Топ 10 най-значими случайни открития

радиация

Захаринът е открит благодарение на това, че Константин Фолбърг забравил да си измие ръцете след работа в офиса.

Годината била 1879г. и Фолбърг се опитвал да измисли нови и интересни приложение на катрана. След продуктивен ден в офиса, той се прибрал вкъщи и се случило нещо странно. Храната му имала сладък вкус. Попитал жена си дали е слагала подправки, но не била. На нея храната и била с нормален вкус. Тогава Константин осъзнал, че сладкият вкус идва от ръцете му, които не бил измил.
На следващия ден се върнал в лабораторията си и започнал да експериментира, докато не изолирал сладкия вкус.

Умни частици

Повечето хора биха се разстроили, ако домашното им гръмне пред лицето и стане на малки парченца.

Но не и студентката Джейми Линк. Докато работела по доктората си по химия в калифорнийския универститет в Сан Диего, един от силиконовите чипове, върху които работела, гръмнал. След това тя установила, че малките парченца все още функционирали като сензори.

„Умните частици” спечелиха първа награда на състезанието за млади изобретатели през 2003г. Тези малки сензори могат да бъдат използвани и за да се следи чистотата на питейната или морската вода, за да се засичат химични или биологични замърсители във въздуха, и дори за да се открият и унищожат ракови клетки в човешкото тяло.

Кока Кола

Има много истории за случайно открити храни: картофеният чипс е създаден когато готвачът Джордж Крум се ядосал на недоволен клиент, който постоянно връщал пържените картофи, защото били сурови. Близалките пък се появили, когато Франк Епърсън оставил напитка отвън за цяла нощ.

Фармацефтът от Атланта, Джон Пембъртън пък се опитвал да направи лекарство против главоболие. Смесил различни съставки – не питайте какви, защото не знаем. Рецептата все още се пази в тайна. Осем години напитката се продавала по аптеките преди да стане достатъчно популярна за да се продава в бутилки.

Тефлонът

Заради вредата, която нанасят на озоновия слой, хлорофлуоровъглеродите (CFC) са забранени. Пред 30-те години на 19-ти век обаче, те са били новост в областта на замразяването.

Младият химик Рой Плънкет се опитвал да направи нов вид CFC. Имал теория, че ако успее да накара  съставка наречена TFE да реагира с хидрохлорна киселина, ще успее да получи желаното вещество. Преди да започне експеримента, Плънкет се сдобил с доста TFE гас, охладил го и го вкарал под налягане в бутилки за да го съхранява. Когато дошло времето да отвори бутилка за да смеси TFE газът с хидрохлорната киселина, нищо не излязло от нея. Газът го нямало. Ядосан, Плънкет разрязал бутилката и я разтръскал. От нея излезли малки, бели снежинки. За късмет на всички, които са правили омлет, той се заинтригувал от снежинките и ги проучил заедно с други учени.

Вулканизирана гума

Чарлз Гудиър чакал години за да се случи щастливия инцидент. Той прекарал десетилетие в опити да открие начини да направи гумата по-лесна за обработка и да остане устойчива на температурни промени. Един ден разлял смес от гума, сяра и олово върху печката си. Горещината разтопила сместа, но не я изгорила. Гудиър забелязал, че след това сместа се втвърдила, но още можела да се използва.

Днес вулканизираната гума се използва във всичко, от автомобилни гуми до обувки и хокейни шайби.

Пластмасата

През 1907г. За изолация в електрониката бил използван шеллакът. Той се правел от бръмбари в югоизточна Азия и вносът му бил скъп. Химикът Лео Хендрик  Бакланд си помислил, че ще забогатее, ако успее да направи заместител на шеллака. Вместо това обаче, получил разтопим материал, който може да издържа на високи температури. Бакланд сметнал, че „бакелитът” му можел да се използва при фонографските записи, но скоро станало ясно, че продуктът имал стотици приложения.

Радиоактивността

Две думи, които не бихте искали да чуете в едно изречение са „Опа!” и „радиоактивност”. Но в случая на физика Анри Бекерел, това е било инцидент, който е изкарал наяве радиоактивността.

През 1896г Бекуерел се интересувал от две неща: естествената флуоресценция и рентгеновите лъчи. Провел множество експерименти за да разбере дали естествените флуоресцентни минерали произвеждат рентгенови лъчи след като бъдат оставени на слънчева светлина. Имало само един проблем – провеждал е експериментите през зимата и цяла седмица небето било закрито от облаци. Оставил оборудването си в шкаф и зачакал слънчев ден. Когато се заел отново с експериментите, Бекуерел видял, че парчето уран, който бил оставил в шкафа, се било отличило върху фотографска плака без да бъде излагано на слънчева светлина. Работейки с Мари и Пиер Кюри, той открил, че уранът е радиоактивен.

Анилиновата боя

18 годишният химик Уилиам Пъркин искал да открие лек за маларията, но вместо това променил лицето на модния бизнес завинаги.

През 1856 г. Пъркин се опитвал да получи изкуствен хинин. Вместо лекарство за малария, резултатите от експериментите му били гъста и тъмна мацаница. Вглеждайките се, Пъркин видял  красив цвят в цялата тази бъркотия. Оказало се, че той е произвел първата синтетична боя (багрило). Тя била много по-добра от естествената. Цветът бил по-светъл, по-наситен и не се измивал при пране.

Един от хората, вдъхновени от работата на Пъркин бил немският бактериологист Пол Ърлич, който използвал багрилата на Пъркин за да постави началото на имунологията и химиотерапията.

Пейсмейкърът

Тази животоспасяваща машинка се е появила, защото американският инженер Уилсън Грийтбач бръкнал в кутия и извадил грешното нещо.

Грийтбач работел по устройство, което да възпроизвежда звуците на бързо биещо сърце. Посегнал в кутия за да извади резистор, който му бил нужен, но извадил 1 мегаом резистор, вместо 10 000 ома. Устройството пулсирало 1.8 милисекунди и спирало за 1 секунда. Идеалният сърдечен ритъм.

Пеницилин

Като един от най-известните инциденти на 20-ти век, пеницилинът се нарежда на първо място в нашият списък.

Един ден през 1928г. Александър Флеминг не си почистил работното място преди да тръгне на почивка. Когато се върнал, Флеминг забелязал, че имало странна плесен по пробите му. Още по-странно било, че тази бактерия не изглеждала да вирее близо до тези проби.

Пеницилинът се превърнал в първият и все още най-широко приложим антибиотик.

инфо: iskamdaznam.com

Вижте още: 

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу. Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook

Оставете коментар

Писането на кирилица е силно препоръчително.

Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите и мненията, изказани в тях. Запазваме си правото да изтриваме коментари, които съдържат обидни или нецензурни изрази, които представляват явна или скрита реклама и които преценим за неподходящи по някаква друга причина.

Моля, обърнете внимание, че коментарите не са начин за връзка с нашия сайт. В случай, че искате да се свържете с нас, моля ползвайте за това секцията Контакти.