Интересни факти от днес, 6 декември

6

1917 г. новата власт в Русия арестува цар Николай II и членовете на неговото семейство.

1768 г. за първи път е публикувана Енциклопедия Британика. Първоначално е публикувана с името Речник на изкуствата и науките, изготвен следвайки нов план.
Продукт на шотландското Просвещение, енциклопедията е произведение на издателя Колин Макфаркухар и гравьора Андрю Бел, които подготвят издаването й под общия псевдоним Общество на джентълмени. Като редактор на изданието те наемат учения Уилям Смели, който трябва да сглоби тритомник (A-B, C-L и M-Z) в сто раздела. Те се с различна големина, като най-дълги са „Хирургия” (238 стр.) и „Анатомия” (166 стр.). През 1771 г. Британика е готова и се простира върху 2391 страници, изпъстрени със 160 гравюри.

От първото издание са продадени около 3000 екземпляра. След успеха му издателите веднага подготвят второ, в което включват нови раздели като история и биографични статии, които тогавашните екциклопедични справочници по традиция пропускат. Смели обаче отказва да му бъде редактор и Макфаркухар сам се заема с тази работа. Второто издание е публикувано в периода 1777-1784 г. в 10 тома с общо 8595 страници. С третото издание от 1788-1794 г. е оформена и крайната визия на Британика, включваща всички възможни полета на науката и изкуствата, като статиите са дело на специалисти.


От края на 18 в. до началото на 20 в. енциклопедията е считана за последна инстанция по отношение на почти всички въпроси, като е била постоянно обновявана с последните научни открития и теории. Именно през този период тя получава репутацията си на издание, на което може да се вярва, и печели уникална позиция в англоезичната култура.

Това е периодът, през който Британика печели днешния си авторитет в англоезичната, както и в световната култура. По-късно Британика се премества в САЩ, като неин собственик през 1901 г. става Хорас Хупър от Чикаго, един от първите търговци, приложили системата за търговия с книги по пощата. В началото на 20-те години Британика изпада в сериозна финансова криза и правата по издаването й са купени от фирмата „Sheers, Roobeck & Co”, която пък през 1941 г. безвъзмездно ги предава на Чикагския университет.

През март 2012 г. най-старата англоезична енциклопедия, публикувана в продължение на 244 години, се отказа от по-нататъшни печатни издания и премина напълно в мултимедиен формат. Така 32-томното издание от 2010 г. става последното печатно издание на Британика.

1790 г. седалището на Конгреса на САЩ се премества от Ню Йорк във Филаделфия.Градът е обявен за временна столица на САЩ. Седалището на законодателната власт се е помещавало в осем различни сгради по време на Американската война за независимост и в началото на Републиката.

Филаделфия станала първа столица на САЩ, когато през 1781 г. британците, превзели града през 1777 г. в квартал Джърмънтаун, съставили там конституция, уреждаща институциите на новата държава. Но Континенталният конгрес се установил в Ню Йорк с цел да предпази града от французите през 1785 г. преди да се върне във Филаделфия през 1790 г. и да напише първите 10 поправки в американската конституция. Филаделфия останала временна столица в продължение на десет години и загубила статута си на столица на държавата през 1799 г. в полза на Вашингтон, окръг Колумбия.

Първият Конгрес на САЩ, състоящ се от Сената на САЩ и Камарата на представителите,заседава между 4 март 1789 и 4 март 1791, през първите две години на президенството на Джордж Вашингтон, първо в сградата на Федерал Хол в Ню Йорк и по-късно в Конгрес Хол във Филаделфия.

1877 г. започва издаването на вестник „Вашингтон Поуст”. Това е най-старият и най-масово разпространяваният вестник в американската столица Вашингтон.

Един от най-забележителните моменти в историята на „Вашингтон Поуст” е, когато в началото на 70-те на миналия век, двама от репортерите на вестника – Боб Удуърд и Карл Бърнстийн, разкриват скандал с незаконно шпиониране от страна на представители на щаба на кандидата за президент и действащ към същия период президент на САЩ Ричард Никсън. Този скандал, по-късно става известен като „Аферата Уотъргейт”. Репортажите на вестника хвърлят светлина върху задкулисната игра по време на президентската предизборна кампания и значително допринасят за оставката на президента Никсън.

„Аферата Уотъргейт” е свързана с незаконни действия на Комитета на Републиканската партия по време на избирателната президентска кампания през 1972 г. в САЩ. Обществено достояние тогава става фактът, че представители на щаба на кандидата за президент и действащ към същия период президент на САЩ Ричард Никсън се опитват да монтират подслушвателно устройство в щаб квартирата на Демократическата партия в хотел Уотъргейт във Вашингтон.

1917 г. в Халифакс (Канада) избухва кораба „Монблан”, превозващ динамит.Взривът е резултат от транспортно произшествие и причинява опустошителни поражения на града и сред населението му. Експлозията убива около 1600 души, а по крайбрежието са разрушени 3000 сгради.

Взривът е следствие от сблъсък в най-тесния участък на пролива Те Нероус, разделящ града на 2 части, на норвежкия кораб „Имо” с френския кораб „Монблан”, който избухва в пламъци. Френският кораб носи на борда си 200 тона тринитротуол и 2300 тона пироксинова киселина. Преди самото отплаване за Франция корабът приема и допълнителен товар от варели с бензол – новото гориво за танкове и бронирани автомобили. Именно бензолът става съдбоносен виновник за трагедията.

Сутринта на 6 декември „Монблан” и „Имо” почти едновременно се насочват да излязат от пристанищния залив и опасно се сближават. За избягване на сблъскването двамата капитани предприемат редица маневри, но не успяват да избегнат катастрофата. От удара се пробиват няколко варела с бензол. Триенето на металическите корпуси на „Монблан” и „Имо” предизвиква силни искри, бензолът се подпалва и на кораба избухва силен пожар.

Влекачът „Стела Марис” се отзовава веднага на бедстващия сигнал, моряците му вадят противопожарните маркучи и обсипват с вода пламналия „Монблан”. Виждайки, че огънят е неконтролируем, те се подготвят да отдалечат кораба далеч от града, но вече е твърде късно. Взривът убива 19 души на борда, а петима оцеляват като по чудо, след като са изхвърлени на брега.

След като преценява, че няма да успее да потуши пожара, капитанът на „Монблан” Льо Медек дава команда за спускане на лодките на вода, изтегля се заедно с екипажа на брега и заляга зад дига, очаквайки неговият кораб да разруши града.

Експлозията е толкова силна, че образува над Халифакс облак с височина над 6 километра и 18-метрова вълна цунами. Ударната вълна от взрива изпочупва прозорците в градове на 60 км от Халифакс и разтърсва сгради на повече от 100 км. Усеща се дори в Кейп Бретон на 360 км.

Когато взривната вълна загубва силата си, в пролива Те Нероус се образува обратна придънна вълна с височина над 5 м. Тя откъсва десетки кораби от котвите. Големият нов параход „Курака” се оказва изхвърлен върху другия бряг на пролива. По продължение на 1 миля бреговете на Ричмънд и Дартмут са затрупани от влекачи, баржи, шхуни, катери и лодки. Взривната вълна смачква бронирания борд на крайцера „Хайфлайнер”, като убива повече от 20 и ранява над 100 души от екипажа му. Крайцерът „Найоб” с водоизместване 11 000 тона е изхвърлен на брега като треска.

Стоманен къс с тегло около 100 кг от ребро на „Монблан” е открито в гора на 22 км разстояние от мястото на експлозията. Оръдие от бака е намерено с наполовина разтопено тяло на дъното на езерото Албро на миля от Дартмут.

Взривът е толкова силен (3 килотона), че образува облак с височина над 6 км и 18-метрова вълна цунами. Взривната вълна помита 2000 къщи, поврежда още 1200, като загиналите са над 5000, ранени са над 9000, а ослепели вследствие от взрива са повече от 500 души.

Разследването на катастрофата започва почти веднага. Капитанът и кормчията на „Монблан”, както и морският офицер, който ръководил движението по канала, са обвинени в непредумишлено убийство. Двамата моряци са оправдани, но офицерът е осъден. През 1919 г. Върховният съд на Канада отсъжда, че екипажите на двата кораба са еднакво виновни и техните грешки са довели до унищожителния взрив в Халифакс.

1917 г. новата власт в Русия арестува цар Николай II и членовете на неговото семейство.

В началото на 1917 г. затегналата се война силно нажежава обстановката в Петроград. Към края на 1916 г. традиционната пазарна система за снабдяване на градовете започва да се разпада и царското правителство предприема първите опити за продоволствено разпределение. На 8 септември 1916 г. Николай II утвърждава предложението на Съвета на министрите за наказателна отговорност на търговци и индустриалци „за покачване или спад в цените на предметите за продоволствие или необходими потребности”.

В Петроград започват брожения; през февруари 1917 г. на улиците се появяват тълпи с надписи на плакати „Долу войната!”. Тежките загуби по време на войната засилват мнението, че цар Николай II не е способен да управлява.

По време на революцията, даже най-близките родственици, великите князе, отказват да поддържат Николай ІІ. Трима велики князе, Николай Михайлович, Николай Николаевич и Георгий Михайлович, в края на 1916 г. безуспешно се опитват да склонят царя към въвеждането на отговорно министерство (т.е. фактически към въвеждането на конституционна монархия).

Най-влиятелният от тях, Николай Николаевич, по време на събытията агитира Николай II за отричане от престола, но най-вероятният преемник, Михаил Александрович, отказва да приеме властта. Великият княз Кирил Владимирович на 1 март преминава на страната на революцията. Освен това, няколко велики князе – Павел Александрович, Кирил Владимирович и Дмитрий Константинович – по време на революцията съставят собствен проект на манифест за абдикация („Великокняжески манифест”).

Февруарската революция, започнала на 23 февруари 1917 г., протича главно в столицата. При възникналите политически безредици Държавната дума, парламентът на Руската империя, поема управлението и назначава Временно правителство, първоначално оглавявано от княз Георгий Лвов. Командването на армията преценява, че в условията на тежки сражения в хода на Първата световна война не е в състояние да попречи на революцията, и император Николай II абдикира. В цялата страна се създават Съвети на работническите и селски депутати, които са доминирани от няколкото социалистически партии.

През следващите месеци напрежението между доминираното от либералите Временно правителство и мрежата от просоциалистически Съвети на работническите и селски депутати постепенно се засилва. В различни части на страната избухват хаотични бунтове и множество стачки. Когато Временното правителство решава да продължи военните действия срещу Германия, болшевиките и някои други социалистически фракции започват кампания за незабавно излизане на Русия от войната. Болшевиките обединяват своите паравоенни формирования под името Червена гвардия.

С Октомврийската революция, започнала на 25 октомври с.г., Болшевишката партия, водена от Владимир Ленин, завзема властта в столицата и сваля Временното правителство на социалиста Александър Керенски. Болшевиките постепенно разпростират влиянието си в различни части на страната и създават т.нар. Извънредна комисия (ЧК), политическа полиция, която смазва опитите за съпротива в териториите под болшевишки контрол.

През март 1918 г. комунистическото правителство сключва сепаративния Брест-Литовски мирен договор. В същото време в страната се разраства гражданската война, водена срещу болшевиките от няколко различни групи и продължила до 1922 г.

1945 г. в САЩ е патентована микровълновата печка. Първите печки били предназначени за американските войници и големите ресторанти и представлявали шкаф с височина 175 см и тежала 340 кг.

Патентът получава известният изобретател Пърси Спенсър, който тогава работел в лабораторията на „Рейтън” – фирма, разработваща радарни системи за американската армия. Усъвършенствайки радиолокационна станция за ПВО, Спенсър случайно открил мирно приложение на радарния излъчвател (магнетрона).

При един от опитите той забелязал, че намиращото се в джоба му блокче шоколад се разтопило от високочестотното електромагнитно излъчване. Когато поставил зрънца царевица за пуканки пред уреда, те се разпукали из цялата стая. След редица експерименти била създадена първата микровълнова печка.

1946 г. американецът Уилърд Франк Либи конструира атомен часовник. При това изобретение тактът се определя от атомни състояния на трептене. Тъй като честотата на такива трептения е константа и може да се определи с голяма прецизност, атомните часовници са най-точните измервателни уреди за време.

За да направи Либи изобретението си, други учени допринасят със своите открития. През 1930 г. Исак Раби, химик и физик към Колумбийския университета в САЩ, провежда наблюдения върху магнитните свойства на кристалите. Така той открива метода на резонанса, за който получава Нобелова награда за физика през 1944 г. На следващата година той вече разработва и часовник, чийто механизъм на работа използва този способ.

След него Либи демонстрира атомен часовник, в основата на който са атомите на цезия. Три години по-късно е представен друг уред, конструиран на основата на техниката на Раби, но при него се ползват молекули на амоняка като източник на честоти. През 1955 г. учени от Националната лаборатория в Тедингтън, Англия, се връщат към принципите на Либи и предлагат атомен часовник с цезий. Три години по-късно уредите се продават с цена 20 000 долара.

През юли 1974 г. първият атомен часовник вече пътува в Космоса като част от оборудването на изкуствен спътник.

1957 г. експлозия при изстрелването проваля пускането на първия Американски сателит.

1991 г. югославската армия бомбардира хърватския град Дубровник, след като го обсажда повече от месец. От своето основаване през 7 в. градът е под защитата на Византия, но след кръстоносните походи Рагуза попада под венецианска власт, а според Задарския мирен договор от 1358 г. става част от Унгарско-Хърватското кралство.

До 1808 г. Дубровник е управляван като свободна държава с име Рагузка република. Градът успешно балансира между интересите на Венеция и Османската империя векове наред. Но в републиката постепенно настъпва упадък след криза в средиземноморската търговия и особено след катастрофалното земетресение през 1667 г. През 1699 г. градът е принуден да продаде две парчета земя от територията си на османците, за да се избави от напредващите венециански войски.

Окончателният край на републиката не е сложен от Венеция, а от силите на Наполеон, които първо завземат земите на Венеция, а впоследствие и Дубровнишката република през 1806 г. Две години по-късно градът става част от Илирийските провинции, владение на Франция.

През 1815 г. след решение на Виенския конгрес, Австрия (от 1867 г. Австро-Унгария) анексира Дубровник като част от Кралство Далмация. Под австрийска власт официалното име на селището е Рагуза. След това градът влиза в пределите на Кралството на сърби, хървати и словенци. През Втората световна война е окупиран от италиански и немски сили.

По време на Войната за независимост на Хърватия срещу останалите югославски сили старият град на Дубровник е обсаден и бомбардиран, а останалата част от града търпи дори по-големи поражения от октомври 1991 до май 1992 г. След края на войната е започнат мащабен проект за реконструиране на града със съдействието на ЮНЕСКО. Градът е възстановен в древен стил, за да запази атмосферата си. Към 2005 г. по-голямата част от щетите са възстановени.

2000 г. в Ню Йорк е създаден първият в света биоробот. Андроидът е творение на група британски учени.

Двуметровият робот се състои от изкуствени копия на човешки органи и се казва Рекс. Той притежава изкуствен интелект и с помощта на вграден гласов синтезатор може да произнася думи и да отговаря на прости въпроси. В биоробота все още няма копия на мозък, бели дробове, пикочен мехур и стомах.

инфо: dariknews.bg

Подкрепете Световни Загадки!

Ако харесвате Световни Загадки и искате сайтът да продължи да съществува, подкрепете ни с дарение.

Световни Загадки е проект, който поддържаме с огромно желание и ентусиазъм, но и с много труд. Сайтът е безплатен за своите читатели и се издържа от реклама, което не винаги е достатъчно. Ако искате да сте сигурни, че и в бъдеще всички ще могат да имат достъп до информацията на сайта, можете да направите еднократно или месечно дарение с бутона [Donate] по-долу. Благодарим Ви!

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook  

Оставете коментар

Писането на кирилица е силно препоръчително.

Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите и мненията, изказани в тях. Запазваме си правото да изтриваме коментари, които съдържат обидни или нецензурни изрази, които представляват явна или скрита реклама и които преценим за неподходящи по някаква друга причина.

Моля, обърнете внимание, че коментарите не са начин за връзка с нашия сайт. В случай, че искате да се свържете с нас, моля ползвайте за това секцията Контакти.