Легендарните джинове в древността

В превод думата джин (jinn) може да бъде интерпретирана като „скрити от погледа“. На арабски джин е в множествено число и произлиза от корените джнн (jnn) или гнн (gnn), които означават „да скрия“ или „да бъда скрит“. Това означава, че джиновете не са просто духове, те са скрити във времето, пространството и тъмнината.

Джиновете може да бъдат мъжки или женски. Те съществуват независимо и са способни да се свързват с неодушевени предмети, особено ако са стари. Джиновете също така обичали скъпоценни и полускъпоценни камъни.

В Близкия изток археолози са открили доказателства, че преди ислямът да се разпространи из тези територии, хората не правели разлика между духове и джинове. В северозападна Арабия пък са открити свидетелства, че местното население дори боготворяло тези същества. В регион, намиращ се в близост до Палмира, е открит надпис, който определял джиновете като „добри и награждаващи богове“. Но след появата на исляма, почитането на джинове е забранено от Корана.

Най-много легенди за джиновете можем да открием в сборника Хиляда и една нощ (Приказките на Шехерезада). Според някои от разказите духове и джинове живели съвместно с хората и комуникирали помежду си, точно както комуникирали и с хората.

Приказките на Шехерезада.

Един вид същества се отличавали от всички останали свръхестествени създания. Този вид се наричал Ифрит и към него принадлежали най-големите и силни джинове. Съществували и морски джинове, наречени Марид.

За джинове се споменава и в Корана. Те живеят в бездна между световете, паралелно измерение, различно от света на хората. Въпреки че според Корана Аллах е създал три вида съзнателни същества – ангели, хора и джинове – за джиновете не се знае почти нищо. Информацията в Корана е оскъдна, но се споменава, че те са се родили от бездимния огън и могат да бъдат добри, лоши или неутрални.

Джиновете били враждебни към хората и използвали всеки шанс да извъртят думите и желанията на хората срещу самите тях. Но класическата ни представа за джиновете като изпълнители на желания произлиза от сборника Хиляда и една нощ.

За разлика от ангелите, джиновете имали свободна воля. Те можели сами да взимат решения и също щели да бъдат съдени за постъпките си в Деня на страшния съд. Джиновете обикновено живеели в много отдалечени местности като облаци, морета, дървета и планини.

Легендите говорят, че също както хората, джиновете били разделени на общества, а съществуването си държали в тайна. Можели да пътуват на големи разстояния изключително бързо.

Според легендите, когато Аллах създал човека, поискал от ангелите и джиновете да му се подчиняват. Един от джиновете (Иблис) упражнил правото си на свободна воля и не се подчинил. Заради неподчинението си бил изгонен от Рая и се превърнал в дявола (Шейтан). Това накарало Аллах да изпраща пророци на джиновете и хората, за да може те да вървят по правия път. Не е нужно да се коментира очевидната прилика между християнските и мюсюлманските предания.

Що се отнася до мощта на Шейтан, той имал възможността да се възползва от две основни предимства. Първото е високомерието на хората и представлява прекалената гордост и арогантност. Второто е влиянието на Шейтан – той можел да подлъгва хората да вършат злини, но от всеки отделен човек зависи дали ще последва грешния път или не. Шейтан няма никаква директна власт върху живота на хората.

Неговата сила се крие в избора и свободната воля на хората. В Корана се споменава също, че дяволите и злите джинове са създадени, за да помагат на магьосници, които от духовна гледна точка са много далече от Аллах. Смятало се, че магьосниците могат да призовават тези същества, да ги подчиняват чрез специални ритуали и да ги изпращат по специални задачи.

инфо: drevnite.com

Вижте още: 

ПОРДИМСКИЯТ ПОЛТЪРГАЙСТ ОТ 1989 Г. ОСТАВА НЕОБЯСНИМА ЗАГАДКА И ДО ДЕН ДНЕШЕН

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook