След откритието за възможен микробен живот на Венера, космически кораб ще прелети край планетата

Тази седмица астрономи обявиха, че са открили знак за потенциален микробен живот на Венера: наличието на газ фосфин.

По стечение на обстоятелствата се случва така, че космически кораб ще прелети край Венера още следващия месец. Космическият кораб BepiColombo ще премине покрай Венера на път за мисия, която ще изучава Меркурий.

На Земята единственият естествено срещащ се фосфин, който някога е намиран, е страничен продукт от бактерии. С други думи, той е създаден от жив организъм. Така че, ако Венера наистина има фосфин и той не е създаден от някакъв геохимичен процес, който все още не разбираме, това би означавало, че не сме сами във Вселената – дори в нашата Слънчева система.

„Много е трудно да се обясни наличието на фосфин без живот“, казва д-р Джейн Грийвс, професор по астрономия в университета в Кардиф и водещ автор на изследването, на брифинг за пресата.

И все пак много астрономи смятат, че има и други възможни обяснения за присъствието на газа. Фосфинът е открит и на Сатурн и Юпитер например, тъй като огромното налягане на тези планети може да смачка фосфор и водородни атоми в едно. (Венера обаче е твърде малка, за да създаде такъв натиск.)

Има само един начин да разберем какво има на Венера: повече изследвания, за предпочитане чрез космически кораб, който може да провери планетата отблизо.

Такива мисии са извънредно скъпи и се планират години, така че най-ранната мисия до Венера вероятно ще бъде след около три години. Но по щастливо съвпадение космически кораб по пътя си към Меркурий точно сега се намира на седмици полет до Венера, както съобщи Джонатан О’Калаган от Форбс.

Космическият кораб, наречен BepiColombo, стартира през октомври 2018 г. Той носи два спътника: един от Европейската космическа агенция и един от Японската агенция за аерокосмически изследвания. Мисията му предвижда тези сателити да изследват Меркурий от различни ъгли.

Предвижда се BepiColombo да навлезе в орбитата на Меркурий през декември 2025 г. Преди това обаче трябва да се забави достатъчно, за да бъде заловен от гравитацията на планетата. Така че ще лети около Меркурий шест пъти, а преди това, около Венера два пъти, за да използва гравитационните сили на планетите, за да ограничат скоростта му.

Първото му преминаване покрай Венера е насрочено за 16 октомври, само след месец. „Това е някакъв перфектен момент“, казва Йорн Хелберт от Германския аерокосмически център пред Forbes. Хелберт помага за управлението на инструмента MERTIS, устройството на европейския спътник, предназначено да изследва атмосферата на Меркурий. Хелберт вярва, че екипът му може да използва MERTIS за изучаване на атмосферата на Венера по време на полет, но не е сигурен, че ще успеят от първия път.

„Сега изпробваме дали нашата чувствителност е достатъчно добра, за да правим такива наблюдения“, каза Хелберт. Ако е така, инструментът може потенциално да потвърди съществуването на фосфин на Венера.

Едва ли астрономите ще открият нещо при първия полет. Дори ако инструментът MERTIS е способен да търси фосфин или други съединения в атмосферата на Венера, едва ли астрономите ще открият нещо при преминаването покрай планетата през следващия месец. Това е така, защото те не са имали много време за подготовка, а космическият кораб BepiColumbo все още ще бъде на 10 000 километра от Венера при най-близкия му подход.

Но през август 2021 г. космическият кораб отново ще прелети покрай Венера. До това време учените, които стоят зад мисията, ще имат почти година да се подготвят и ще използват наученото от първия полет покрай планетата. И това, което е най-важно, BepiColombo ще се приближи много повече до Венера следващия път, като ще прелети само на около 550 километра от нейната повърхност.

За да открие фосфин при първото прелитане, екипът ще трябва да има „много, много, много голям късмет“, казва Хелберт пред Forbes. „На втория път трябва да имаме само голям късмет.“

източник: megavselena.bg

Вижте още:

Може ли Земята да изнася живот?

Живот под повърхността на Плутон?

Може ли погребан океан на Европа да приютява извънземен живот?

Може ли мъртъв астронавт да разпространи живот на Марс?

Подкрепете Световни Загадки!

Ако харесвате Световни Загадки и искате сайтът да продължи да съществува, подкрепете ни с дарение.

Световни Загадки е проект, който поддържаме с огромно желание и ентусиазъм, но и с много труд. Сайтът е безплатен за своите читатели и се издържа от реклама, което не винаги е достатъчно. Ако искате да сте сигурни, че и в бъдеще всички ще могат да имат достъп до информацията на сайта, можете да направите еднократно или месечно дарение с бутона [Donate] по-долу. Благодарим Ви!

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook

Оставете коментар

Писането на кирилица е силно препоръчително.

Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите и мненията, изказани в тях. Запазваме си правото да изтриваме коментари, които съдържат обидни или нецензурни изрази, които представляват явна или скрита реклама и които преценим за неподходящи по някаква друга причина.

Моля, обърнете внимание, че коментарите не са начин за връзка с нашия сайт. В случай, че искате да се свържете с нас, моля ползвайте за това секцията Контакти.