Асирия – първата империя в света

Асирия се смята за първата империя в историята на човечеството. Държавата, в която процъфтявал култът към силата и жестокостта, съществувала до 605 г. пр. Хр. когато била унищожена от обединените сили на Вавилон и Мидия.

През II-ро хилядолетие пр. Хр. климатът на Арабския полуостров се влошил. Това принудило местните племена да напуснат родните си земи в търсене на по-добър живот. Сред тях били и асирийците. За нова родина те избрали долината на река Тигър и основали на брега й град Ашур.

Въпреки, че място за града било избрано удачно, присъствието на по-могъщи съседи (шумери, акадци и др.) оказвало влияние върху живота на асирийците. Те трябвало да бъдат най-добрите и най-силните във всичко, за да оцелеят.

Ключова роля в младата държава отначало имали търговците. Политическата независимост дошла по-късно. Ашур бил под контрола на Акад, след това на Ур, бил подчинен и на вавилонския цар Хамурапи, а после градът изпаднал в зависимост от Митани. Под властта на Митани Ашур останал около 100 години. Но при цар Салманасар I Асирия укрепнала – и успяла да унищожи Митани, чиято територия станала асирийска.

Тиглатпаласар І (1115-1076 г. пр. Хр.) завладял много земи и издигнал държавата на ново ниво. С Асирия започнали да се съобразяват всичките й съседи. Но през 1076 г. пр. Хр. царят умрял. Номадите-арамейци нанесли няколко тежки поражения на асирийската армия. Територията на държавата рязко намаляла, защото подчинените градове се бунтували и ставали самостоятелни. В крайна сметка Асирия се свила до първаначалните си земи, изпадайки в дълбока криза. Били необходими над 200 години, за да може да се възстанови от удара.

Възходът започнал при цар Тиглатпаласар III, който управлявал от 745 до 727 г. пр. Хр. Той разгромил царството Урарту, като завладял повечето негови градове и крепости. След това провел успешни походи срещу Финикия, Сирия, Палестина. Върховното постижение на Тиглатпаласар III било превземането на Вавилон.

Военните победи на царя били резултат от реформите му. Той реорганизирал армията. Дотогава тя се състояла от собственици на земя, които сами купували въоръжението си. Сега в нея набирали войници, които нямали своя собствена земя, а държавата поемала всички разходи по тях. Включвали дори военнопленници, които проявявали такова желание.

Така Тиглатпаласар III станал първият цар, който създал редовна, професионална армия. Освен това, асирийците първи в Средиземноморието започнали да използват стоманено оръжие. Също те за пръв път въвели във военната практика два нови рода войски: конницата и сапьорите.

Следващият владетел бил Саргон II (721 -705 г. пр. Хр.). Почти цялото си царуване той прекарал във военни походи, завладяване на нови земи и потушаване на бунтове. Най-значителната победа на Саргон бил окончателният разгром на царството Урарту, което дълго време било главният враг на Асирия – при това, без да влиза в пряка война, а като подтиквало различни племена и народи да се бунтуват срещу нея. През 714 г. пр. Хр. Саргон ІІ решил да сложи край на интригите на Урарту и тръгнал на поход не срещу столицата му Тушпа – а против религиозния му център, град Мусашир. Царят на Урарту, Руса, не очаквал това, поонеже не вярвал, че асирийците ще се осмелят да осквернят светилището на бога Халди – когото почитали също и в Северна Асирия. Дори скрил държавната хазна в Мусашир. Резултатът бил печален. Саргон превзел града и съкровищата, а статуята на Халди заповядал да бъде изпратена в столицата му. Руса не могъл да преживее това и се самоубил.

Асирийската империя се разраствала. Но жестоката политика, която нейните царе водели спрямо покорените народи, водела до постоянни бунтове. Разрушаването на градовете, избиването на населението, жестоките екзекуции на победените царе – всичко това предизвиквало омраза към асирийците.

Например, синът на Саргон ІІ – Сенахериб (705-681 г. пр. Хр.), след потушаване на въстание във Вавилон заповядал част от населението да бъде изклано, а останалите – депортирани. Самият град разрушил и наводнил с водите на Ефрат. Това било неоправдано жесток акт, защото вавилонците били родствен народ. Освен това те винаги смятали асирийците за свои по-малки братя. Може би това също изиграло роля – Сенахериб просто решил да се отърве от високомерните “роднини”.

Асархадон, който дошъл на власт след Сенахериб, отново построил Вавилон, но ситуацията се нажежавала с всяка изминала година. И дори новото величие на Асирия при Ашурбанипал (668-631 г. пр. Хр.) не спряло неизбежния крах. След неговата смърт страната затънала в безкрайни межодуособици, от които с времето се възползвали Вавилон и Мидия, с подкрепата на скитите, както и на арабски князчета. През 614 г. пр. Хр. мидийците унищожили древния Ашур – сърцето на Асирия. Вавилонците не участвали в превземането на града – според официалната версия, те закъснели. Всъщност, просто не искали да участват в унищожаването на светите места на близкия им народ.

Две години по-късно паднала и столицата на Асирия – Ниневия (до днешния град Мосул в Ирак). А през 605 г. пр. Хр. в голямата битка при Каркемиш вавилонският принц Навуходоносор ІІ (Набуко) разгромил напълно обединената египетско-асирийска армия. Това бил краят на Асирия.

Асирийската империя загинала, но нейния народ оцелял, като части от него запазили своята идентичност до ден-днешен в Близкия изток и Русия.

инфо: iskamdaznam.com

Вижте още:

Географските „координати“ на странни чудовища

Изследване: Ето какъв е бил сексът в Османската империя

Загадки от Поднебесната Империя

Карта показва произхода на нациите, според ДНК на хората

За още интересни новини харесайте страницата ни във Facebook  тук