Интересни факти от днес, 23 октомври

6

2002 г. започва кризата със заложниците в Театъра на Дубровка в Москва. По време на мюзикъла „Норд-ост” 41 чеченски бунтовници взимат около 800 заложници, освободени след три дни от силите за сигурност, при което загиват около 130 от тях.

1776 г. 2000 души загиват при изригване на вулкана Майон на Филипините. Вулканът с височина 2447 м се намира на остров Лусон. Любопитен факт е, че има формата на почти перфектен конус.

Майон е един от най-активните вулкани във Филипините. Изригвал е над 50 пъти през последните 500 години. През 1814 г. той е причинил смъртта на над 1200 души, а град Кагсава е заличен от лицето на Земята. През 1984, 1993 и 2000 г. са регистрирани по-леки изригвания на Майон, а през 2006 г. вулканът изхвърли 52 млн. куб. м лава.

В средата на септември 2014 г. 12 000 семейства, живеещи в подножието на вулкана, бяха евакуирани заради очаквани изригвания. Властите съдят, че предстои изригване по засилената сеизмична активност и каменопада. От института по вулканология и сеизмология на Филипините пък повишиха степента на опасност от изригване от втора на трета (от общо четири).

1911 г. по време на Италианско-турската война за първи път авиацията е използвана за военни цели. Триполитанска война започва на 29 септември с.г., а краят й е белязан от подписания на 18 октомври 1912 г. в Лозана мирен договор.

В резултат на бойните действия Италия съумява да завладее османските дотогава провинции Триполитания и Киренайка, съставили по-късно днешна Либия. Под италианска власт преминават и Додеканезите с о. Родос в Егейско море.

Войната е предшествана от поставен ултиматум от италианското правителство до Високата порта. Искането на Рим е двете провинции да бъдат предадени под италиански контрол, а като повод се използва уж лошото отношение на местните власти към италианските граждани. Основна ударна сила на италианците е флотът, с чиято помощ е завладян Триполи.

Италианците лесно овладяват Тобрук, Дерна и Хомс, но срещат съпротива в Бенгази. Благодарение на пълното си морско надмощие Италия успява да наложи пълния си контрол върху крайбрежието и да изтласка остатъците от противниците си във вътрешността на страната.

Италия предприема военни действия и в района на Егейско море, успява да окупира 12 острова от Додеканезите, италиански торпедни катери предприемат и операции срещу Дарданелите.

Войната показва и редица технологични нововъведения. Италия за първи път използва самолет във военни действия. На 23 октомври е извършен първият разузнавателен полет от италиански самолет на турските линии край Бенгази на „Блерио XI”, а на 1 ноември са хвърлени и първите бомби над турските войски в два оазиса от самолета на лейтенант Джулио Гавоти. През март 1912 г. капитан Пиаца прави и първите въздушни снимки в историята.

1942 г. започва втората битката при Аламейн. Британските войски начело с генерал Монтгомъри настъпват срещу германската армия на генерал Ервин Ромел в Египет. Битката продължава до 5 ноември с.г. Тя е продължение на Първата битка при Аламейн, която спира настъплението на силите на Оста.

Победата в тази битка бележи обрат в Северноафриканската кампания. Победата на съюзниците при Аламейн премахва надеждите на Оста да окупират Египет, да контролират достъпа до Суецкия канал и да получат достъп до петролните полета в Близкия Изток. Загубата при Аламейн бележи края на експанзията на Оста в Африка.

До юли 1942 г., след успеха при битката при Газала, танкова армия Африка съставена от германски и италиански пехотни и механизирани части под командването на генерал Ервин Ромел прониква дълбоко в Египет. По този начин тя заплашва жизненоважния за британските сили снабдителен път, преминаващ през Суецкия канал. В началото на август като главнокомандващ на 8-ма армия е избран генерал-лейтенант Бърнард Монтгомъри.

Британските сили упражняват известен брой лъжливи маневри през месеците преди битката, за да подлъжат командването на Оста, не само за посоката на атаката, но и за датата на сражението. Тази операция е с кодово име „Операция Бертрам”. През септември те стоварват известно количество отпадъци под камуфлажни мрежи в северния сектор. След като не последва атака и местата не се променят с времето, силите на Оста постепенно ги игнорират.

Това позволява на 8-ма армия да изгради складове в челните позиции като заменя боклуците с амуниции, гориво или продоволствия през нощта. През това време се изгражда бутафорен петролопровод, което ще накара Оста да повярва, че атаката ще се проведе в по-късна дата от предвиденото и ще се проведе на юг. В допълнение танковете предназначени за атаката на север са маскирани като транспортни камиони, чрез поставяне на сменяеми дървени структури върху тях.

Ромел знае отлично, че британските сили скоро ще са достатъчни за започване на офанзива срещу неговата армия. Единствената му надежда е германските сили при Сталинград бързо да победят съветските и да се предвижат южно през Кавказ и като по този начин заплашат Персия (Иран) и Близкия Изток. Това би предизвикало прехвърлянето на британски части от египтския фронт към Персия, което би отложило офанзивата срещу него. През това време частите под негово командване се окопават и очакват възможната атака от страна на Съюзниците или поражението на съветската армия при Сталинград. Те поставят около половин милион мини, основно противотанкови, а района получава името Дяволската градина.

„Операция Лайтфут” започва вечерта на 23 октомври с артилерийски обстрел. Той е внимателно планиран, така че изстреляните от всички 882 оръдия от полевата и средната артилерия снаряди да се взривят едновременно по дългата 40 мили фронтова линия. Обстрелът продължава пет и половина часа и до края му всяко оръдие изстрелва около 600 снаряда. През този период от време 125 тона снаряди падат върху позициите на противника.

Любопитен факт е, че операцията не случайно е наречена „Лайтфут” („Лек крак”). Причината е, че пехотата атакува първа. Много от противотанковите мини няма да се задействат от пехотата, тъй като те не са достатъчно тежки. С напредването на пехотата инженерите трябва да разчистят пътя за танковете, които идват от към тила. Всеки от проходите трябвало да бъде с ширина 24 фута (7,2 м), което е достатъчно за танковете да преминат в единична линия. Инженерите трябва да разчистят участък дълъг пет мили през Дяволската градина.

Съюзническият план включва лъжлива атака от юг от страна на британския 13-ти корпус, ангажирайки вниманието на 21-ва танкова дивизия и италианската бронетанкова дивизия Ариете, докато на север британския 30-ти корпус се опита да осигури тесен път през германските минни полета за преминаването на бронетанковите дивизии на британския 10-ти корпус.

В края съюзническата победа е всичко, но не и пълна. Аламейн е първата голяма офанзива срещу германците, при която Съюзниците са победители. Уинстън Чърчил обобщава битката на 10 ноември 1942 г. с думите: „Това не е края, това не е дори началото на края. Но това вероятно е краят на началото”.

1943 г. в концентрационния лагер „Освиенцим” избухва женско въстание, което е потушено и са разстреляни всички участнички. Същата година на територията на лагера е сформирана съпротива, която помогнала на няколко затворници да избягат, а през октомври 1944 г. групата разрушила един от крематориумите. Когато през 27 януари 1945 г. съветската армия превзема „Освиенцим”, те намират там около 7500 оцелели.

1956 г. в Будапеща студентски митинг прераства в революционен бунт срещу съветската окупация. След около седмица протестите са смазани със сила, при което са убити около 2000 цивилни граждани.

След потушаването на бунта се развихря кървав терор – 300 души са екзекутирани за участието си в събитията, а над 20 000 са хвърлени в затвора. Лидерът на опозицията Имре Наги е екзекутиран за държавна измяна през 1958 г.

1982 г. край Петрич е открит Националният парк-музей Самуилова крепост.Крепостта е разположена между планините Беласица и Огражден в т.нар. Ключка клисура. Намира се на невисок хълм на десния бряг на река Струмешница, на 5 км северно от село Ключ, известен в миналото с името Куфалница. Построена е вероятно в периода 1009-1013 г. по време на управлението на цар Самуил и е част от мащабна фортификационна система.

Археологическите изследвания сочат, че демата представлява сложна система от отбранителни съоръжения. Укрепителните съоръжения се простират в протежение на повече от 8 км. Самата крепост е само част от тази фортификационна система. Тя е изградена върху основите на тракийско и раннобългарско славянско селище. Върху хълма цар Самуил построява землено укрепление, защитено от три вала и два рова, концентрично разположени. Върху най-високата част на хълма са открити правоъгълни каменни основи на дървена наблюдателна и отбранителна кула.

Крепостта се свързва с ослепяването на българските войни по времето на цар Самуил. В околностите на крепостта през лятото на 1014 г. се е състояла историческата Беласишка битка, в която българските войски са предвождани от цар Самуил.

Войските на византийския император Василий II разгромяват българската армия и пленяват много войници. Цар Самуил и неговото обкръжение успяват да се спасят. След края на битката византийския император ослепява 14-хилядната пленена българска армия, като на всеки сто души оставя по един едноок водач.

1983 г. ислямски терористи взривяват казарма с американски миротворци в Бейрут.Същата сутрин е ударена и френска казарма. По това време в Ливан от 8 години с прекъсвания се води гражданска война.

На 6 юни 1982 г. в страната нахлува израелската армия, която има за задача да унищожи базираната в Ливан инфраструктура на Организацията за освобождение на Палестина, включително нейната щаб-квартира в Бейрут. Двумесечната обсада на Бейрут завършва с принудителната евакуация на ООП от страната, обаче нейните местни съюзници остават и продължават участието си в конфликта.

На 14 септември при терористичен акт загива новоизбраният ливански президент Башир Джамайел. В отговор на следващия ден израелската армия навлиза в Западен Бейрут под предлог да предотврати възможни безредици.

Християните от ливанските маронитски милиции от партията „Катаиб”, местни съюзници на Израел, се възползват от възможността да отмъстят на палестинците за касапницата в Дамур през 1976 г., навлизат в лагера на палестинските бежанци Сабра и Шатила и убиват стотици мирни жители.

След това с цел възстановяване на стабилността в страната са изпратени международни миротворчески сили от военни подразделения на САЩ, Франция, Италия и Великобритания. Американският контингент се състои от един батальон морска пехота, настанен в голяма четириетажна сграда на Бейрутското международно летище, заобиколена с ограда от бодлива тел.

На 23 октомври още преди разсъмване камион с 5 тона експлозив влиза на територията на летището в Бейрут, пробива телените заграждения и се врязва в четириетажната сграда, в която спят 400 американски морски пехотинци, изпълняващи миротворческа мисия в Ливан. Само след 20 секунди аналогична атака унищожава щаба на френските миротворци.

Спасителните работи в руините продължават няколко дни, независимо че войниците, разчистващи разрушенията и вадещи оживели, периодично са подлагани на снайперски огън. В резултат на двете терористични атаки на миротворческите контингенти загиват 241 войници на САЩ и 58 на Франция.

Атаката на казармите на морската пехота в Бейрут остава най-смъртоносното нападение на граждани на САЩ извън пределите на страната след края на Втората световна война. Организаторите на атентатите остават неизвестни. Отговорност за атаките поема шиитското Свободно ислямско революционно движение.

1989 г. с указ на президента Унгария е преименувана от Унгарска народна република на Република Унгария, с което страната скъсва с комунистическия си период.

На 4 ноември 1945 г. се провеждат свободни избори, на които десницата печели 57%. Въпреки това, поради съветски натиск, се образува коалиционнио правителство, в което силовите министерства са поверени на комунистите. Комунистите започват бавното превземане на тоталната власт. През 1946 г. монархията е отменена, обявена е Унгарската република.

На 10 февруари 1947 с. се подписва Парижкият мирен договор между Унгария и победителите във войната. Договорът отменя всички териториални ревизии на Унгария през войната. Налагат се и сериозни репарации в полза на СССР, Чехословакия и Югославия.

Комунистическата партия със съветска помощ една след друга унищожава десните партии и социалдемократическата партия. През 1948 г. вече комунистите притежават цялата власт. Това положение се узаконява с приемане на нова конституция и установяване на Унгарската народна република на 20 август 1949 г.

Под ръководството на Матяш Ракоши се създава копие на сталиновата система на управление. Реалната власт принадлежи на четирима души – Матяш Ракоши, Ерньо Герьо, Михай Фаркаш и Йожеф Реваи. Започва форсирано развитие на тежката и военната индустрия, което довежда до спад в жизненото равнище.

След смъртта на Сталин, през 1953 г. под натиск от Москва, Ракоши подава оставка като министър-председател, но запазва поста на партиен ръководител. Министър-председател става Имре Наги, протежиран от новото ръководство в Москва. Наги ликвидира трудовите лагери, намалява властта на Управлението по защита на държавата, облекчава положението на селяните.

През 1955 г. обаче групата на Ракоши успява отново да вземе цялата власт в партията, Наги е освободен от поста си. През май 1956 г., отново под московски натиск, Ракоши окончателно излиза от властта, подава оставка като партиен ръководител. Новият партиен ръководител обаче става Ерньо Герьо, верен съратник на Ракоши, който продължава традиционнана комуистическа линия от сталински тип.

На 23 октомври 1956 г. избухва въстание. Армията и полицията преминават на страната на въстанието. До 1 ноември новата власт консолидира положението в страната. Начело на временното правителство застава Имре Наги, в правителството участват освен реформистски комунисти и представители на възстановените главни политически партии. Създава се нова комунистическа партия под име Унгарска социалистическа работническа партия, неин ръководител става Янош Кадар, член на правителството на Наги.

На 4 ноември 1956 г. съветските войски нарушават споразумението за напускане територията на страната, започват военна офанзива. Янош Кадар заминава за СССР, където обявява създаване на ново про-съветско правителство, наречено Унгарско революционно работническо-селско правителство. Коалиционното правителство на Наги обявява съветската намеса за военна агресия, обръща се за помощ към ООН, но не получава подкрепа от никъде. Съветските войски качват на власт Янош Кадар.

През 1967 г. започват икономически реформи, които значително подобряват жизненото равнище. Намалява се и идеологическият натиск от страна на властта над хората. Рефомите към началото на 80-те години обаче достигат своя край. Започва бавен упадък, който продължава до разпаденето на системата през 1989 г. През 1987 г. се появяват първите опозиционни групировки с страната. Окончателният удар по системата е нанесен от съветския ръководител Горбачов, който дефакто се отказва от съветската зона на интереси в Европа.

През 1988 и 1989 г. се извършва мирен преход от комунистическа система към парламентарна демокрация. Унгарска социалистическа работническа партия разпада на две. На 23 октомври 1989 г. се възстановява Унгарската република, първите свободни избори се провеждат през март 1990 г., в резултат на които идва на власт дясно-центристко правителтво.

2001 г. обявена е първата версия на преносимото мултимедийно устройство iPod на Apple. Първото поколение се появява на пазара като музикален плейър с твърд диск с капацитет 5 GB, съвместим само със системи Macintosh. Пет поколения по-късно iPod може да възпроизвежда песни, филми и снимки, съхранявани на диск с капацитет до 160 GB.

Любопитен факт е, че още през 1979 г. инженерите Кейн Крамър и Джеймс Кембъл имали планове да създадат портативен плейър с размерите на цигарена кутия. Музикалният файл в цифров вид е трябвало да се съхранява на миниатюрен чип.

По пътя на внедряването на това изобретение обаче възникнал огромен проблем – паметта на новото устройство стигала само за 3,5-минутен запис.

2002 г. започва кризата със заложниците в Театъра на Дубровка в Москва. По време на мюзикъла „Норд-ост” 41 чеченски бунтовници взимат около 800 заложници, освободени след три дни от силите за сигурност, при което загиват около 130 от тях.

След обсада, продължила два дни и половина, руските специални части ОСНАЗ провеждат акция по обезвреждане на терористите, вкарвайки във вентилационната система на театъра секретен газов химичен агент. В резултат от операцията по освобождаването на заложниците са ликвидирани всички терористи.

В хода на операцията загиват 129 заложници. Всички с изключение на двама загиват от химическия агент, използван от спецчастите. Сред загиналите има и девет чужденци.

инфо: dariknews.bg

Подкрепете Световни Загадки!

Ако харесвате Световни Загадки и искате сайтът да продължи да съществува, подкрепете ни с дарение.

Световни Загадки е проект, който поддържаме с огромно желание и ентусиазъм, но и с много труд. Сайтът е безплатен за своите читатели и се издържа от реклама, което не винаги е достатъчно. Ако искате да сте сигурни, че и в бъдеще всички ще могат да имат достъп до информацията на сайта, можете да направите еднократно или месечно дарение с бутона [Donate] по-долу. Благодарим Ви!

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook

Оставете коментар

Писането на кирилица е силно препоръчително.

Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите и мненията, изказани в тях. Запазваме си правото да изтриваме коментари, които съдържат обидни или нецензурни изрази, които представляват явна или скрита реклама и които преценим за неподходящи по някаква друга причина.

Моля, обърнете внимание, че коментарите не са начин за връзка с нашия сайт. В случай, че искате да се свържете с нас, моля ползвайте за това секцията Контакти.