Тази яка българска крепост е била резиденция на Дракула в кървавата му война с турците

На хълм почти в центъра на български дунавски град се намира крепост, чиито руини се издигат на стратегическо място, разкриващо невероятна гледка на изток, запад и север. Хълмът е укрепен далеч в миналото.

След варварските нашествия от средата на 3-и век, на хълма Калето е изградена крепост. На около 150 м югозападно от върха на хълма са открити два сегмента от крепостна стена и външна кула. Тази стена е построена на склона на хълма и вероятно го е опасвала целия, а градежът й е характерен за времето след 4-и век.

Оказа се, че тази крепост е била използвана за резиденция от прословутия влашки владетел Влад Цепеш, по известен като Дракула. Това обяви археологът проф. Николай Овчаров.

Крепостта се намира почти в центъра на Свищов, а от 15 май там започват разкопки.

По думите на археолога влашкият владетел е превзел крепостта през 1461 година. Граф Дракула е живял там известно време, а битката между него и турците за Свищов е била доста ожесточена.

Основната цел на предстоящото проучване е развитието на културния туризъм. То се финансира с 30 хиляди лева от Община Свищов. Професорът определи като парадокс фактът, че у нас няма паметници на онези забележителни войводи, които до последно са се съпротивлявали на османското нашествие. Той заяви, че ще предложи след разкопките да бъде съграден такъв паметник в местността. Защото Свищовската крепост е една от малкото в страната, оказали съпротива. Пред заплахата да бъде опожарена и разрушена свищовският гарнизон е бранил до последно вярата и царството на цар Иван Шишман.

В годините назад единствените разкопки на местността са правени през 1961 г. от Въло Вълов. Той открива части от замъка, който е доста добре запазен. Но според Овчаров разкопките са били частични и не са имали за цел проучването на цялата бивша резиденция на Дракула.

Сега се предвижда да бъдат възстановени и разчистени крепостните стени и да се разкрие средновековният пласт на крепостта. Професорът се надява скоро замъкът да се превърне в туристическа атракция.

След завладяването на крепостта, в нея е настанен постоянен турски гарнизон. Калето е отбелязано и върху картата на Фра Мауро от 1459 г. под името Sisco. През 14-15 в. тя се споменава във връзка с походите на унгарския крал Сигизмунд (1396 г.) и на Владислав Варненчик (1444 г.). По-достоверни и подробни данни за крепостта се намират в съчиненията на турските хронисти и пътешественици от 17 в. Хаджи Калфа и Евлия Челеби.

В 1791 г. градът се споменава в репортажи на чуждестранни журналисти по повод Австро-турската война от 1787-1791 г. и подписването на Свищовския мир между воюващите в конфликта страни. За последен път сред историческите извори крепостта се споменава във връзка с Руско-турската война от 1806-1812 г., когато турският гарнизон капитулира без съпротива на 1.IХ. 1810 г. и ген. Каменски заповядва да се запали градът, да се разруши до основи укреплението и да се взриви цитаделата. След този погром турците я изоставят, но крепостта съществува още дълго време, като полуразрушен архитектурен комплекс.

Окончателното й разрушаване става в средата на 19 в., когато камъните й се използват за построяване на турската казарма “Ени къшла” през 1850 г.

инфо: pochivka.blitz.bg

Вижте още:

Белоградчишката крепост къта зад стените си кървави истории и чудни паметници

Нашенци правят черни магии в замъка на граф Дракула в Румъния

Разходка в замъка на Граф Дракула – между мит и реалност (снимки)

Средновековни български крепости: Крепостта Червен

Подкрепете Световни Загадки!

Ако харесвате Световни Загадки и искате сайтът да продължи да съществува, подкрепете ни с дарение.

Световни Загадки е проект, който поддържаме с огромно желание и ентусиазъм, но и с много труд. Сайтът е безплатен за своите читатели и се издържа от реклама, което не винаги е достатъчно. Ако искате да сте сигурни, че и в бъдеще всички ще могат да имат достъп до информацията на сайта, можете да направите еднократно или месечно дарение с бутона [Donete] по-долу. Благодарим Ви!

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook

Оставете коментар

Писането на кирилица е силно препоръчително.

Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите и мненията, изказани в тях. Запазваме си правото да изтриваме коментари, които съдържат обидни или нецензурни изрази, които представляват явна или скрита реклама и които преценим за неподходящи по някаква друга причина.

Моля, обърнете внимание, че коментарите не са начин за връзка с нашия сайт. В случай, че искате да се свържете с нас, моля ползвайте за това секцията Контакти.