Втора Луна се е разбила в Земята

Космическа катастрофа е променила историята на Земята, твърдят американските учени. Според тях сблъсък с огромен метеорит изкривил оста на планетата, променил очертанията на континентите и вероятно предизвикал гибелта на Атлантида. Фаталният удар е станал преди около 5800 години в областта на Кампо дел Сиело в Аржентина.

Загадката буди интереса на изследователитe повече от четиристотин години. Според мнозина това е най-голямата катастрофа между планетата и небесно тяло, оставила драстична следа в нейното развитие. Каква всъщност е историята на мистериозния метеорит?

Началото на официалната му „биография” е през 1576 г., когато испанецът Ернан де Миравал се разхожда из полята на Гран Чако – област на хиляда километра северозападно от Буенос Айрес. Той се надявал да види нови животински видове, но вместо това се натъкнал на огромна желязна грамада. Отрязал си едно парченце за спомен и когато примерът му бил последван от още стотина конкистадори, от метеорита не останало нищо. Но с течение на годините се оказало, че ниско зарити в земята са още много късове от небесното тяло.  Най-големият от тях тежи повече от 33 тона и  учените са категорични, че има извънземен произход.

Световноизвестни успехи в изследването му има американският учен от Колумбийския университет Уилям Касиди. НАСА го изпраща на експедиция в този район и той лансира идеята, че метеоритът, разбил се на територията на днешна Аржентина и оставил след себе си огромен кратер, е бил не просто небесно тяло, а втори естествен спътник на Земята. Т.е., категоричен е Касиди, преди хиляди години хората са виждали две Луни. Основание за това предположение му дава фактът, че максималният напречен размер на разстоянието, в което се посипват отломките, е 17 000 метра. При всички останали метеорити, които се разбиват още в атмосферата, този размер е не повече от 1600 м.

„Това е сигурно доказателство, че метеоритът не идва от околослънчева орбита, а от околоземна, приближавайки се постепенно към планетата – твърди Касиди – дълго време, вероятно в продължение на столетия, този естествен спътник е изгрявал и залязвал пред очите на предците ни като още една Луна”.

Доказателство за това е не само изследването на елипсата, по която се е движило странното небесно тяло, но и много от митовете на древните народи. В някои от тях се споменават две месечини, но доскоро се смяташе, че това са художествени измислици.

Научните среди обаче гледат много по-сериозно на тях, още повече, че фолклорното наследство включва и предания за страховито космическо тяло, разбило се на този континент. Една от тези легенди гласи: „Земята бе погълната от пламъци, които изпепелиха дървета, растения, животни и хора. Малко хора успяха да се спасят, защото бяха далеко от бедствието и наблюдаваха от дърветата, където се бяха покачили, как пожарът поглъща всичко. Дълго време синевата на небето не се виждаше заради гъстите облаци дим и мнозина се чудиха кога пак ще видят Слънцето да изгрява иззад черната мъгла”.

Тези предания, както и научно-изследователските експедиции през последните години, още повече потвърждават хипотезата, че е имало не само космическа катастрофа, но и втора Луна. Според изследователите тя е била по-близо до Земята, затова се е оказала подвластна на земното притегляне (заради по-ниското си тегло в сравнение с другата Луна) и по тази причина постепенно е навлязла в орбита и се е разбила.

Какви обаче са последствията от тази космическа катастрофа? Историците и геолозите са категорични, че те са повече от значителни: оста на планетата се е променила с 30 градуса, а това от своя страна е довело до климатични промени, изключителна суша и вероятно – до измиране на много хора. Не по-маловажни са и чисто географските последствия: чудовищният сблъсък променил релефа на тази част от континента, както и на много по-далечни места, включително и на Атлантида. Именно тази катастрофа, твърдят изследователите, е предизвикала смъртоносни вълни цунами, поразили митичния остров, а по-късно той потънал под ударите на отломъците, които били стотици. В това са убедени десетки учени, които са убедени, че в скоро време ще бъдат открити още доказателства за връзката между фаталния метеорит и съдбата на Атлантида.

инфо: monitor.bg

Вижте още: 

40-ГОДИШНАТА ТАЙНА ЗА ЛУНАТА

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook