НИМ крият съкровище под 3 тона въглища в продължение на 76 години

коронаВ подземията на НИМ крият съкровище цели 76 г. под 3 тона въглища за маскировка. Ценностите са спасени по време на Първата световна война от специален научен отряд. Експонатите са част от Охридската архиепископия, която е най-дълго съществувалата българска църква – цели 749 г.

Ценностите за първи път се излагат в Националния исторически музей. Изложбата показва 65 оригинални предмета, които обхващат близо 800-годишната история на Българската автокефална архиепископия в Охрид от учредяването й с грамотите от император Василий II Българоубиец през 1018 г. до закриването й със султански ферман през 1767 г.

През този период голяма роля за съхранението на българското самосъзнание и християнската религия изиграли манастирите на територията на Охридската архиепископия, от които са ценните църковни предмети. Историята на съкровището е вълнуваща като сюжет на филм. За да се запази едно голямо културно наследство и да успее да достигне и до наши дни, е сформиран специален научен отряд по време на Първата световна война.

Заплахата от посегателство върху ценностите от църкви и манастири във военно време била голяма, затова са предприети мерки. „По време на войната моят предшественик – директорът на тогавашния Народен музей Богдан Филов, който е бил на фронта, забелязва, че съкровищата на църкви, манастири и музеи се разграбват при военните действия и при това не само от врага, но и от наши хора.

Това го провокира да изпрати писмо до началника на действащата армия ген. Жеков.

В него посочва този проблем и дава нагледен пример как един полковник облицовал землянката си с килими от XV век, взети от църква. Също отбелязва, че загиват паметници, улучени от снаряди“, разказва директорът на НИМ Божидар Димитров. За разрешаването на проблема Богдан Филов предлага на ген. Жеков да сформират специален отряд, който да събере ценностите от църквите и манастирите.

„Директорът на Народен музей (днес Национален исторически музей – бел. авт.) отбелязал, че вместо да губим малкото си учени, които са били мобилизирани наравно с войниците в поделенията и загивали на фронта, трябва да се запази потенциалът на интелектуалния елит. Предлага да се включат във войната, вършейки работа по специалността си. Създали научен отряд, чиято основна цел била да разузнаят във всички аспекти къде и какви съкровища има и да направят доклади, след което да ги съберат“, отбелязва Божидар Димитров. Отрядът е бил воден от трима учени с високи постижения в своите сфери. Това са: Богдан Филов – археолог, историк на изкуството и политик. В периода, в който участва в мисията за събиране на съкровището, е директор на Народния музей, а по-късно става министър председател на България (от 1940 до 1943 г. – бел. авт.).

1

Метален обков на черепа на св. Матрона от XVIII век. Снимка: 168chasa.bg

Екзекутиран е веднага след преврата през 1944 г. и последвалия го комунистически режим, тъй като се смята, че той до голяма степен е виновен за включването на България във Втората световна война. Проф. Йордан Иванов – литературен историк, археолог и един от най-добрите специалисти по българска средновековна литература и култура. От 1924 до 1942 г. е титуляр на катедрата по българска литература.

Проф. Анастас Иширков – географ и етнограф, академик на БАН. Той е основоположник на географската наука в България. В периода 1915-1916 е ректор на Софийския университет. Те ръководели групите, които обхващали всякакви специалисти, необходими за откриването на ценностите. Задачата им била, освен да изследват историческите краища на страната, да съберат всички паметници на културата от фронтовата зона. Събирали са всичко от църквите. Стигнали до епархиите в Битоля, Серес, Драма.

„Поучени от опита на Балканската война, когато са изчезвали културни ценности, църквите и манастирите са били опазени по време на Първата световна война. Движели се по ясно определен план. Цялата операция била тежка и опасна, продължила една година. Придвижвали са се с мулета по земи, в които е имало голям риск да бъдат нападнати от албански разбойнически чети. Затова са били съпровождани постоянно от рота от 200 войници. Мисията е била сериозна. Въпреки трудностите успели да съберат всичко от подчинените на Охридската архиепископия манастири и църкви. Опаковали ги във военни сандъци от снаряди с разпечатки на съответните дивизии и ги изпращали в София в Народния музей“, казва Димитров.

Отрядът изпълнил задачата си повече от успешно но за нещастие България губи войната и според клауза 126 от Ньойския договор е трябвало да ги върнем на Сърбо-Хърватско-Словенското кралство. Но вместо това българите са ги укрили дълбоко в подземията на тогавашния Народен музей. Директорът на НИМ обяснява, че тази клауза е репарационна, което означава, че има срок на действие от 3 г. Ако след това страните не са били доволни от изпълнението, трябвало да свикат арбитражна комисия в двегодишен срок, но това така и не се случило.

От 1925 г. съкровището е законна българска собственост. Но въпреки всичко не е било излагано на показ – България е била малка и слаба, без армия и ако някой го е поискал, е трябвало да го дадем – обясни директорът на НИМ. Затова са били прибрани в секретен фонд, в който стояли 76 г. Тайното място се помещавало в едно от подземията на Народния музей под 3 тона въглища. Много малко хора знаели къде е, а още по-малко имали достъп до съкровището.

Разсекретено е през 1992 г. със съгласието на Министерството на културата от Божидар Димитров през първия му мандат като директор на НИМ.

„Най-куриозното бе, че два от сандъците не бяха разпечатвани въобще, защото просто хората ги е нямало – всички са били на фронта. Печатите на девета и десета дивизия стояха, а най-тъжното бе, че вътре намерихме писма на войници. Тези, които са искали да се оплачат на близките си, опитвайки да избегнат цензурата, са пускали излиянията си в сандъците, надявайки се да стигнат до роднините им, но те така и не са ги получили“, споделя впечатления Димитров.

Започват да реставрират и забелязват, че всички предмети са запазени и няма нито един унищожен, дори и текстилните, които страдат най-много от времето. Цялата колекция е ценна от каквато и гледна точка да се разглежда, но сред най-впечатляващите акценти в нея е златна корона от XVIII в. с инкрустирани 329 скъпоценни камъка, сред които 269 рубина и диаманти, оценена на $40 млн.

В изложбената зала веднага прави впечатление и кръст, изработен от позлатено сребро от 1786 г. Той е двустранно украсен, като от едната страна е изобразена сцена от „Кръщение Христово“, а от другата – композицията „Разпятие Христово“. Дарител на кръста е йеромонах Аверкий.

Интересен експонат е и метален обков на черепа на св. Матрона от 1798 г. Той е изложен заедно с кутия с житийни сцени с форма на осемстенна призма, която е от по-късен период – 1811 г. Черепът е обкован със сребърна пластина, а маската, изкована и монтирана на мястото на лицето на светицата, е позлатена. Останалата част е покрита с камъни и емайлови розетки.

Изключително ценна е и епископска плащеница от 1298 г., която е златовезана и е дар за охридския епископ Григорий от византийски военачалник. Първоначално тя била на топка и имала нужда от голяма реставрация. За целта от музея ангажират руски, швейцарски и наши специалисти, които работят по нея 6 г. Върху плата е написано: „На българския пастир, за да си спомня в молитвите си за императора.“ Тези великолепни паметници на българската средновековна култура са оцелели по чудо. Те са и доказателство, че на тези територии, от които са били иззети, са живеели именно българи. Съкровището и фактите около него, разбира се, предизвикват интерес и реакция от страна на Македония и Гърция.

Южната ни съседка има големи претенции към част от предметите

Искат да им бъдат върнати златни и сребърни църковни съдове от манастир в Драма. Текат договорки между двете страни, като условието на България е в замяна на предметите те да върнат костите на цар Самуил, за да бъде погребан в страната си. Но гърците пожелават да вземат над 1000 предмета и преговорите пропадат. Македония също се опитва да се сдобие с част от ценностите, но също неуспешно.

„В един чудесен ден при мен дойде охридският сегашен архиепископ Тимотей на непризнатата от никого македонска църква с двама млади монаси. Стоеше срещу мен намръщен, казвайки ми: „Кога ке ми вратиш плащеницата. Аз затова съм дошъл“. Отвърнах му: „Ваше Преосвещенство, още първи курс по музеология ни учеха, че волята на дарителя е свещена. В плащеницата (епископска плащеница от 1298 г. – бел. авт.) обръщението е към българския псалтир („На българския псалтир, за да си спомня в молитвите си за императора“ – бел. авт.), а вие сте македонски псалтир. Как да я върна? Ако обаче утре кръстите архиепископията в Охрид така, както се е казвала седем века и половина, с болка на сърцето ще я върна. “

„Начумери се, двамата монаси се подсмихваха тайно, за да не ги накаже, но това е положението“, разказва Божидар Димитров.

Въпреки големия интерес към църковните предмети от граничните на България страни, Божидар Димитров уверява, че няма шанс те да бъдат откраднати.

„НИМ е единственият музей, от който нищо не е откраднато през последните 25 г. и няма да се случи. Дължи се на няколко системи за сигурност. Линиите на защита са пет, а аз прибавих шеста – три кучета, които се казват Бойко, Цветелина и Мая Манолова. Това ми е най-сигурната охрана. Отделно ние сме част от резиденцията“, категоричен е директорът на НИМ.

инфо: 168chasa.bg

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook

Оставете коментар

Писането на кирилица е силно препоръчително.

Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите и мненията, изказани в тях. Запазваме си правото да изтриваме коментари, които съдържат обидни или нецензурни изрази, които представляват явна или скрита реклама и които преценим за неподходящи по някаква друга причина.

Моля, обърнете внимание, че коментарите не са начин за връзка с нашия сайт. В случай, че искате да се свържете с нас, моля ползвайте за това секцията Контакти.