребряване или позлатяване на метали. По времето, от което са датирани батериите, са били познати две основни техники за тези процеси. Едната е обработка с чук на ценния метал, като целта е да се получат тънки ивици. Другият вариант включва смесването на злато с живак, като крайният резултат се нанася директно върху предмета. Тези техники са ефективни, но са твърде сложни в сравнение с прибавянето на малък, но плътен слой от метала чрез електролиза. А нанасянето на сребро или злато с дебелина само една десета от милиметъра би било нещо просто и постижимо с използването на електрическото напрежение, създавано от Багдадските батерии.

В защита на тази теория са и намерените от д-р Кьониг медни вази, гравирани със сребро, в Багдадския музей. Те са изкопани от шумерски градове в Южен Ирак, като повечето са датирани от 2500 г. пр.н.е. При почукване от повърхността на вазите се отделял синкав слой, който се получава при електролиза на сребро върху медна основа. Може би дори излиза, че партите са наследили своите батерии от една от най-ранните известни цивилизации.

Но не всички теории са свързани с електричество. 

Едно от алтернативните предположения е, че делвите са служели за съхранение на ценни ръкописи, направени от папирус или пергамент. А при гниенето на такива органични материали се получава окисляване, с което би могло да се обясни корозията на металните части във вътрешността. И асфалтовите запушалки, които не са най-практичното решение за галваничен елемент, пасват идеално на тази идея като най-добро средство за запечатване и съхранение на ценни писания за продължително време.

Всяка от тези теории може да е вярна. Може би цивилизацията, дала на човечеството писмеността и колелото, е открила и галваничния елемент хилядолетия преди това изобретение да стане широко известно? Как древните парти са проумели електричеството и са достигнали до тези познания? А може би не са… Много изобретения са създадени, без принципът им на действие да е разбран напълно, важното е било, че действат. Но ако това е така, защо знанието се е изгубило, а батерията е преоткрита чак през 1800 г.?

Възможно е това изобретение да е възникнало случайно и постепенно да е еволюирало, намирайки различни приложения. Логично е и предположението подобно пособие да изчезне. Приложението му е минимално и не е жизнено необходимо, изработването му е сложно и е било невъзможно да се знае, че този процес може да се използва за енергия. И така до след две хиляди години.

За съжаление днес следите на някои батерии се губят след плячкосването на Багдадския музей през 2003 г. Както във всяка война, подобни безценни находки могат да бъдат унищожени или да попаднат в частни колекции. И така да се загубят за широката публика и специалистите.

Манипулиране на вярващите?

Някои изследователи настояват, че Багдадските батерии са слагани в храмовете, и по-специално в основата на статуите, за да привличат богомолци. Представете си следната картинка: влизате в свещената обител, за да се помолите. Имате въпрос към божеството. Задавате го и докосвате статуята. Ако отговорът е „не”, а Багдадската батерия е „включена”, ще ви удари слаб електрически ток. В противен случай – ако боговете са благосклонни към вас и ви казват „да” – няма да усетите нищо. Така или иначе, ще сте доволни от божественото благоволение и най-вероятно ще оставите дарение на храма. Както може би са правили голяма част от богомолците.

инфо: obekti.bg

Вижте още: 

ИМАЛО ЛИ Е ЯДРЕНА ВОЙНА В ДРЕВНОСТТА?
ИМАЛО ЛИ Е ПОТОП

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу. Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook  

Оставете коментар

Писането на кирилица е силно препоръчително.

Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите и мненията, изказани в тях. Запазваме си правото да изтриваме коментари, които съдържат обидни или нецензурни изрази, които представляват явна или скрита реклама и които преценим за неподходящи по някаква друга причина.

Моля, обърнете внимание, че коментарите не са начин за връзка с нашия сайт. В случай, че искате да се свържете с нас, моля ползвайте за това секцията Контакти.