Най-големите заблуди за интелигентността

мозък

Искам мозъкът ми да работи като машина. Да разбия всички в офиса, в университета, в компанията, шефът да ме забележи, да си взема изпита, да впечатля онзи красавец с лъскавата черна коса! Какво ли всъщност го мисля? Има толкова техники за стимулиране на сивото вещество – медитация, таблетки, Моцарт, че и судоку. Но наистина ли всички действат? Напоследък учените не са съвсем сигурни. Ето най-големите заблуди за интелигентността.

1. Джогингът за мозъка ни прави по-умни

На голяма популярност се радват програмите за тренинг на мозъка. В специалните фитнес студиа в САЩ хора седят пред компютри и играят на различни игри с надеждата да поумнеят. Лошата новина е, че няма тренинг, който да повишава интелигентността. Добрата – че все пак може да се подобрят някои функции на паметта. Ако пред екрана наизустявате поредици от думи, ще станете по-силен в тази област. Но само в тази. Същото важи и за судоку. Колкото и да решавате, ще се усъвършенствате единствено в попълването на 81-те квадратчета с цифри. Вместо това учете чужди езици, свирете на някакъв инструмент или поддържайте активни социални контакти.

2. Медитацията успокоява

Медитиращите хора изглеждат толкова спокойни, сякаш в главата им нищо не се случва. Но не е така. Медици установиха със скенери и измерване на електрическата активност на мозъка, че в главите на медитиращи монаси кипи много по-бурна дейност, отколкото в тези на отпочиващи хора, участвали в експеримента. Особено активни при монасите се оказали гама-лъчите. Те се свързват с трансцендентални изживявания и когнитивни постижения. Освен това след няколкоседмично медитиране в различни участъци на мозъка било забелязано повишено натрупване на нервни клетки. Възможно е да се раждат нови клетки по време на медитация, твърдят американски изследователи.

3. Възрастните не се поддават на учене

Знаем, че при възрастните хора намалява способността за учене. Да, ама не. Над 50-годишните постигат много добри резултати при терапия, твърди психотерапевтът проф. Хартмут Радеболд. Изследвания показват, че хората могат да учат до дълбока старост. Не е вярно и че на мястото на умрелите мозъчни клетки не се появяват нови.

4. С музика се запомня по-лесно

Учениците масово твърдят, че с радио или CD учат по-добре. Това обикновено не е вярно, казва проф. Луц Йенке от Университета в Цюрих. Слушането и ученето са две различни дейности. Ако се извършват едновременно, това натоварва повече, убеден е той. И без да иска, човек се отдава на музиката за сметка на ученето. Поп музика и чужди думи са най-лошата комбинация.

5. С Моцарт ставаме по-интелигентни

Слушайте Моцарт и интелигентността ви ще се повиши – това го чуваме от години. Всъщност може да се повишат способностите за пространствено-визуално възприятие, но не и коефициентът на интелигентност, твърдят психолозите Франсис Роше и Ким Ки. И това е само в сравнение с хора, които са в пълен покой. Ако въобще се наблюдава някакъв ефект, той е благодарение на по-доброто настроение от музиката на Моцарт – но това се отнася и за Щраус, и за Артър Кларк, и за ефекта от кафето.

6. Хапчетата окриляват

Въздействието на препарати – допинг за мозъка, върху способността за учене е доста оспорвано. При приемане на риталин например се наблюдава повишаване не само на вниманието, но и на импулсивността, показва изследване. С прибързани отговори погълналите стимуланти се представили по-зле от останалите участници в експеримента. А и не е истина, че стимулантите нямат странични ефекти. Приемането на модафинил може да доведе до халюцинации, мании, депресия и мисли за самоубийство, съобщава официалният му сайт. Тежки обриви и алергии, главоболие, нарушен сън, нервност, стомашни проблеми са други възможни “екстри”.

7. Под напрежение сме по-продуктивни

Много студенти сядат да учат дни преди изпита и вярват, че под напрежение ще са по-ефективни. При стрес обаче в организма се отделят хормони като кортизол и адреналин. Те поставят тялото в повишено внимание, но го подготвят и за движение, борба или бягство. Средно голям стрес би могъл да се отрази положително на ученето, но ако се прекрачи една определена граница, не може да се усвоява и запаметява добре, твърдят психолози.

8. Судоку помага срещу алцхаймер

Светът полудя по японската игра судоку. Наистина ли тя предпазва от болестта на Алцхаймер, както се говори? 30 невролози оповестиха публично в меморандум дълбоките си съмнения. Мозъкът е мускул, който може да се тренира със загадки, програми, игри. Но за момента няма нито едно доказателство, че софтуерни програми или други познавателни занимания могат да предотвратят или отложат заболявания като деменцията. По-важно е физическото здраве – кръвното налягане и кръвната захар.

9. От спорт се затъпява

Дали спортистите тренират мускулите си за сметка на мозъка? Далеч е от истината. Спортът е важен не само за децата – той стимулира “узряването” на детския мозък, но и за възрастните, защото предотвратява намаляването на клетките в сивото вещество. Научно е доказано, че редовните физически тренировки подобряват оросяването на мозъка и увеличават създаването на нови кръвоносни съдове. Освен това повишават вниманието и подобряват паметта.

 

инфо: obekti.bg

Вижте още: 

 

 

 

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook

Оставете коментар

Писането на кирилица е силно препоръчително.

Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите и мненията, изказани в тях. Запазваме си правото да изтриваме коментари, които съдържат обидни или нецензурни изрази, които представляват явна или скрита реклама и които преценим за неподходящи по някаква друга причина.

Моля, обърнете внимание, че коментарите не са начин за връзка с нашия сайт. В случай, че искате да се свържете с нас, моля ползвайте за това секцията Контакти.