Лемурия – голямата загадка (част 1)

лемурия

Oт най-древни времена хората изпитвали желание да се противопоставят на предлаганите от историци, археолози и антрополози официални версии за своето минало и да оставят фантазията си да прехвърли желания мост между прозаичното настояще и една епоха, в която тревата била по-зелена, строежите – по-масивни, технологиите – по-загадъчни.

Недоверието в официалните версии, разбира се, е привлекателно, когато става въпрос за просветени умове, за които раждането на нови и тайнствени исторически обекти е начин за поучително навлизане в наболелите проблеми на времето. Такъв бил Платон, чиято Атлантида и досега стои на запазеното си челно място в света на мистериите и в хронологията на неизвестните отминали събития. Тайнствената и невероятно напреднала цивилизация, която разцъфтявала, удивлявала, омайвала, а след това била потопена в Атлантика десетина хиляди години преди наченките на каквато и да е цивилизация в Европа, стои като основен пример, когато се говори за мистериозния произход на човечеството. Но началото, изглежда, е друго – затова с право можем да наречем Лемурия загадка на загадките.

Раждането на цивилизациите – трудният начин. 

През 1876 г. Хайнрих Шлиман разкопава край хълма Хисарлъка в Турция това, което ще се окаже древна Троя. По-късните разкопки във вътрешността на Анадола ще потвърдят идентификацията, изваждайки на бял свят многобройни свидетелства под формата на надписани глинени плочки за съществуването на голям и могъщ град на Анатолийското крайбрежие.

На една пъстра група от приключенци (сред които английски шпионин, немски учител и френски дипломат) дължим разкриването на асиро-вавилонската култура, а в перспектива – и на културата на цяла Месопотамия. Също и тоновете плочки с клинописно писмо, криещи още много от тайните на най-ранните цивилизации на нашия свят.

През 1953 г. пък един професионален архитект и още по-професионален разбивач на кодове на име Майкъл Вентрис ще разчете микенско-минойското писмо и историята на Древна Гърция – и Европа ще стане с няколкостотин години по-стара.

Древни култури се откриват пред очите ни, могъщи цивилизации излизат от мрака, който жестоката история е спуснала над постиженията им – благодарение на упорития труд, на вглеждането в детайла, на радикалното нещотърсачество и внимателното класифициране на наличните данни. А най-вече благодарение на магията на писменото слово, прокарало окончателната граница между праисторията и цивилизоваността.

А можело и иначе… 

Понякога обаче цивилизациите се раждат по друг начин. Например в магическата тишина на един хиндуистки манастир, където през 1868 г. английският полковник Джеймс Чърчуърд успява да спечели доверието на върховния жрец и да види със собствените си очи странен барелеф. Този барелеф разказва още по-странна история, потвърдена впоследствие от написаното в хиляди по думите на англичанина глинени плочки.

Това била историята на Му, или Лемурия – земя, неприличаща на нищо (освен на Атлантида), което някога е съществувало по земната повърхност. Тя била люлката на човешката цивилизация. Управлявали я царе-жреци, извисили човешкото познание до непознати и непостижими висоти. Му се намирала на огромна суша в Тихия океан – Райската градина, земята, на която великата Атлантида не е била нищо друго освен колония. И подобно на Атлантида била погълната от страшно стихийно бедствие преди около 12 хил. години.

Възходът на Лемурия, или както я наричали нейните коренни жители – Му – „праотечеството”, започнал много рано – близо 50 хил. години преди новата ера. Културата й била тази на цивилизованата духовност и определяла ценностния спектър на островитяните по начин, който днес е напълно забравен и чужд. Лемурийците живеели в постоянен стремеж към себеусъвършенстване и достигане до същността на своя бог чрез сливане с природата.

Ето какво пише в книгата си „Изчезналият континент Му” Джеймс Чърчуърд: 

„Целият огромен континент преливал от ярки цветове и живот, чиято висша изява били 64 млн. човешки същества. Във всички направления като нишки на паяжина се кръстосвали широки, равни пътища, покрити с гладки камъни, които прилягали толкова плътно един към друг, че между тях не можело да поникне и стръкче трева. Цялото население се деляло на десет общности, управлявани от едно правителство. Върховен жрец и владетел бил император с титлата Ра-Му.

Всички имали една религия, вярвали в безсмъртието на душата, която след смъртта се връщала към Великия източник, от който е произлязла. Жителите на Му били високо цивилизовани и просветени. Те били чудесни мореплаватели и корабите им кръстосвали Световния океан. Били също изключителни архитекти и строели от камък великолепни храмове, дворци и величествени паметници. Населението на Му било съсредоточено в седем главни града – центрове на религията, науката и образованието. В тях се издигали величествени мраморни храмове.“

Рязкото покачване на морското равнище 12 хил. години пр.н.е. принудило децата на тази цивилизация, обхванала сегашните простори на Тихия океан между Америка и Китай, да се разпръснат. Това постепенно причинило упадъка и пълното забравяне на Знанието.

Всъщност сензационните откровения на Чърчуърд не били съвсем нови. Англичанинът разказва историята си под формата на спомен за събития и изследвания, които той предприел през последните 50 години от живота си. Когато публикува книгата си „Изчезналият континент Му” през 1931 г., Огюст льо Плонжон, френски археолог любител, вече отдавна не е между живите. Приживе обаче се е покрил с трайната слава на чудак, който посвещава живота си на културите в древна Америка. Льо Плонжон е един от първите изследователи, заели се с описването на материалните свидетелства от комплекса Чичен Ица в Юкатан, както и с разчитането на йероглифите на едни от най-древните жители на континента. Именно той

формулира теорията за изчезналия континент Му,

базирайки се на своя прочит на известната свещена книга на маите „Троана кодекс”. Според него от книгата става ясно, че цивилизацията на маите е далеч по-стара от египетската, която е основана от богинята Изида, която пък не е нищо друго освен древна владетелка на тайнствения потънал континент Му. А Му всъщност е идентичен с Атлантида.

Както се вижда, версията на Чърчуърд е радикализиран вариант на тази на Льо Плонжон, без обаче да има нейната, макар и твърде нестабилна, емпирична основа. Описаните от Чърчуърд индийски храм, барелефи и тайнствени глинени плочки така и не са открити до днес. Чърчуърд обаче явно е разбирал по-добре потенциала на Му, премествайки континента в Тихия океан, истинска културна съкровищница с безбройните си малки островчета. Там може да се открият тайнствени древни руини, а легендите и преданията струят буквално с хиляди от всяко племе на всеки атол.

инфо: obekti.bg

към част 2

Вижте още: 

ЕДГАР КЕЙСИ ОПИСАЛ ЯДРЕНИЯ РЕАКТОР НА АТЛАНТИДА

Подкрепете Световни Загадки!

Ако харесвате Световни Загадки и искате сайтът да продължи да съществува, подкрепете ни с дарение.

Световни Загадки е проект, който поддържаме с огромно желание и ентусиазъм, но и с много труд. Сайтът е безплатен за своите читатели и се издържа от реклама, което не винаги е достатъчно. Ако искате да сте сигурни, че и в бъдеще всички ще могат да имат достъп до информацията на сайта, можете да направите еднократно или месечно дарение с бутона [Donete] по-долу. Благодарим Ви!

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу. Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook

 

Оставете коментар

Писането на кирилица е силно препоръчително.

Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите и мненията, изказани в тях. Запазваме си правото да изтриваме коментари, които съдържат обидни или нецензурни изрази, които представляват явна или скрита реклама и които преценим за неподходящи по някаква друга причина.

Моля, обърнете внимание, че коментарите не са начин за връзка с нашия сайт. В случай, че искате да се свържете с нас, моля ползвайте за това секцията Контакти.