Няколко мита за човешкия мозък (част 1)

мозъкМозъкът е един от най-невероятните органи в човешкото тяло. Той контролира нервната система, позволява ни да вървим, да говорим, да дишаме и да мислим. Мозъкът е и много сложен – състои се от над 100 милиарда неврона.

Толкова много неща се случват едновременно в него, че има няколко различни области от медицината и науката, които са се посветили на изучаването му. Неврологията цели третирането на психологическите заболявания, психологията изучава поведението и мисловните процеси, а психиатрията изучава психичните разстройства и техните причини.

Тези науки съществуват от древни времена и човек би си помислил, че досега трябва да сме научили почти всичко за мозъка. Това обаче съвсем не е така. След хиляди години изучаване, този така уникален и важен орган все още е забулен в мистерия. И понеже той е толкова сложен, хората опростяват информацията за него, така че тя да е по-разбираема.

Това от своя страна е довело до много митове за мозъка. Повечето от тях не са напълно грешни, но знанията ни са непълни. Нека да разгледаме най-популярните митове за мозъка, които много хора досега са смятали за чиста истина.

Мозъкът е сив

Питали ли сте се какъв цвят е мозъка ви? Малко вероятно, освен ако не работите в сферата на медицината. В телата си имаме всички цветове от дъгата под формата на кръв, тъкани, кости и други течности. Сигурно обаче сте виждали запазени мозъци в буркани  по телевизията или час по биология. Те в действителност са сиви или дори с жълт оттенък. Все още живият мозък обаче, не е просто сив – той е още бял, черен и червен.

Също като много от митовете тук, и в този има частица истина. Понякога за целият мозък се говори като за сиво вещество. То наистина съставя голяма част от мисловния орган, но мозъкът се състои от различни по вид клетки, като например невроните. Освен сиво вещество, той е съставен още от бяло вещество, което съставлява аксоните на невроните.

Споменахме и черния цвят. В мозъка той пък е черното вещество, което е съставено от допаминергични неврони. Черният цвят се дължи на специализиран вид от същия пигмент, който оцветява кожата и косата ви. И накрая имаме червено – то разбира се представлява множеството кръвоносни съдове, които захранват мозъка с кръв.

Защо тогава хората са останали с грешната представа, че човешкият мозък е сив? Поради простата причина, че органите се съхраняват в различни консервиращи химикали, като например формалдехид. Те са тези, които обезцветяват тъканите.

Ако слушате Моцарт ще поумнеете

Не се ли чувствате някак по-културно извисени, когато си пуснете някоя класическа радио станция или отидете на опера? Има големи компании, които произвеждат DVD дискове, видео клипове и други продукти за бебета  и малки деца, включващи класическо изкуство, музика и поезия. Този бизнес дори се разраства бързо и е на стойност милиони долари. Родителите купуват тези продукти, защото вярват, че когато изложат децата си на такова изкуство, това подобрява умственото им развитие.

Има дори класически произведения, които са предназначени да се пускат на развиващия се плод в утробата на майката. Идеята, че слушането на класическа музика може да подобри мисловната дейност е станала толкова популярна, че днес се нарича Моцарт ефект. Как се е зародил този мит?

През 50-те години на миналия век лекарят Алберт Томатис започва всичкo, като твърди, че успешно е използвал музиката на Моцарт при хора с говорни и слухови проблеми. 40 години по-късно се провежда експеримент с 36 ученика в Калифорнийския университет. Пусната им е соната на Моцарт за 10 минути, след което са подложени на тест за интелигентност. Според ръководещия психолог, резултатите на учениците били с 8 точки по-високи. Така се родил Моцарт ефектът.

Музикантът Дан Кембъл превръща фразата в търговска марка и създава поредица книги и дискове, базирани на идеята. Някои щати в Америка дори отпускат средства от бюджета си за класическа музика за бебета и малки деца. Кембъл и други дори са стигнали до там, че се опитват да убедят хората как Моцарт оказва много благоприятно влияние и върху здравето.

Оригиналният експеримент в Калифорния обаче е доста противоречив и съвсем не води до такива заключения. Един от ръководещите лекари признава, че никога не са твърдели, че класическата музика прави хората по-умни, а просто подобрила представянето на субектите при определени задачи. Други учени така и не успяват да възпроизведат тези резултати и до днес няма научно потвърждение, че слушането на Моцарт оказва каквото и да било влияние върху умствените способности на човек. Дори се оказва, че досега изхарчените пари в тази индустрия е можело да бъдат инвестирани в музикални програми, тъй като има известни доказателства, че свиренето на музикален инструмент подобрява концентрацията, самоувереността и координацията.

Музиката на Моцарт със сигурност няма да ви навреди, може дори да ви допадне, ако пробвате, но няма да ви направи по-умни.

Когато учите нови неща, мозъкът ви образува нови гънки

Когато говорим за мозъка и неговия вид, сигурно си представяте закръглена, двуделна сива маса, покрита с гънки. При еволюцията ни като вид, човешкият мозък постепенно е нараствал, за да може да изпълнява все по-сложни функции, отличаващи ни от останалите животни. Обаче за да бъде достатъчно компактен да се събере в черепа и да е пропорционален на тялото, мозъкът е започнал да се нагъва. Ако го разгънем, размерът му вероятно ще е колкото на възглавница. Логично е щом има гънки, да има и бразди между тях. Някои от тези гънки и бразди дори са кръстени, като от човек на човек може да се различава вида им.

Мозъкът ни в началото на нашия живот обаче не изглежда така. В ранното си развитие зародишът има много гладък и малък мозък. С напредване в развитието си, започват да растат неврони, които населват различни зони от мозъка, образувайки гънките и браздите. До 40-тата седмица мозъкът вече е напълно нагънат. Не ни се появяват нови гънки, докато учим – раждаме се с тях и ги имаме цял живот.

Човешкият мозък наистина се променя докато се учим, но не по този начин. Феноменът се нарича мозъчна пластичност. Изучавайки промените в мозъците на животни като плъховете, докато учат различни задачи, учените са открили, че синапсите (връзките между невроните) и кръвните клетки, които поддържат невроните растат и увеличават броя си. Някои смятат, че образуваме нови неврони, когато складираме спомени, но това все още не е категорично доказано.

Човешкият мозък е най-големият

Много животни могат да използват мозъците си, за да правят неща, които и ние можем, като например да намират решения на проблеми, да проявяват самосъзнание, съпричастност към другите и да се учат как да използват инструменти. Макар учените да не са на едно мнение относно дефиницията на интелигентност, те са съгласни, че човекът е най-интелигентното същество на планетата. И понеже сме най-умни, лесно можем да предположим, че имаме най-големия мозък. Това обаче не е така.

Човешкият мозък тежи средно около 1360гр. Делфинът, който е доста интелигентно животно, също има толкова голям мозък. Кашалотът обаче не се смята за толкова умен, но мозъкът му тежи 7,8кг. От противоположната страна пък кучето бийгъл има изключително малък мозък , тежащ само 72гр. Орангутанът е едро животно, но и неговият мозък е малък – 370гр. И двете животни са много умни, но имат малки мозъци. При птиците нещата са дори още по-фрапиращи. Мозъкът на врабчето тежи 1гр.

Може би сте забелязали нещо доста очевидно при тези сравнения. Един делфин обикновено тежи над 150кг, а кашалотът достига до 13 тона. Нормално е колкото по-голямо е животното, толкова по-голям да е и черепът, следователно и мозъкът. Бийгърите са сравнително малки кучета, тежащи десетина килограма, така че има логика и мозъкът им да е по-малък. Връзката между размера и интелигентността не лежи в масата на мозъка, а в пропорцията му спрямо тялото. При хората това съотношение е около 1 към 50, докато при повечето други бозайници е 1 към 180, а при птиците дори 1 към 220. Мозъкът при човека се явява по-голяма част от общата ни маса, отколкото при другите животни.

Интелигентността зависи и от различните части на мозъка. Бозайниците например имат голяма мозъчна кора, за разлика от птиците, рибите и влечугите. Малкият ни мозък например има две полукълба, които отговарят за по-висшите функции като памет, комуникация и мислене. Хората имаме най-голяма мозъчна кора от всички бозайници, сравнено с размера на мозъка. Тя съставлява около 40% от целия орган.

инфо: iskamdaznam.com

Вижте още: 

РАЗБЕРЕТЕ КАКЪВ ПОЛ Е МОЗЪКЪТ ВИ

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook

 

Оставете коментар

Писането на кирилица е силно препоръчително.

Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите и мненията, изказани в тях. Запазваме си правото да изтриваме коментари, които съдържат обидни или нецензурни изрази, които представляват явна или скрита реклама и които преценим за неподходящи по някаква друга причина.

Моля, обърнете внимание, че коментарите не са начин за връзка с нашия сайт. В случай, че искате да се свържете с нас, моля ползвайте за това секцията Контакти.