Безполезните чувства: вина и безпокойство

мисли

Ако вярвате, че ще промените някое минало или бъдещо събитие, като достатъчно дълго изпитвате чувство на вина или безпокойство, то вие живеете на друга планета с различна действителност.

Двете най-безполезни чувства в живота са вината за нещо, което е извършено, и безпокойството за нещо, което би могло да се извърши. Ето ги големите пустини — Безпокойство и Вина — Вина и Безпокойство. Като проучвате тези две слаби места, ще видите колко свързани са те. Всъщност те могат да се разглеждат като два противоположни края на една е съща права.


Какво всъщност представляват те?


Вината означава, че настоящите ви моменти изтичат в демобилизация като резултат от минало поведение, докато безпокойството е средството, което ви демобилизира сега по отношение на събитие в бъдещето — често това е нещо, над което нямате власт. Ще разберете това, ако се опитате да си представите, че се чувствувате виновен за бъдещо събитие или че се безпокоите за нещо, което вече е станало. Макар едното да е реакция по отношение на бъдещето, а другото — на миналото, и двете имат еднаква цел — да ви разстройват или демобилизират в настоящия момент. Робърт Джоунс Бърдет в „Златният ден“ пише следното:

„Хората полудяват не под въздействие на днешното преживяване, а поради угризението за нещо, което е станало вчера, и страха от това, което може да донесе утрешният ден.“


Примери на чувство на вина и безпокойство могат да се забележат у почти всички около вас. Светът е пълен с хора, които или се терзаят заради нещо, което не е трябвало да правят, или изпитват смут за нещо, което може да се случи или да не се случи. Сигурно и вие не правите изключение. Ако имате широк диапазон на вина и безпокойство, те трябва да бъдат завинаги изкоренени, почистени и стерилизирани. Унищожете тези червейчета „б“ и „в“, които заразяват толкова много страни на живота ви.


Вината и безпокойството са може би най-често срещаните форми на дистрес в нашата култура. Вината ви кара да мислите за минало събитие, да се обезсърчавате или ядосвате по повод на нещо, което сте направили или казали, и да изпълвате настоящите си моменти с чувства, свързани с минало поведение. Безпокойството е причина да изразходвате ценните сегашни моменти в мисли за бъдещо събитие. Независимо дали гледате назад или напред, резултатът е един и същ. Захвърляте сегашния момент. „Златният ден“ на Робърт Бърдет е „днес“, а в следния откъс той обобщава безполезността на чувството на вина и безпокойство:

„Има два дни в седмицата, за които никога не се тревожа. Два безгрижни дни, които свещено пазя от страха и мрачните предчувствия. Единият от тях е вчера,… а другият и утрешният ден.“…

ТИПИЧНИ КАТЕГОРИИ И РЕАКЦИИ, ПРЕДИЗВИКВАЩИ ЧУВСТВО НА ВИНА ЧУВСТВО ЗА ВИНА КЪМ РОДИТЕЛИТЕ У ДЕЦА ОТ ВСИЧКИ ВЪЗРАСТИ

Детето е манипулирано да изпълни дадена задача посредством чувство за вина:

Родителят: „Дони, донеси столовете от сутерена. Скоро ще ядем.“

Детето: „Добре, мамо, ей сега. Гледам мача и като завърши това нападение, ще ги донеса.“

Родителски сигнал за вина: „Остави тогава, аз ще ги донеса — нищо, че ме боли гърбът. Ти си стой и се забавлявай.“…

Вината е ефективен метод, чрез който родителят направлява постъпките на детето.

ЧУВСТВО ЗА ВИНА, СВЪРЗАНО С ЛЮБИМИЯ ЧОВЕК И БРАЧНИЯ ПАРТНЬОР

Вината, свързана с фразата „Ако ме обичаше“, е един от начините да се манипулира любимото същество. Тази тактика е особено полезна, когато човек иска да накаже партньора/партньорката си за определено държание. Сякаш любовта зависи от подходящия вид поведение. Когато партньорът/партньорката не отговаря на любовта с любов, вината може да бъде използвана, за да бъде той/тя върнат/а в правия път. Той/тя трябва да се чувствува виновен/а, задето не отвръща на обичта с обич.

Чувство на вина се поражда и с поведение на сърдене, мълчание и цупене: „С тебе не говоря. Ще ти дам да разбереш“ или „Не се доближавай до мен. Как искаш да бъда мила след това, което направи?“ Тази тактика се използва често, когато партньорът е имал неуместно държание.

ЧУВСТВО ЗА ВИНА, ПРЕДИЗВИКАНО ОТ ДЕЦАТА

Чувството на вина по отношение на родителите може да се преобърне. Вината е двупосочна улица и децата могат да я използват със същия успех, за да манипулират родителите си.

Ако едно дете разбере, че родителят не може да му помогне в моменти на неудачи и ще се чувствува виновен, че не е добър родител, често ще се опитва да използва тази вина, за да манипулира родителя си. Като направи сцена в магазина, детето може да получи желания бонбон. „Бащата на Сали й позволява да прави това.“ Следователно той е добър баща, а ти не си. „Ти не ме обичаш. Ако ме обичаше, нямаше да се отнасяш така с мене.“ И накрая:„Сигурно сте ме осиновили. Ако ми бяхте истински родители, нямаше да се отнасяте така с мене.“ Подтекстът във всички тези твърдения е един и същ. Ти като родител би трябвало да се чувствуваш виновен за това, че се отнасяш така към мене, твоето дете. Разбира се, децата научават това поведение за насаждане на вина, като наблюдават как големите си служат с него, за да получат каквото желаят.

ЧУВСТВО ЗА ВИНА, НАСАЖДАНО В УЧИЛИЩЕ

Учителите понякога са превъзходни майстори в насаждането на чувство на вина, а децата са извънредно внушаеми и са идеални обекти на манипулация. Ето някои от сигналите, които отравят настоящите моменти на младежите:

„Майка ти истински ще се разочарова от тебе.“ „Би трябвало да те е срам, че получи ниска оценка. Толкова умно момче си.“

ЧУВСТВО НА ВИНА, СВЪРЗАНО С ЦЪРКВАТА

Религията често се използва, за да насажда вина и оттам да манипулира поведението. В този случай ние мамим бога. Понякога твърдението е, че щом не се държите добре, няма да отидете на небето.

„Ако обичаше Бога, нямаше да се държиш така.“ „Ако не се разкаеш за греховете си, няма да отидеш на небето.“

СТРАТЕГИИ ЗА ИЗКОРЕНЯВАНЕ НА ЧУВСТВОТО НА ВИНА

— Започнете да приемате миналото като нещо, което никога не може да се промени, независимо какво чувствувате по отношение на него. Всичко е минало. И никое чувство на вина, което изберете, няма да го промени. Нека това се запечата в съзнанието ви. „Моите угризения няма да променят миналото, нито ще ме направят по-добър човек.“ Този начин на мислене ще ви помогне да разграничите чувството на вина от поуката, която човек взема от миналото.

— Запитайте се какво отбягвате сега с угризенията си за миналото. Като положите усилия в тази насока, ще премахнете необходимостта от чувство на вина.

Един мой пациент, който поддържаше извънбрачна връзка, може да послужи като подходящ пример за този тип изкореняване на вината. Той твърдеше, че изпитва угризения, но продължаваше да се измъква от къщи всяка седмица, за да се среща с приятелката си. Казах му, че вината, за която толкова много говори, е напълно безполезно чувство. Тя не укрепваше брака му и дори помрачаваше удоволствието му от любовната връзка. Той имаше две възможности за избор. Едната бе да осъзнае, че прекарва настоящето си в угризения, тъй като това му е по-лесно, отколкото да разгледа внимателно брака си и да положи усилия да го укрепи и да се промени.

Втората възможност бе да се научи да приема поведението си. Би могъл да признае, че оправдава извънбрачните връзки, и да осъзнае, че ценностната му система включва поведение, осъждано от голям брой хора. И в единия, и в другия случай пациентът щеше да избере да изкорени вината, като или се промени, или се приеме такъв, какъвто е.

— Започнете да приемате някои неща у себе си, които сам сте избрали, но които другите може да не харесват. И ако родителите ви, шефът ви, съседите ви или дори партньорът/партньорката ви изкажат несъгласие с някои страни от поведението ви, приемете това като нещо естествено. Спомнете си какво казахме по-рано за стремежа към одобрение. Необходимо е вие да се одобрявате. Одобрението на другите е приятно, но не най-важното нещо. Когато престанете да изпитвате потребност от одобрение, ще отпаднат и угризенията за поведение, което не носи одобрение.

— Водете си „Дневник на вината“ и в него вписвайте всички изпитани угризения, като отбелязвате кога, защо и по отношение на кого се появяват и какво в настоящето отбягвате, като се терзаете за миналото. Дневникът ще ви помогне да осъзнаете слабото си място, свързано с чувството на вина.

— Преразгледайте ценностната си система. В кои ценности истински вярвате и кои се преструвате, че приемате? Направете списък на всички фалшиви ценности и вземете решение да живеете според система от нравствени правила, установени от самия вас, а не наложени от другите.

— Изгответе списък на всички свои лоши постъпки. Измерете вината си във всяка от тях, като използувате скала от 1 до 10. Съберете точките, с които сте оценили всяка лоша постъпка, и помислете дали в настоящия момент има някакво значение дали общият сбор е 100 или 1 000 000. Сегашният момент остава непроменен, а всичките ви угризения са напълно безполезни.

— Преценете действителните последствия от поведението си. Вместо да търсите някаква мистична интуиция, която да посочи плюсовете и минусите в живота ви, установете дали резултатите от постъпките ви са приятни и полезни за вас.

— Покажете на онези ваши близки, които се стремят да ви манипулират чрез вината, че сте в състояние да преживеете тяхното разочарование от вас. Когато мама започне да събужда угризения у вас с думите „Ти не направи това“ или „Аз ще донеса столовете, ти си стой“, вие заучете нови отговори като„Добре, мамо, щом си решила да рискуваш здравето си заради няколко стола, вместо да ме почакаш няколко минути, мисля, че нищо не мога да направя, за да те разубедя.“ Това ще отнеме време, но поведението на другите ще се промени, когато разберат, че не могат да ви принудят да изберете вината. След като обезвредите вината, емоционалната власт на другите и възможността да ви манипулират завинаги ще отпадне.

— Направете нещо, за което сте сигурен, че ще предизвика угризения у вас. Когато се регистрирате в хотел и пиколото получи указание да ви заведе до стаята, която спокойно можете да откриете сам и до която лесно можете да стигнете с лекия си ръчен багаж, кажете, че ще се оправите сам. Ако той настоява, заявете на неканения придружител, че си губи времето и труда, тъй като няма да му дадете бакшиш за услуга, която не желаете. Или заминете сам някъде за една седмица, както винаги сте желали да направите — въпреки извикващите чувство за вина възражения на останалите членове на семейството. Тези форми на поведение ще ви помогнат да отхвърлите вездесъщата вина, към която толкова много сфери от всекидневието умело ви тласкат.

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА БЕЗПОКОЙСТВОТО?

Няма нужда да се безпокоите. Никаква нужда. От този миг до края на живота си можете да изпитвате безпокойство за бъдещето, но и най-голямото ви безпокойство не е в състояние нищо да промени. Помнете, че по определение безпокойството води до демобилизация в настоящето, като резултат от събития, които ще се случат или няма да се случат в бъдеще. Внимавайте да не смесите безпокойството с плановете за бъдещето. Ако градите планове и с дейността си в настоящия момент осигурявате по-ефективно бъдеще, това не е безпокойство. Безпокойство е само тогава, когато по някакъв начин сте демобилизиран в настоящето по повод на бъдещо събитие.

Така, както поражда чувство на вина, обществото насърчава и безпокойството. Отново всичко започва с приравняването на безпокойството и грижовността. Посланието е, че ако ви е грижа за някого, то непременно се безпокоите за него. Човек често чува думите: „Разбира се, че се тревожа. Това е естествено, когато те е грижа за някого.“ или „Не мога да не се безпокоя, тъй като те обичам.“ Следователно вие доказвате обичта си, като изпитвате подходящо количество безпокойство в подходящ момент.

Безпокойството е белег на съвременната западна култура. Почти всички хора прекарват огромен брой настоящи моменти в безпокойство за бъдещето. И то за нищо. Нито един момент на безпокойство няма да поправи нещата. Безпокойството всъщност ще стане причина да бъдете по-неефективен в настоящето. Освен това то няма нищо общо с обичта, предполагаща взаимоотношения, при които всеки има право да бъде такъв, какъвто си избере, без никакви необходими условия, наложени от другия.

НЯКОИ СТРАТЕГИИ ЗА ЕЛИМИНИРАНЕ НА БЕЗПОКОЙСТВОТО

— Започнете да гледате на сегашните си моменти като на време, в което трябва да се живее, а не да се мисли за бъдещето. Когато усетите, че се безпокоите, запитайте се: „Какво избягвам сега, като се безпокоя в този момент?“ След това се занимайте с това, което отбягвате. Действието е най-добрата противоотрова срещу безпокойството. Един мой пациент, който преди лечението бе склонен към безпокойство, ми разказа как неотдавна успял да победи тази своя слабост. Един следобед в един курортен град се отбил в сауната. Там срещнал човек, който от безпокойство нямал мира. Той му разказал подробно за всички неща, за които моят пациент би трябвало да се безпокои. Споменал борсата, но му казал да не се тревожи за краткосрочните колебания. След шест месеца щял да настъпи истински крах и той бил действителна причина за тревога. Моят пациент изслушал всичко, за което трябвало да се безпокои, и си отишъл. Един час играл тенис, после с някакви деца изиграл една игра на тъч-футбол , после заедно с жена си участвували в игра на пинг-понг, която им доставила огромно удоволствие, и накрая, след около три часа, отишъл да вземе душ и да постои в сауната. Новият му приятел още бил там, като продължавал да се безпокои, и отново започнал да изрежда нови неща, достойни за тревога. Докато моят пациент бе прекарал времето между двете им срещи в приятни и активни занимания, другият бе пропилял своите настоящи моменти в безпокойство. А поведението на нито един от двамата не повлия върху борсата.

— Осъзнайте безсмислието на безпокойството, Многократно си задавайте въпроса: „Може ли нещо да се промени от това, че се безпокоя за него?“

— Отделяйте все по-малко и по-малко време за безпокойство. По десет минути сутрин и след обяд. През тези периоди се тревожете за всяко възможно бедствие, в което можете да попаднете. След това, като използвате умението си да владеете собствените си мисли, отложете всяка друга тревога до следващото „време за безпокойство“. Скоро ще осъзнаете колко безсмислено е да се посвещава време на това безполезно занимание и накрая ще преодолеете напълно това свое слабо място.

— Изгответе списък с безпокойствата си от вчерашния ден, от миналата седмица или дори от миналата година. Помислете дали някое от тях ви е помогнало с нещо. Преценете колко от тревогите ви са се сбъднали. Така ще стигнете до извода, че безпокойството е двойно безполезна дейност. Първо, защото с нищо не променя бъдещето, и, второ, защото предвижданата катастрофа — когато настъпи — често се оказва маловажна или дори благоприятна.

— Когато усетите подтик да се безпокоите, вижте дали това е нещо, което може да се демонстрира. Обърнете се към някого и му кажете: „Гледай ме — започвам да се безпокоя.“ Човекът ще се учуди, тъй като вие едва ли ще знаете как да демонстрирате това, което правите толкова умело и толкова често.

— Задайте си един въпрос, който изкоренява безпокойството: „Какво най-лошо може да се случи на мене (или на тях) и каква е вероятността то да се случи?“ По този начин ще осъзнаете колко е безсмислено да се безпокоите.

— Умишлено изберете да постъпите по начин, който пряко противоречи на обичайните сфери на вашето безпокойство. Ако имате натрапчивата склонност да спестявате за бъдещето, ако винаги се тревожите дали парите ще ви стигнат за утрешния ден, започнете да ги харчите още днес. Бъдете като богатия вуйчо, който писал в завещанието си следното: „Тъй като съм с всичкия си, изхарчих всичките си пари, докато бях жив.“

— Започнете да противопоставяте на страховете си ефективни мисли и поведение. Моя позната неотдавна прекара една седмица на остров недалеч от брега на Кънектикът. Тя обича дългите разходки и скоро разбрала, че островът е пълен с безстопанствени кучета. Решила да се пребори със страха и тревогата си, че кучетата могат да я ухапят или дори да я разкъсат — най-голямата опасност. Взела камък в ръка (за сигурност) и решила да не показва, че се страхува, когато кучетата се приближили към нея. Дори не забавила ход, когато, ръмжейки, те се спуснали към нея. Като се втурнали напред и срещнали човек, който изобщо няма намерение да отстъпва, кучетата се отказали от нападението и избягали. Не ви препоръчвам поведение, което е свързано с опасности, но смятам, че успешното преодоляване на даден страх или безпокойство е най-подходящият начин да ги изкорените от живота си.

Това са някои методи за преодоляване на безпокойството в живота. Най-ефикасното оръжие срещу безпокойството обаче е собственото ви твърдо решение да прогоните тази форма на невротично поведение от живота си.

ИЗВОДИ ЗА БЕЗПОКОЙСТВОТО И ВИНАТА

Настоящият момент е ключът, който ще ви позволи да разберете чувството си на вина и безпокойството си. Научете се да живеете сега, а не да пилеете настоящите си мигове в демобилизиращи мисли за миналото и бъдещето. Единственият момент, в който можете да живеете, е сегашният, а вие посвещавате мимолетното настояще на безплодни угризения и безпокойства.

В „Алиса в огледалния свят“ Луис Карол пише следното за живота в настоящето:

„…Правилото е: мармалад утре и мармалад вчера, никога — мармалад днес.“

„Все някой път ще дойде и „мармалад днес“ — забеляза Алиса“ .

А вие какво ще кажете? Ще ядете ли мармалад днес?

Тъй като днес все някога ще дойде, защо не сега?

Из „Вашите слаби места“, ИК „Кибеа“

Автор: Уейн Дайър

инфо: drugitenovini.com

Вижте още:

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook

Оставете коментар

Писането на кирилица е силно препоръчително.

Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите и мненията, изказани в тях. Запазваме си правото да изтриваме коментари, които съдържат обидни или нецензурни изрази, които представляват явна или скрита реклама и които преценим за неподходящи по някаква друга причина.

Моля, обърнете внимание, че коментарите не са начин за връзка с нашия сайт. В случай, че искате да се свържете с нас, моля ползвайте за това секцията Контакти.