Мозъкът – инструмент или диктатор?

мозък

Човешкият мозък = Аза. Вярно ли е това равенство? До голяма степен да, отговаря съвременната наука.

И все пак кой кого ръководи – ние мозъка или той нас? Това, което знаем, все още не отговаря на основните въпроси за ролята на тази съвършена еволюционна машина в човешката личност. Къде свършва биологията и къде започва съзнанието? Какво са емоциите и сънищата и защо зависят от един орган, който повечето невробиолози сравняват с компютър, чиято основна функция уж е безстрастното смилане на информация?

Добрата новина е, че първата стъпка към откритието е да разбереш какво точно не знаеш. Ето защо резултатите от десетилетия проучвания не са отговори – а няколко основни въпроса.

Какво е съзнание?

Всеки познава това усещане – седиш например на изпит и се опитваш да се сетиш за отговора на някакъв въпрос. Знаеш, че го знаеш. Но някакво странно разместване в картата на нервните ти пътеки те кара да се чувстваш така, сякаш си отворил вратата към позната стая само за да се озовеш насред пустинята Гоби, изгубен, объркан и зашеметен в променливите дебри на собственото си съзнание. Отчаян, се замисляш за партията тенис, която ще изиграеш след това фиаско, за да се разсееш. И изведнъж хоп! Еврика! Незнайно откъде, споменът се завръща цял и невредим и объркването е забравено, въпросът е решен и всичко е наред. Но къде е била тази информация, преди да изскочи в съзнанието ти? Как се складира тя в мозъка, когато не мислиш за нея?

Ново проучване на Джойдип Бхатачаря от лондонския колеж „Голдсмит“ и Бхавин Шет от Университета в Хюстън, щата Тексас, предполага, че макар да не можем да осъзнаем този механизъм, мозъкът ни трябва да е в определено състояние, за да ни „включи“ към прозрението, което в крайна сметка ни позволява да решим съзнателно даден проблем. Странното в случая е, че той, изглежда, знае извода, до който уж стигаме сами, няколко секунди преди да го осъзнаем.

Д-р Бхатачаря и д-р Шет експериментирали с група млади доброволци, на които задали прости логически гатанки, които да могат да бъдат разрешени въз основа на знанията, които всеки обикновен човек има за света. Примерът, публикуван от тях в сп. „Икономист“, е следният: на първия етаж на триетажна къща има три ключа за лампи. Два от тях не работят, а третият пуска крушката на втория етаж. В началото тя е изключена. Можете да се качите на втория етаж само веднъж. Как ще разберете кой е работещият ключ?

Докато решавали задачата, участниците били свързани към сензори, които измервали електрическите вълни, произвеждани от мозъците им по време на процеса. Естествено, не всички се досетили за отговора в уреченото време (ще ви подскажем: свързан е с интервалите, през които включвате и изключвате трите бутона). Резултатът от експеримента обаче бил смайващ: електрическите мозъчни вълни с абсолютна точност предсказали кой ще познае отговора няколко секунди преди участникът да знае, че ще го направи. Високочестотните гама-вълни в десния фронтален лоб на тези доброволци се засилвали около 6-8 секунди преди решението да проблесне в съзнанието им. Изводите от този експеримент са смущаващи – ние ли ръководим мозъка си, или той нас? И въобще свързано ли е усещането за Аза със съзнанието, или животът ни се диктува от процеси, които никога няма да можем да контролираме волево?

Обясняването на природата на съзнанието и връзката му с мозъка е един от главните проблеми на модерната наука. Невролозите предполагат, че в основата му е мозъчната материя, защото дори леките изменения в нея, предизвикани от болест или нараняване, могат сериозно да изменят субективните изживявания. Проблемът е, че още не е ясно на какво ниво се заражда съзнанието – молекулярно, клетъчно, нервно или комбинация от различни феномени, които още не са идентифицирани. Отговорът ще обясни какво общо има тялото ни с това да бъдеш човек и личност.

Какво означава базовата активност?

Обикновено експериментите, проучващи активността на мозъка, използват сензорни стимули като гледки, вкус, мирис или допир. Всеки от тях предизвиква различна реакция в невронните пътеки и връзки в главата ни. Странното е, че в покой мозъкът също поддържа постоянна дейност – така наречената базова активност. Учените допускат, че тя вероятно е един от най-важните аспекти на живота. В покой будният мозък използва 20% от кислорода в тялото, въпреки че съставлява едва 2% от масата му. Вероятно тази нужда от гориво отива за несъзнателната преработка на данни, симулирането на бъдещи ситуации или обработването на спомените.

Многобройни опити за измерване на нервната активност показват, че голяма част от преживяванията ни – сънища, планове, спомени, чувства, настроения – протичат без помощта на външни стимули. Когато сънуваме например, мозъкът ни ражда образи, които реално не са пред очите ни. Екип от Академията на науките на САЩ доказа, че едни и същи стимули всеки път предизвикват различни реакции в базовата активност на междинния таламус и темпоропариеталния лоб на един и същи човек. Резултатите показват, че мистериозните промени в тази активност могат радикално да променят начина, по който възприемаме външния свят. Традиционните теории обясняват мозъка като машина, която поема информация отвън през сетивата, обработва я и я препраща към съзнанието. Все повече невробиолози обаче са на мнение, че чувствените усещания вероятно само допълват и насочват изживяванията, носени ни от базовата мозъчна активност. Според техните възгледи животът е нещо като сън наяве – той буквално протича в главата ни, а информацията, постъпваща отвън, само го обогатява и координира.
Какво представляват чувствата?

Все още не е ясно каква е връзката между мозъка и чувствата. Тук е добре да очертаем разликата между чувства и емоции: емоциите са физически усещания, които могат да бъдат измерени: промени в сърдечния ритъм, потенето, температурата и мускулното напрежение при страх, гняв или удоволствие. Криминалистиката използва емоциите, за да измерва физическото поведение на хората, които преминават през детектора на лъжата. Чувствата от своя страна са индивидуалните усещания, които понякога съпътстват тези процеси: щастието, завистта, тъгата и прочее. Емоциите по принцип са инстинктивни и несъзнателни рефлекси, които вероятно са обработени в хода на еволюцията, за да увеличат шанса за оцеляване, като отключват различни типове адекватно поведение – бягство при опасност например или желание за секс при наличието на подходящ партньор. Още Дарвин е забелязал, че израженията на емоциите са поразително еднакви не само във всички култури, но и сред различните видове. Хората, птиците и влечугите показват яда, страха и родителската си обич по почти един и същ начин.

Съвременната наука определя емоциите като основен вид мозъчна комуникация, която отключва подходящото за всяка ситуация действие. Напълно неизвестно е обаче по какъв начин емоциите отключват чувствата и какво предопределя различията им сред различните индивиди. Популярната култура разпознава няколко вида чувства като радостта, меланхолията и ревността, но още не е ясно дали те са едни и същи у всеки и дали се коренят във вродената структура на мозъка, или са субективни и свързани с културата и възпитанието.

Как компютърът в главата симулира бъдещето?

Ако карате ски в планината и чуете тътен на задаваща се лавина, вие веднага ще визуализирате откъде може да дойде тя и накъде трябва да завиете, за да я избегнете. Тази способност да предвидиш няколко възможни сценария и да избереш най-добрия, без реално да опитваш всичките, е един от основните механизми за оцеляване на всеки вид. Ето защо симулацията на предстоящи събития е една от най-ценните инвестиции на интелигентния човешки мозък.

Ние знаем обаче много малко за този вроден симулатор, защото технологиите за измерване на нервната активност засега могат да я свързват само с определено поведение, но не и със способността за предсказване. Вероятно мозъкът си изгражда вътрешен модел на света и извлича от него правила за типичното поведение на различни феномени, въз основа на които решава накъде да насочи действията ни.

Как обаче приучаваме системите си да правят правдоподобни прогнози за света? Вероятно паметта съществува само с тази цел, смятат някои специалисти. Още древногръцкият философ Аристотел и Гален (древногръцки лекар) предлагат тази хипотеза преди повече от две хилядолетия – паметта е инструмент за предсказване на бъдещето. Вероятно изучаването на този феномен ще обясни и някои мистерии на парапсихологията като екстрасенсите и гадателите.

Как възприемаме времето?

Спринтовите състезания започват с пистолетен изстрел вместо със светлинен сигнал, защото мозъкът ни възприема звука по-бързо от визуалните стимули. Когато става въпрос за сложни преживявания обаче, законите се променят. Нашият мозък непрекъснато полага сериозен редакторски труд, за да синхронизира постъпващите сигнали, които се обработват с много различна скорост.

Щракнете с пръсти пред себе си. Ще видите, че звукът излиза в мига, в който ръката ви направи движението. Всъщност центровете на слуха го обработват близо 30 милисекунди, преди да се включи визуалната ви система. Мозъкът ви обаче действа като видеоредактор и ви кара да възприемате едновременно явления, които действително стават едновременно, но които отделните ви сетива възприемат в различен момент.

Най-простият пример за тези мозъчни трикове е мигането. Когато затваряте за миг очи, би трябвало да виждате тъмнина, нали? Само че мозъкът услужливо трие тези тъмни промеждутъци и ни показва непрекъсната картина на света, която иначе би ни побъркала с постоянното редуване светъл кадър – тъмен кадър. Тази способност на мозъка да манипулира времето се крие в структурата му, но още не е известно какви са механизмите, които му позволяват да прави това. Повреждането им води до заболявания като дислексията и дезориентацията при някои възрастни хора.

Съвременната наука определя емоциите като основен вид мозъчна комуникация, която отключва подходящото за всяка ситуация действие. Напълно неизвестно е обаче по какъв начин емоциите отключват чувствата и какво предопределя различията им сред различните индивиди. Популярната култура разпознава няколко вида чувства като радостта, меланхолията и ревността, но още не е ясно дали те са едни и същи у всеки и дали се коренят във вродената структура на мозъка, или са субективни и свързани с културата и възпитанието.

Как компютърът в главата симулира бъдещето?

Ако карате ски в планината и чуете тътен на задаваща се лавина, вие веднага ще визуализирате откъде може да дойде тя и накъде трябва да завиете, за да я избегнете. Тази способност да предвидиш няколко възможни сценария и да избереш най-добрия, без реално да опитваш всичките, е един от основните механизми за оцеляване на всеки вид. Ето защо симулацията на предстоящи събития е една от най-ценните инвестиции на интелигентния човешки мозък.

Ние знаем обаче много малко за този вроден симулатор, защото технологиите за измерване на нервната активност засега могат да я свързват само с определено поведение, но не и със способността за предсказване. Вероятно мозъкът си изгражда вътрешен модел на света и извлича от него правила за типичното поведение на различни феномени, въз основа на които решава накъде да насочи действията ни.

Как обаче приучаваме системите си да правят правдоподобни прогнози за света? Вероятно паметта съществува само с тази цел, смятат някои специалисти. Още древногръцкият философ Аристотел и Гален (древногръцки лекар) предлагат тази хипотеза преди повече от две хилядолетия – паметта е инструмент за предсказване на бъдещето. Вероятно изучаването на този феномен ще обясни и някои мистерии на парапсихологията като екстрасенсите и гадателите.

Как възприемаме времето?

Спринтовите състезания започват с пистолетен изстрел вместо със светлинен сигнал, защото мозъкът ни възприема звука по-бързо от визуалните стимули. Когато става въпрос за сложни преживявания обаче, законите се променят. Нашият мозък непрекъснато полага сериозен редакторски труд, за да синхронизира постъпващите сигнали, които се обработват с много различна скорост.

Щракнете с пръсти пред себе си. Ще видите, че звукът излиза в мига, в който ръката ви направи движението. Всъщност центровете на слуха го обработват близо 30 милисекунди, преди да се включи визуалната ви система. Мозъкът ви обаче действа като видеоредактор и ви кара да възприемате едновременно явления, които действително стават едновременно, но които отделните ви сетива възприемат в различен момент.

Най-простият пример за тези мозъчни трикове е мигането. Когато затваряте за миг очи, би трябвало да виждате тъмнина, нали? Само че мозъкът услужливо трие тези тъмни промеждутъци и ни показва непрекъсната картина на света, която иначе би ни побъркала с постоянното редуване светъл кадър – тъмен кадър. Тази способност на мозъка да манипулира времето се крие в структурата му, но още не е известно какви са механизмите, които му позволяват да прави това. Повреждането им води до заболявания като дислексията и дезориентацията при някои възрастни хора.

инфо: obekti.bg

Вижте още: 

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви!

  Последвайте ни във Facebook

Оставете коментар

Писането на кирилица е силно препоръчително.

Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите и мненията, изказани в тях. Запазваме си правото да изтриваме коментари, които съдържат обидни или нецензурни изрази, които представляват явна или скрита реклама и които преценим за неподходящи по някаква друга причина.

Моля, обърнете внимание, че коментарите не са начин за връзка с нашия сайт. В случай, че искате да се свържете с нас, моля ползвайте за това секцията Контакти.