Хиляди бездомници живеят в тунелите под София

тунелЦял подземен град живее под улиците на София. Столицата е прорязана от стотици километри тунели. Някои са толкова големи, че в тях дори може да се движат автобуси. Сега катакомбите са свърталище на хиляди клошари. Според очевидци там се крият между 10 и 20 хил. Бройката е нереална, но не можа да уточни колко бездомници живеят в тунелите. Шест групи катакомби има София. Първата е т.нар. тунел на властта. Той започва от парламента, минава под Президентството, Министерския съвет, ВМА и завършва в Южния парк, в близост до Правителствена болница. Това е единственият тунел без клошари. Той се пази денонощно. Застлан е с бетон и през него спокойно минава камион.

Крадци складират плячката си в тунелите, лятото бездомниците се местят под Паметника на Съветската армия. Жени и деца живеят в „апартаменти“ край тръбите на парното при над 35 градуса жега

Десетки километри тунели кръстосват земята под София. Под строга охрана е само тунелът на властта, който свързва парламента, Президентството, Министерски съвет, ВМА и излиза в Южния парк. Под Редута са старите армейски бункери. Те са сред най-добре оборудваните подземия. Някои от тях са на 5 етажа. Но са влажни и през зимата не се използват за живот.


Край ТЕЦ „Земляне“ в стари бомбоубежища са складовете за военновременни запаси. От входове под Ректората и Духовната академия се влиза в стари римски катакомби. При Паметника на Съветската армия и в докторската градина са двата изхода на тунела Бронкс. Наречен е така, защото през лятото е свърталище не само на клошари, но и на наркомани. Най-голямото свърталище на бездомници са тръбите на парното. Магистрални тръбопроводи започват от всички ТЕЦ-ове в София. След хиляди разклонения те достигат на практика до всеки дом.

След публикацията на „Стандарт“ за подземния град, в който живеят хиляди, институциите замълчаха. Защото няма една инстанция, която да отговаря за тунелите. Охраната им е ангажимент на „Топлофикация“, ВиК, „Пътища и съоръжения“, БТК, улично осветление, енергото. „Топлофикация“ дори отрече в нейните тунели да живеят хора. Наш екип слезе в подземията на София, за да види дали това е така.

Владимир Йончев:

На метри под нас живее друг град. Непознат. Мръсен и потаен, опасен… Малцина са се престрашавали да влязат в него.
Запитвали ли сте се някога къде отиват всичките клошари и просяци през зимата? Когато температурата е минус 20, изглежда, че са се скрили вдън земя. И това е самата истина.

Магистралните тръбопроводи на парното са апартаментите на подземна София. Входовете към тръбите са стотици. Повечето са затворени. Но хората редовно разбиват по някой по-закътан проход, за да могат да се сврат на топло.
Подземните хора не желаят да бъдат притеснявани. Още на влизане видяхме светлина и чухме човешки стъпки. Последвахме ги, но те изчезнаха при първите разклонения.

Извън тунелите успяхме да говорим с няколко клошари, които ни предупредиха, че не сме добре дошли. „Вътре живеят всякакви. Не влизайте, само от там още не са ни изгонили“, разказа битник, който срещнахме близо до един от входовете. Според него шансът през деня да се намери някой в тази част на тунелите е малък. Всички излязохме да припечелим по нещо, прибираме се чак вечер. Ако влезете тогава, ще срещнете много народ, но не гарантирам, че ще излезете каза той.

Сред клошарите наистина има избягали затворници и бандити. Те обаче са малцинство. Повечето са несретници, които съдбата е оставила без дом. Един от клошарите, с които говорихме, се оказа бивш учител. Преди години тръгнал да си търси късмета в Германия. Когато се върнал, нямал нито дом, нито семейство.

Около тръбите не е хотел „Риц“. Но определено става за живот. Температурата е над 30 градуса. Чак неприятно горещо, но все пак става за живот. Магистралният тръбопровод представлява 2 огромни тръби, в диаметър колкото човешки ръст. Между тях има достатъчно място спокойно да се разминат двама души. Тръбите са легнали върху бетонни подпори. Така под тях остава ниша, висока около 60-70 сантиметра. В нея също може да се спи уютно. Но не това са „апартаментите“ на клошарите. Начесто около тръбите има оширения. Някои са колкото една стая. Други обаче са огромни зали.

Те обикновено са на различни нива от тръбите, по които лесно се слиза и качва по метални стълби. Където стълбите липсват, обитателите са оборудвали праговете с дебели гумени маркучи от кабели, по които се слиза и качва. Жиците вероятно отдавна са предадени на вторични суровини.

Под едно от най-оживените места в столицата са най-големите подземни пространства. Това са 2 помещения. По-малкото е високо около 15 метра, дълго около 25 и широко 20 метра. От него се влиза в голяма зала, която е поне 2 пъти по-голяма. От едното до другото се върви по начупен коридор. Именно тези зали са местата, където се разклонява магистралният тръбопровод. До таваните водят шахти с метални стълби. Капаците са заварени отвътре. В големите зали температурата е по-поносима. На няколко места тръбите са пробити. Водата обаче е прекалено гореща и трябва да се изстуди, преди да се ползва.

Входът, през който екипът ни влезе, е на 30 метра от една от най-луксозните сгради в София. Запазваме го в тайна по две причини – да не тръгнат неподготвени хора под земята. И защото тръбите са едно от малкото останали места, където все още могат да се приютят несретниците. Освен това в продължение на стотина метра изолацията на тръбите се е разпаднала и всяко движение предизвиква облак от стъклена вата, която е опасна за здравето.

В малката отсечка, която екипът ни успя да обходи, забелязахме поне 6 места, които са с видими и съвсем пресни следи от живот. По тях са застлани черги, палта. На едно от тях имаше бисквити с дата на производство 5 януари 2006 г. В подземията очевидно спят и жени, и деца. Намерихме лак за нокти и розови детски ботушки. Всички вехтории обаче са скромно количество в сравнение с огромния брой празни бутилки от всякакъв алкохол.

Личи, че хората на подземията са изкарали част от прехраната си с кражби. Видяхме луксозна чанта. Около нея бяха захвърлени пачка фактури, които вероятно са били в нея. Имаше дори тасове от рено, очевидно свалени с цел да се продадат за стотинки.

Тръбите на парното са годни за живот само през зимата. През лятото в тях е непоносимо горещо. Тогава клошарите се местят в тунела Бронкс. С това име са известни галериите, които са под Паметника на Съветската армия и достигат Докторската градина. В момента те са здраво заключени.

Някои бездомници заслужават доверие, други винаги ще си останат скитници.

инфо: svobodnoslovo.eu

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook

Оставете коментар

Писането на кирилица е силно препоръчително.

Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите и мненията, изказани в тях. Запазваме си правото да изтриваме коментари, които съдържат обидни или нецензурни изрази, които представляват явна или скрита реклама и които преценим за неподходящи по някаква друга причина.

Моля, обърнете внимание, че коментарите не са начин за връзка с нашия сайт. В случай, че искате да се свържете с нас, моля ползвайте за това секцията Контакти.