Интересни факти от днес, 17 септември

3

1787 г. във Филаделфия е подписана конституцията на САЩ.

1176 г. в битката при Мариокефалон Византия губи надеждите се за отвоюване на Мала Азия от турците. Сражението бележи края на злощастния военен поход срещу Иконийския султанат, както и залеза в управлението за един от най-успешните византийски императори – Мануил I Комнин.

След битката Византия губи геополитическата инициатива в борбата си срещу нахлуването на турците и окончателно се прощава с надеждите да възстанови имперската власт в бившите си анатолийски провинции. Загубата в битката е конкретният повод за организирането на Третия кръстоносен поход, целящ отвоюването на сухопътните коридори за достъп на поклониците до Светия гроб.

Битката слага символичното начало на окончателната гибел на Византия. Като следствие от поражението на Византия избухват народоосвободителни движения на Балканите като въстанието на Асен и Петър, което съвпада с окончателните действия на сръбска съпротива срещу византийската власт, довела до провъзгласяването независимостта на първата сръбска държава в историята – Рашка (през 1180 г).

1598 г. холандски моряци завладяват остров Мавриций. Всъщност още през 1507 г. островът е открит първо от португалски мореплаватели, като никога преди това не е бил населен с хора.

Островът остава холандско владение до 1710 г., през 1715 г. в територията проникват французите. През 18 в. островът се превръща във френска колония, а стотина години по-късно става английска колония. През 1968 г. островът станал с независим статут на кралство, а през 1992 г. – на република.

1787 г. във Филаделфия е подписана конституцията на САЩ. През май с.г. във Филаделфия е свикан Конституционен конвент, който трябвало да изработи конституцията на новообразувалата се държава. Конституцията е официално приета през септември, а е обнародвана две години по-късно (през 1789 г.).

Скоро след приемането си, конституцията търпи първите си промени, за да се отрази желанието на голяма група от политическия елит да се намалят правомощията на федералната власт. Нуждата от твърди гаранции срещу евентуална злоупотреба с федералната власт е била изключително важна за съхраняване на съюза, тъй като по това време се вихрели антифедералистки чувства.

Първите десет допълнения касаят правата на гражданите и отделните щати; автор на Закона за правата става Джеймс Мадисън. Той черпи идеи от няколко съществуващи документа и отразява горчивия опит от британското управление в колониите, довело до революционната война за независимост.

1789 г. английският астроном Уилям Хершел открива Мимас – естествен спътник на Сатурн. По диаметър Мимас е 20-тия най-голям спътник в Слънчевата система.

Най-голямата забележителност на спътника е големият кратер Хершел с размери от 130 км в диаметър или почти 1/3 от диаметъра на Мимас. Ако Мимас беше с размерите на Земята, то кратерът би бил над 4000 км в диаметър или голям колкото Канада.

Спътникът носи името на един от 150-те гиганти със змеевидна опашка от древногръцката митология Мимас, син на Уран и на Гея. Като алтернатива се използва означението Сатурн 1.

Любопитен факт е, че Мимас и имената на останалите тогава известни седем спътника на Сатурн са предложени от сина на Уилям Хершел – Джон Хершел през 1847 г. в неговата публикация „Резултати от астрономически наблюдения на Нос добра надежда”.

1871 г. открит е жп тунелът Мон Сени в Алпите, който свързва Франция и Италия. Тунелът с дължина 13 700 м е познат и с името Фрежюс.

Изграждането му започва през август 1857 г. от страна на италианския град Бардонекия, а през декември и откъм френската община Модан. Срокът за изграждането, ръководено от Жермен Сомелие, е 25 години, но той е съкратен чувствително с появата на технически нововъведения като пневматичните пробивни машини, електрическото запалване на взривните заряди и появата на динамита, създаден от Алфред Нобел през 1866 г. и патентован на следващата година.

На 26 декември 1870 г. френските и италианските работници си стискат ръцете на дълбочина 2135 м, като разминаването в двете прокопавани галерии е в рамките на 40 см хоризонтално и 60 см по вертикала.

Първоначалната дължина на тунела е 12,8 км, като през 1881 г. е удължен от френска страна. 11 години след тунела Мон Сени е открит и Готардският жп тунел (15 км) в Швейцария, а през 1906 г. е завършена и първата тръба на Симплонския тунел между Швейцария и Италия (19,7 км). В периода 1974-1980 пък по трасето на жп тунела Мон Сени е прокопан и 13-километров тунел за автомобили.

1916 г. полякът Ян Йосифович Нагурски първи в света изпълнява лупинг с хидросамолет – М-9 на Григорович. През 1917 г. самолетът на Нагурски е свален над Балтика и е считан за безследно изчезнал. Обаче след няколко часа той е спасен от руска подводница и е откаран в болница в Рига. След Октомврийската революция Нагурски известно време служи в Червената авиация.

През 1918 г. заминава за Полша. По време на войната със Съветска Русия Нагурски не иска да участва и крие от властите своето войнско звание, за да избегне мобилизацията. С протекциите на свои роднини постъпва на работа в захарен завод. След това се преселва във Варшава, работи в конструкторски бюра в захарната и нефтена промишленост.

През 1925 г. се среща с известния американски полярен летец Ричард Бърд, с когото споделя своя опит в полярните полети. По това време той практически е забравен в Полша, а в СССР е считан за мъртъв поради загубени документи в хаоса на гражданската война.

Нагурски преживява Втората световна война и продължава да работи като инженер-конструктор и ръководител на конструкторско бюро в Гданск и Варшава.
През 1955 г. той присъства на лекция на известния полски полярен изследовател Чеслав Ценкевич, който между другото споменава за „отдавна забравения пионер на авиацията руския летец Иван Нагурски”. Тогава Нагурски става и обявява, че никога не е умирал. Този случай нашумява в полската преса и Нагурски става известен човек.

На 25 юли 1956 г. Нагурски лети със самолет в Русия – за първи път от почти 40 г. В Москва той се среща с полярните летци Чухновски, Водопянов, Шевельов и Титлов.

В Лениград Нагурски се запознава с Вера Седова – вдовицата на Георгий Седов, чиято експедиция се опитал да открие през 1914 г. Пътуването му из СССР завършва с посещение на Одеса, където някога завършва юнкерско училище.
По съвета на Ценкевич Нагурски описва в две книги своите полярни полети и службата по време на Първата световна война. Като признание на заслугите му той е награден с „Орден за възраждането на Полша”.

Умира на 9 юни 1976 г. във Варшава на 88 г., където е и погребан.

1988 г. провежда се церемонията по откриване на 24-те Летни олимпийски игри в Сеул (Южна Корея). Градът е избран за домакин от Международния олимпийски комитет по време на среща в Баден-Баден на 30 септември 1981 г. Тогава Сеул печели срещу японския град Нагоя.

Игрите бележат края на бойкотите – след Летните олимпийски игри през 1980 г. в Москва и през 1984 г. в Лос Анджелис. Участват 8391 атлета от 159 страни. Сред отличните спортисти са Кристин Ото, спечелила шест златни медала в плуването, Мат Бионди, с пет златни и общо седем медала от плуването, и лекоатлетката Флорънс Грифит-Джойнър с три златни медала. Това е последната Олимпиада, на която участват държавите СССР и Източна Германия (ГДР).

Любопитен факт е, че идеята за провеждане на олимпийски игри в Южна Корея съществува от края на 70-те години. Първите големи международни спортни състезания в страната са Световното първенство по стрелба през 1978 г. и Световното първенство по баскетбол за жени през 1989 г. След успешното провеждане на световното първенство по стрелба президентът на южнокорейската федерация по стрелба е избран за президент на южнокорейския олимпийски комитет и за председател на южнокорейската асоциация по аматьорски спортове. Той поръчва проучване относно способността на Сеул да проведе олимпийски игри.

На 8 октомври 1979 г. президентът Парк Чунг Хее обявява кандидатурите за домакинство на Летните олимпийски игри през 1988 г. и на Азиатските игри през 1986 г. На 27 ноември 1980 г. е обявено, че Сеул няма финансовите възможности да организира олимпиадата. С подкрепата на президента олимпийският комитет все пак депозира кандидатурата в Международния олимпийски комитет.

Най-много медали печели СССР – 132, от които 55 златни, 31 сребърни и 46 бронзови. ГДР е на второ място със 102 медала – 37 златни, 35 сребърни и 30 бронзови. България печели рекордните 10 златни медала (нарежда се на 7-о място в крайното класирани). Страната ни печели още 12 сребърни и 13 бронзови – общо 35 медала.

инфо: dariknews.bg

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook

Оставете коментар

Писането на кирилица е силно препоръчително.

Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите и мненията, изказани в тях. Запазваме си правото да изтриваме коментари, които съдържат обидни или нецензурни изрази, които представляват явна или скрита реклама и които преценим за неподходящи по някаква друга причина.

Моля, обърнете внимание, че коментарите не са начин за връзка с нашия сайт. В случай, че искате да се свържете с нас, моля ползвайте за това секцията Контакти.