Антоновден е

На 17 януари православната църква почита паметта на Преподобния Антоний Велики. У нас този празник е известен като Антоновден или още Лелинден.

На този ден повод да почерпят имат всички, които носят имената Антон, Антония, Антоана, Антоан, Антоанета, Антонина, Андон, Андония, Доника, Дончо, Донка, Дона, Драгостина, Тончо, Тонка, Тонко, Тоня и Тони.

Антоний Велики е роден в Египет, в семейство на заможни и благочестиви родители около 251 години след Христа. Младият Антоний останал сирак на 20-годишна възраст. След смъртта на родителите си светецът раздал наследството си на бедните и се преселил да живее в египетска гробница, изсечена в стените.

Според преданието една нощ през отворите на пещерата минали всевъзможни гадини – скорпиони, змии, лъвове, вълци, мечки, бикове и дори леопарди. Всички зверове нападнали Антоний и всеки от тях му нанесъл жестоки рани, след което внезапно изчезвали.

Изведнъж смъртно раненият светец бил озарен с неземна светлина, която проникнала през пролука на тавана. Светлината излекувала раните му, а един глас му каза, че заради храбростта си ще бъде възнаграден и прославен по целия свят.

След случката свети Антоний се преместил да живее от другата страна на река Нил. Заселил се в изоставена постройка в планината, на която зазидал всички входове и изходи. Там светецът прекарал 20 години в пълно усамотени и мълчание. За смирението си бил възнаграден със способността да лекува.

В края на живота си на 104 годишна възраст Антоний влязъл в остър спор с последователите на арианското учение. Светецът ги побеждава, а успехът му е определен като Тържество за християнството.

Година по-късно, на 105-годишна възраст свети Антоний почива и бива погребан на тайно място. По-късно тленните му останки са открити и преместени във Виена.

В българската народна традиция Антоновден се отбелязва за предпазване на болести. На този ден жените не бива да варят боб и леща, за да не разсърдят чумата, шарката и синята пъпка (антракс).

Вярва се, че не бива да се плете или преде на Антоновден, защото ако се убодат, няма да зарасне лесно.

По нашите земи се вярва, че Свети Антоний и Свети Атанас са двама братя-ковачи, които първи са изобретили ковашките клещи. Затова на Антоновден и на Атанасовден празнуват не само именниците, но и всички ковачи, железари, налбанти и ножари.

В българския мироглед тези два празника са тясно свързани и на практика се празнуват заедно. В пиринския край на България се вярва, че на Антоновден се събират всички болести, а на следващия ден – Атанасовден, болестите тръгват по хората. В Поповско празниците се наричат с общото название сладки и медени.

В Разградско Антоновден е по-известен като Лелинден, защото жителите на този край табуирали името на чумата, вместо това я наричат „леля“. Традицията повелява да се омесят три медени питки със сода. Две от питките се раздават на съседи и комшии за здраве, а третата питка се оставя на тавана за чумата.

инфо: sanovnik.bg

Вижте още:

Местата в България, заредени с мистична енергия

Истината за най-красивото нетленно тяло, положено в кристален ковчег във Франция

Майка Тереза – светица или фанатик?

Св. Петка казва на Ванга къде да е Бялата църква в Рупите

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook