Принципите на възпитание на Екатерина Велика

екатерина велика

Екатерина II Велика е императрица на Русия от 1762 г. до смъртта си. Тя е най-дълго управлявалият владетел на Руската империя, като периодът на нейното управление често е наричан „Златен век“ и е сочен като пример за просветен абсолютизъм.

„Никакви пухенки – децата трябва да се закаляват. Не ги хранете насила – на масата да ядат толкова, колкото иска организмът, а между храненията може да им дадете парче черен хляб. Затова пък позволявайте на децата да играят колкото искат! Защото детските игри не са просто игри – те са добро обучение и упражнение за децата.“

Тези принципи за възпитание на Екатерина Велика са били наистина революционни за времето си, но е интересно да ги погледнем и днес, повече от два века след царуването на великата императрица.

Нейният собствен син, бъдещият император Павел I бил възпитаван по съвсем друг начин – той бил прехранван и цяла свита от придворни се е грижела да изпълнява всичките му прищявки, което според Екатерина II не само не му е донесло нищо добро, но и „му нанесло несравнимо големи физически и морални щети“.

По времето, когато синът ѝ е дете, Екатерина не можела да се намесва в неговото възпитание и единственото, което и оставало, било да търпи и да наблюдава отстрани. След дворцовия преврат през 1762 година, когато тя става пълноправен владетел, характерът на нейния син Павел вече бил непоправим.
„Моят син има лошо здраве и недостойна душа и всичко това е последствие от глупавото му възпитание. Но с внуците ми всичко ще бъде съвсем различно!“, казала тя.

През 1784 г. Екатерина II създава подробно ръководство за възпитанието на внуците си Александър и Константин, което връчва на техния възпитател. Тя изисквала от него, както и от всички учители на младите князе „винаги да напомнят на техни височества правилата за човеколюбие и благоволение към всички живи същества“.

Нейното педагогическо кредо се състои в следното: „който по природа е добър и се стреми към по-добро, той е роден щастливец.“ Тя държала на скромността и непринудеността в бита и на простотата в храненето и изисквала нейните внуци да консумират здрава, проста и не изобилна храна.

Но най-важното достойнство, което трябвало да се следва при възпитанието на децата според императрицата, било да се научат на любов към ближния, към човешкия род, на чистосърдечност и доброжелателно отношение към всички хора, и да не се поддават на страх, гняв и подозрение.

Педагогическият талант на императрицата е синтезиран в специален наръчник, в който тези нейни принципи за възпитание на стойностни личности са систематизирани в отделни глави – от облеклото и храната до сълзите и страха. И въпреки че съвременните психолози биха оспорили някои от тях (като например „когато паднат и се ударят, да не се обръща голямо внимание, а сълзите са забранени. Защото силният дух подкрепят добродетелите“), повечето от тези принципи и днес звучат актуално и повече от разумно.

Ето няколко интересни извадки от нейното ръководство:

Не забранявайте на децата да играят колкото искат.

Давайте на децата пълна свобода в техните игри и занимания и много по-лесно ще разберете какви са техните наклонности и какъв характер притежават.

Децата не трябва да бъдат ограничавани или наказвани заради техните игри или малки детски прегрешения, както и за всичко онова, което времето и умът ще коригира.

Детските игри не са просто игри, те са добро обучение и упражнение за децата.

Търпеливо слушайте разговорите на децата, всяка тяхна дума, говорете с тях приятелски и обсъждайте с тях всичко, което се случва. Така те ще придобият навици да мислят и да анализират.

Дръжте далече от очите и ушите им всички лоши и порочни примери. Пред децата никой не трябва да се ядосва, не бива да произнася груби, неприлични и обидни думи. Да не се допускат пред тях никакви разговори, разкази и слухове, които принизяват добродетелите и любовта към доброто, или такива, които възхваляват пороците.

Лъжата и измамата са забранени както за самите деца, така и за обкръжението им. Не трябва да се лъже дори на шега. Децата трябва да знаят, че да се лъже е срамно и безчестно и че то води до презрение и недоверие от страна на всички хора.

***

Ако трябва да порицаете децата, винаги го правете насаме и със сериозен глас и изражение. А когато заслужават похвала, правете го пред всички.

Не ругайте децата заради учението и не ги карайте да учат с принуда. Но когато учат добре и с желание, ги похвалете.

Трябва да се поощрява любопитството на децата, затова изслушвайте търпеливо техните въпроси и им отговаряйте точно и изчерпателно.

Децата трябва да учат, но по-важно е да запалите в тях желание и любов към знанието, така че те сами да искат да умножават знанията си.

Най-добрият начин за изучаване на чужди езици е като разговаряте с децата на тези езици.

Забранява се децата да бъдат принуждавани да повтарят и да учат наизуст. Това не подобрява паметта.

Не карайте децата да учат със страх. Когато душата е обзета от страх, да посееш знание в нея, е все едно да пишеш върху хартия, която трепери.

Ако трябва да отучите децата от някаква игра, най-добрият начин е ежедневно да ги принуждавате да играят на нея няколко часа без прекъсване.

инфо: gnezdoto.net

Вижте още:

10 жени, които промениха стереотипите

 Как родителите намаляват интелигентността на децата

Съвети за 30-годишните жени от 60-годишните

Дънов ни съветва как да кръстим децата си, за да са щастливи! Вижте тайните на имената!

За още интересни новини харесайте страницата ни във Facebook  тук

Оставете коментар

Писането на кирилица е силно препоръчително.

Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите и мненията, изказани в тях. Запазваме си правото да изтриваме коментари, които съдържат обидни или нецензурни изрази, които представляват явна или скрита реклама и които преценим за неподходящи по някаква друга причина.

Моля, обърнете внимание, че коментарите не са начин за връзка с нашия сайт. В случай, че искате да се свържете с нас, моля ползвайте за това секцията Контакти.