Интересни факти от 27 ноември

6

1919 г. министър-председателят на България Александър Стамболийски подписва Ньойския договор. Договорът, подписан със страните от Антантата в кметството на парижкото предградие Ньой сюр Сен, слага край на участието ни в Първата световна война.

176 г. Марк Аврелий назначава сина си Комод за съимператор. Така прекъсва системата на осиновените императори в Римската империя. Марк (или Луций Елий) Аврелий Комод Антонин управлява от 177 до 180 г. съвместно с баща си, а от 180 до 192 г. – като едноличен император.

Въпреки опитите на Марк Аврелий да възпита сина си според своите представи, Комод остава слабо образован, повърхностен и инфантилен, податлив на лошо влияние и скоро се опорочава под въздействие на обкръжението си. Но макар неопитен и психически неуравновесен, в първите години управлявал добре, благодарение на своите съветници. Впоследствие надделяла страстта към състезанията, към зрелищата и грижите за държавата били изоставени.

Отличавал се с невероятна физика и външен вид, владеел до съвършенство да борави с меч, копие, лък и всякакъв друг вид оръжие. Любопитен факт е, че Комод е запомнен в историята като императора, който излизал на арената, за да се бие като гладиатор.

1095 г. папа Урбан II благославя по време на Събора в Клермон провеждането на Първи кръстоносен поход. Клермонският събор започва на 18 ноември със задача да постави на обсъждане и реши редица църковно-административни и църковно-политически въпроси.

В заседанията и обсъжданията на въпросите за вярата присъстват и вземат участие представители на католическото духовенство и светски лица (предимно френски благородници и рицари). Клермонският събор потвърждава обвързаността на всички християни към „Мира Божий” и отлъчва краля на Франция Филип I от Светата Църква, заради втория му неканоничен брак от 1092 г.

На 26 ноември 1095 г., след заседанието на събора в Клермон в присъствието на аристокрацията и духовенството, папа Урбан II произнася пламенна реч, призоваваща всички вярващи християни да се отправят на Изток, за да освободят Йерусалим, Божи гроб и Светите земи от мюсюлманско управление, изтръгвайки ги от ръцете на неверниците, обещавайки на кръстоносците опрощение на греховете и дълговете, и други благини в случай, че подкрепят благородната и справедлива християнска кауза.

Този призив среща огромен ентусиазъм, намирайки благодатна почва във франкското общество. В действителност, подобни щения за голяма и добре организирана кръстоносна кампания на Изток отдавна витаели сред западноевропейското общество, а и идеята за кръстоносен поход била повече от популярна сред католиците в страните от Западна Европа.

1705 г. Петър I създава Морска пехота в Русия. В състава й влизат бригади на Тихоокеанския, Северния, Балтийския и Черноморски флотове, както и два батальона на Каспийската флотия.

Създаването на руската редовна морска пехота е свързано с борбата на Русия за получаване на излаз към Азовско и Балтийско морета в края на 17 в. – началото на 18 в. На 27 ноември 1705 г. излиза указ на цар Петър Велики за създаването на първия в Русия „полк морски войници”.

1895 г. в Париж Алфред Нобел – шведски химик, инженер, производител на оръжия – подписва последният вариант на своето знаменито завещание. Изобретателят на динамита умира на 10 декември 1896 г. в Италия от инсулт.

След отваряне на завещанието се оказва, че почти цялото му състояние не е достъпно за неговите роднини, които разчитат да получат парите му. Според завещанието със средствата трябва да бъде създаден фонд и учредени премии за поощряване на първооткривателите през последната година в областта на физиката, химията, физиологията, медицината и литературата, както дейност в полза на мира, без значение на тяхната националност. Или, както гласи завещанието, премията „ще я получи този, който най-много я заслужава, независимо дали е скандинавец или не”

Освен разочарованите роднини недоволство проявява дори и шведският крал Оскар ІІ, който не иска средствата да изтичат от страната даже под формата на премии за световни заслуги. Възникват и обективни бюрократични затруднения. Практическото изпълнение на завещанието на Нобел се оказва сложно и при определени обстоятелства дори може да бъде провалено. Препятствията обаче са преодолени и през юни 1898 г. роднините на Нобел подписват документ за отказване от по-нататъшни претенции към капиталите.

Правителството на Швеция одобрява основните положения, свързани с присъждане на премиите. През 1900 г. шведският крал подписва устава на Нобеловия фонд и правилата, регламентиращи дейността на създадените нобелови структури. Предвижда се премиите в областта на науката и литературата да се връчват в Швеция, а премията за мир – в Норвегия. Първите награди са присъдени през 1901 г.

1919 г. министър-председателят на България Александър Стамболийски подписва Ньойския договор. Договорът, подписан със страните от Антантата в кметството на парижкото предградие Ньой сюр Сен, слага край на участието ни в Първата световна война.

От страна на Антантата страни по договора са САЩ, Британската империя, Франция, Италия и Япония, посочени като основни сили, както и Белгия, Китай, Куба, Гърция, Хиджаз, Полша, Португалия, Румъния, Сръбско-хърватско-словенската държава, Сиам и Чехословакия.

През лятото на 1919 г. парламентът изпраща българска делегация при Парижката конференция на страните, победили във войната. Първите държавни мъже на България пътуват и пристигат подобно на военнопленници. Пътуват осем дни с влак за Париж без никакви удобства, като трябва да минат през Белград, пазени през цялото време от офицери и няколко батальона сенегалски войници. Пристигат в Париж на 27 юли и в продължение на два месеца не им е било разрешено да излизат от хотел „Шато дьо Мадрид” без специални разрешения издавани със записване ден по-рано.

В началото на март започват заседанията на комисията, която се занимава с Добруджанския въпрос, с Румъно-българската и Българо-сръбската граници. В средата на април става известно, че на конференцията, на която ще се подпише предварителният договор, няма да бъдат поканени делегати от България, Австрия и Турция.

В началото на юни румънски, сръбски и гръцки делегати подготвят условията за мирния договор с България, за да ги предоставят на Съвета на четиримата. В София достигат слухове, че България ще загуби в полза на Гърция придобивките си от Балканската война. Става все по-ясно, че от Българите ще бъдат отнети всички завоювани с цената на неизброими жертви територии. Нещо повече, под въпрос е дори опазването на старите, отпреди войната, граници на държавата. На 18 юни цар Борис III издава указ да се поправят разрушените стари погранични постове.

В Париж сръбската делегация обнародва меморандум, с който иска поправка на границата с България. Тази поправка предвижда към Кралство Сърбия да бъдат присъединени Видин, Белоградчик, Цариброд, Трън, Босилеград, Кюстендил, Струмица и Петрич – не само от „стратегически”, но и от „национални” съображения.

Представителите на САЩ се противопоставят на такова отмъстително третиране на победените опасявайки се, че то ще предизвика нова световна война (както и става в 1939 г.). Президентът Удроу Уилсън настоява да се зачита прогласеният от него принцип за етническо самоопределение на териториите при следвоенното устройство, дори българска граница по линията Мидия-Родосто твърдо е подкрепена от САЩ, но Франция и Великобритения отхвърлят разумният подход на САЩ, в отговор на това президентът напуска конференцията и оставя само някои свои служители да участват в нея.

На 19 септември в 10.25 ч. в Министерството на външните работи на Франция Клемансо връчва официално на Българската делегация условията за мир. В 25-дневен срок Българската страна трябва да представи своите писмени възражения на Върховния съвет, който, след като ги разгледа, ще определи нов срок за окончателния общ договор на България.

Договорът е подписан на 27 ноември 1919 г. от министър-председателя Александър Стамболийски от българска страна. След подписването, според някои медии, той счупва писалката заради тежките клаузи. Според други домакините му предложили да я вземе за спомен, но той отказал.

Ньойският договор влиза в сила на 9 август 1920 г. Според документа България трябва да предаде на Кралството на сърби, хървати и словенци Западните покрайнини – села в Кулско, областите около Босилеград, Цариброд и Струмица. Антантата поема под управление Беломорска Тракия, но става ясно, че тя ще бъде дадена на Гърция. Потвърждава се румънското владение над Южна Добруджа.

Репарациите, които България трябва да изплати на съюзниците според Ньойския договор, са в размер на 2,25 млрд. златни франка. Те трябва да се изплащат на шестмесечни вноски на Репарационната комисия, създадена с Версайския договор, която от своя страна ги преразпределя между съюзниците. Първото плащане трябва да бъде направено на 1 юли 1920 г., а последното – на 1 януари 1958 г.

1971 г. космическият апарат „Марс 2” достига повърхността на Марс, но не успява да кацне на планетата, а пада на повърхността й.

Автоматичната космическа сонда е част от серия автоматични орбитални апарати и спускаеми модули, изстреляни от Съветския съюз през 70-те години на 20 в. Мисиите „Марс 2” и „Марс 3” съдържат идентични космически апарати, всеки с орбитален апарат и прикрепен спускаем модул. Изстреляни са с ракета „Протон К” с ускорителен блок – „Блок Д”. Спускаемият модул на „Марс 2” става първият обект с човешки произход на повърхността на Марс.

Основните цели на орбиталния апрат са заснемане на марсианскитата повърхност и облаци, определяне на температурата на Марс, изучване на топографията и чертите на повърхността, измерване свойствата на атмосферата, наблюдение на слънчевия вятър и междупланетното и марсианското магнитно поле, както и предаване на информацията постъпваща от спускаемия модул, към Земята.

По случайност обаче силна прашна буря на Марс оказва неблагоприятно виляние върху мисията. Когато на 14 ноември 1971 г. „Маринър 9” влиза в орбита около Марс, само две седмици преди „Марс 2” и „Марс 3”, учените са изненадани да видят плътна марсианската атмосфера.

Повърхността на планетата била изцяло закрита. Поради невъзможност за препрограмиране на бордовите компютри, „Марс 2” и „Марс 3” освобождават спускаемите си модули веднага и орбиталните им апарати използват значителна част от ресурсите си за заснемане на снимки единствено с пращни облаци вместо картографиране на повърхността, както е било предвидено.

„Марс 2” изпраща информация покриваща периода декември 1971 г. до март 1972 г., въпреки че предаванията продължават до август. Обявено е, че „Марс 2” и „Марс 3” са изпълнявали своите мисии до 22 август 1972 г, и са направили 362 обиколки около Марс. Изпратени са общо 60 снимки.

На тях се виждат планини с височина до 22 км, атомен водород и кислород в горната атмосфера, температури на повърхността в диапазон -110 °C до +13 °C, съдържание на водни изпарения в атмосферата около 5000 пъти по-малко от съдържанието им в атмосферата на Земята, йоносфера започваща от височина от 80 до 110 км и облаци от прашните бури издигащи се на 7 км в атмосферата. Получената информация и снимки правят възможно създаването на релефни карти и предоставят информация за марсианската гравитация и магнитно поле.

На 27 ноември 1971 г. поради неизправност в бордовия компютър, спускаемият модул навлиза в марсианската атмосфера неправилно и в резултат се разбива в марсианската повърхност. След сблъсъка не е установен контакт. Спускаемия модул на „Марс 2” е монтиран върху орбиталния апарат на обратната страна на ракетните двигатели.

1991 г. Съветът за сигурност на ООН приема резолюция, с която да започнат операции по мироопазване в Югославия.

През есента на 1991 г. Конференцията в Хага прави последен опит да спаси идеята за формиране на югославска федерация с предложение в тази връзка, което Европейската общност (ЕО) прави на 18 октомври. Планът включва най-вече официално признаване на независимостта на всички републики от бивша Югославия и предложение от ЕО да се дадат на тези републики икономически преференции заедно с обещание за бързо интегриране в Общия пазар.

В замяна на това Европейската общност настоява да се постигне пълно и незабавно спиране на въоръжените действия. ЕО също изисква републиките да се договорят помежду си за поддържане на минимално ниво официални връзки, състоящи се от четири общи институции – общ Върховен съд, който да взема решения по оплакванията на отделни граждани по проблемите на човешките права, и три изпълнителни съвета, които да се занимават съответно с икономическото сътрудничество, външната политика и политиката за сигурност, както и с правни проблеми.

Този амбициозен план е незабавно отхвърлен от Сърбия, тъй като повече или по-малко потвърждава края на Югославия такава, каквато е съществувала. Конференцията се събира още няколко пъти през пролетта на 1991 г., въпреки това и нейната работа допринася за дефинирането на една рамка за първоначални опити да се постигне чрез преговори споразумение за конфликта в Босна и Херцеговина през пролетта на 1992 г.

Втората инициатива, наричана Планът Ванс, се различава значително от Конференцията в Хага. Целта на Плана Ванс е усилията за разрешаването на конфликтите между сърби и хървати да се съсредоточат към разполагане на мироопазващи сили между двете воюващи страни. Тези сили трябва да бъдат особено концентрирани в спорните за сърбите, живеещи в Хърватска, районите Крайна и Словения.

Първоначалното представяне на плана е през ноември 1991 г. и окончателно се приема от Съвета за сигурност към ООН с Резолюция 743 (21 февруари 1992 г.). Тази резолюция дава сигнал за разполагането на Силите на ООН за защита в четири отделни сектора на бивша Югославия. Първоначалният мандат на Силите е 12 месеца и той се подновява редовно не без трудности до есента на 1995 г.

Третата фаза на международните усилия да се намери решение на конфликта идва през пролетта на 1992 г. По това време в Босна и Херцеговина се подготвя референдум за независимост, който скоро ще бъде последван от избухването на войната. В тази нова фаза на международното посредничество лорд Карингтън наблюдава разговорите между трите главни етнически групи в Босна: сърби, хървати и мюсюлмани. Тази роля по-късно се изпълнява от португалския дипломат Хосе Кутилейро.

Разговорите в Брюксел и Лисабон довеждат до предложения за разделяне на новата държава на райони според преобладаващите етнически и икономически граници и споразумения за тяхната политическа структура. Предвижда се Босна да стане суверенна държава, съставена от три големи автономни части. Централното босненско правителство трябва да има конституционна власт над финансите, външната политика и макроикономическата политика, по неговите най-важни решения трябва да бъдат одобрявани с мнозинство от 4/5 в камарата на всяка от съставните единици. В крайна сметка планът е отхвърлен, но този път от самите власти

2005 г. във Франция е извършена първата трансплантация на части от лицето. Екип хирурзи под ръководството на специалиста Жан-Мишел Дюбернар в болница „Едуар Ерио” в Лион успешно присажда на жена нови нос, устни, брадичка и съответните участъци кожа.

38-годишната Изабел Диноар разказва как през май 2005 г. в пристъп на депресия взела свръхдоза приспивателни, за да сложи край на живота си. Събудила се в дома си, лежаща на пода в локва кръв. Лабрадорът й лежал до нея. Явно той я открил в безсъзнание и за да я събуди, я нахапал зверски по лицето. Раните около устата, носа и брадичката й били толкова големи, че лекарите изключили възможността за лицева реконструкция. Вместо това й предложили трансплантация на лицето.

Жан-Мишел Дюбернар за пръв път бе обявен за светило на хирургията през 1998 г., когато извърши в Лион успешна трансплантация на ръка. След операцията обаче, пациентът спрял да пие имунодепресанти, в резултат на което се появили проблеми с жизнеспособността на трансплантирания крайник и през 2001 г. по негова молба ръката била ампутирана.

През 2000 г. професорът се справи и с предизвикателството по присаждането на две ръце едновременно. Пет години след операцията, след като не били установени сериозни отклонения в здравословното състояние на пациента, лекарите окончателно обявиха трансплантацията за успешна.

инфо: dariknews.bg

Подкрепете Световни Загадки!

Ако харесвате Световни Загадки и искате сайтът да продължи да съществува, подкрепете ни с дарение.

Световни Загадки е проект, който поддържаме с огромно желание и ентусиазъм, но и с много труд. Сайтът е безплатен за своите читатели и се издържа от реклама, което не винаги е достатъчно. Ако искате да сте сигурни, че и в бъдеще всички ще могат да имат достъп до информацията на сайта, можете да направите еднократно или месечно дарение с бутона [Donate] по-долу. Благодарим Ви!

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook

Оставете коментар

Писането на кирилица е силно препоръчително.

Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите и мненията, изказани в тях. Запазваме си правото да изтриваме коментари, които съдържат обидни или нецензурни изрази, които представляват явна или скрита реклама и които преценим за неподходящи по някаква друга причина.

Моля, обърнете внимание, че коментарите не са начин за връзка с нашия сайт. В случай, че искате да се свържете с нас, моля ползвайте за това секцията Контакти.