Спомени от утробата (част 1)

ембрион

Когато моята любима баба разбра, че чакам първата си рожба, побърза да се информира дали съм добре и тутакси смени темата. Колкото и да се опитвах да я заговоря за своята бременност в следващите месеци, тя упорито отказваше, все едно моето бебе изобщо не съществуваше и аз нищо не можех да направя, освен да се храня и да чакам то да се роди. Така е било, когато тя е чакала рожбите си навремето, така е било с всички „трудни” жени поколения наред.

Днес ултразвуковият апарат не учудва никого, всички жени, които искат, научават пола на бебето си далеч преди да родят, дори вътреутробните операции на плода вече не са екзотика.

През последните десетилетия в научните среди започна да се говори и за нещо немислимо преди това – за живота преди раждането. Вече се приема за доказано, че

оформянето на човешката психика е дълъг процес, започващ още със зачеването,

а според някои теории и преди това – в съзнанието и намеренията на двамата родители. Много специалисти са убедени, че мъничето, което излиза на бял свят, има спомен от родовата травма. Една сравнително млада наука, наречена пренатална (предродова) психология, изследва тези вечни въпроси.

Дали това развитие и този интерес се дължи на науката и новите, по-усъвършенствани изследвания, или е преоткрито древно знание?

Още древните хора са знаели, че времето, прекарано в утробата, е изключително важен период не само за физическото, но и за психо-емоционалното развитие на детето. Бременността е била смятана за най-важния период за формиране на бъдещото същество, времето за неговото оформяне като личност, време, в което жената е духовният учител на своето дете, а утробата й е неговият първи свят, входът към земния живот.

Деветте месеца в корема на майката са много по-важни от първите седем години,

са смятали древни мислители.

В различните култури съществуват многобройни митове за това как детето се пази от ангели и духовни пазачи. Еврейското учение мидрашим например разказва за сияйната светлина, която грее около главата на детето, преди то да се роди. Тя била толкова силна, че се виждала от единия край на вселената, та до другия. Ангелът Лайлах нашепвал на бебето историята на неговата душа и го съветвал как да живее.

Съвременните изследвания само доказват онова, което всяка майка интуитивно винаги е знаела –

ембрионът има “съзнание”

за това дали бременността е желана или не. Докато е в утробата, бебето чува, усеща, вижда и даже се обучава на елементарно ниво. В този процес мислите и емоциите на бременната жена оказват непосредствено влияние върху развитието на плода.

В модерната психология разглеждането на този въпрос започва от първите психоаналитици. Всъщност по времето на бащата на психоанализата Зигмунд Фройд се е смятало, че личността започва да се формира чак към втората-третата година на детето. Неговият ученик Ото Ранк за първи път изследва връзката между родовата травма и тревожните разстройства.

И през 60-те години на ХХ век повечето психолози смятат, че нероденото бебе е „бял лист“, че му липсва истинско усещане и дори способността да чувства болка.

Благодарение на ултразвуковата техника

нещата се променят. С нея лекарите успяват да надникнат и да следят какво се случва в утробата на бъдещата майка и как се развива нероденото човече вътре. И правят удивителни открития!

В четвъртия месец на бременността бебчето вече има добре развити сетива за допир и вкус. То ще започне да суче, ако усети милване по устните. Щом горчиво вещество като йод се окаже в околоплодните води, ще направи гримаса. По същото време може да възприеме силна светлина, насочена към корема на майка му, и ако е много ярка, ще вдигне ръчички да закрие очи.

Това пише американският психолог Томас Верни, който през 1981 г. приковава вниманието с книгата си “Тайният живот на нероденото дете”.

В петия месец същото бебе ще реагира на силен шум,

като вдигне ръчички и закрие ушите си. В серия от проучвания друг психолог – Антъни Декаспър от Университета на Северна Каролина, показва, че нероденото бебе има капацитета да възприема и запомня звуци като говор, да разпознава приказка, която е чуло няколко пъти в утробата, и да различи гласа на майка си.

„Освен всичко това то наистина има нещо, което бихме определили като съзнание – недоразвито осъзнаване на самото себе си и света наоколо“, убеден е д-р Верни. Физиологичното развитие на мъничето потвърждава това: между 28. и 32. седмица от бременността вече са формирани мозъчните му структури, необходими за учене и осъзнаване.

„Нероденото дете не е пасивно безмозъчно същество. Сега знаем, че то е съзнаващо, реагиращо човече, което

от шестия вътреутробен месец има активен емоционален живот.

Открихме, че зародишът може да вижда, чува, преживява, усеща и – на едно примитивно ниво – да учи в утробата. Но най-важното: то може да чувства – не както възрастните, но чувства“, пише Верни.

Съвсем естествено майката със своите емоции и поведение е основният стимулатор на оформянето на бъдещото човече. Говорете му, пейте му, галете го, като галите корема си – то ще усети и ще запомни това!

Швейцарски педиатър провежда изследване на връзката майка–дете и установява, че бебетата

буквално са попили навиците за сън на мама

по време на бременността. Децата, чиито майки били ранобудни, се събуждали рано, тези на късно ставащите заспивали късно.

Един от основните начини за комуникация са хормоните, които бременната жена отделя в състояние на стрес. Те преминават през плацентата точно както храната, алкохола или никотина. И детето реагира.

В експеримент австрийският акушер Емил Райнолд помолил бременни жени да лежат 20-30 минути по корем и ги наблюдавал с ултразвуков апарат. Не им казал предварително, че в тази поза бебето също се отпуска и престава да се движи. Съобщавал им изведнъж, че детето не мърда. Стресът бил очакван, а докторът искал да види как ще реагира бебето на ужаса на мама.

Във всички случаи реакцията била светкавична:

секунди след като жените чували, че детето не се движи, на екрана на апарата се виждало как мъничетата им мощно ритали. (Нито едно от бебетата не е било в опасност.)

Част от реакцията е физиологична, защото адреналинът преминава от майката в детето, но бебетата в този експеримент реагирали и на поведението на майката, убеден е д-р Верни. Според него нероденото бебе е способно да учи, да чува и да отговаря на гласове и звуци, усеща чувствата на родителите си. Ако бащата му говори често, почти веднага след раждането то дава сигнали, че разпознава гласа му.

Можем ли в такъв случай да направим от детето си талантлив музикант, гениален учен или добър писател, докато девет месеца сме едно цяло с него? Ако вместо да му разказваме приказки и да му пускаме Моцарт, решаваме математически задачи на глас, ще стане ли то проспериращ бизнесмен?

Нека не искаме невъзможното. Все пак има живот и след раждането, нали?

инфо: obekti.bg

Вижте още:

 

 

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook

Оставете коментар

Писането на кирилица е силно препоръчително.

Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите и мненията, изказани в тях. Запазваме си правото да изтриваме коментари, които съдържат обидни или нецензурни изрази, които представляват явна или скрита реклама и които преценим за неподходящи по някаква друга причина.

Моля, обърнете внимание, че коментарите не са начин за връзка с нашия сайт. В случай, че искате да се свържете с нас, моля ползвайте за това секцията Контакти.