Вероятно човечеството ще се самоунищожи далеч преди това да направи Слънцето

Астрономите са сигурни, че след милиарди години Слънцето ще изпари земните океани, което ефективно ще унищожи целия живот на планетата.

Най-доброто решение на тази предстояща кончина, според неотдавнашна публикация в научен американски блог от харвардския астроном Ави Льоб, е преместването на човечеството в други части на Вселената.

Вместо да урежда съществуващите планети, Льоб предлага нашият вид да изгради мобилен „основен ъпгрейд към Международната космическа станция“, способен да се движи в космоса и да засява други светове с нашия генетичен материал.

Но Льоб предупреждава, че човечеството вероятно ще стигне до смъртта си „в резултат на самонанесени рани много преди Слънцето да осъществи предсказуемата си заплаха“.

Докато звездата изчерпва атомите на водород и хелий, за да изгори в ядрото си, тя свети все по-ярко и по-ярко. В крайна сметка слънцето ще бомбардира Земята с достатъчно високоенергийна светлина, за да изпари световните океани, да стопи полярните ледени шапки и да лиши атмосферата от всяка влага – ефективно убивайки целия живот.

Но не се притеснявайте. Най-вероятно дотогава всички хора ще са отдавна мъртви.

Наскоро репортер на Би Би Си попита Ави Льоб какво е възможното решение за предстоящата кончина на човечеството. Льоб даде своя отговор в скорошна публикация в блога на Scientific American, където той заяви колко наложително е нашият вид да се премести в други части на Вселената, които са по-далеч от нарастващата яркост на нашето Слънце.

Астрономът не иска хората да останат приковани към съществуващите планети и луни – той казва, че би било най-добре, ако човечеството може „да произведе гигантска структура, която ще може да маневрира, като постигне оптималното орбитално разстояние от смъртоносната енергия на слънцето“.

След като успешно колонизират както близкото, така и по-далечното междузвездно пространство, според Льоб, хората могат да направят генетично идентични копия от себе си и от земната флора и фауна, за да посеят други планети с живот.

Като казва това, Лоб завършва публикацията си в блога с потискаща бележка. Според него човечеството ще се затрие много преди Слънцето да може да направи това.

Льоб, който е председател на департамента по астрономия в Харвардския университет, пише, че човечеството трябва да „обмисля пътуванията в Космоса извън Слънчевата система“. За да направят това, според него, бъдещите хора трябва да изградят „изкуствен свят“, способен да пътува между звезди и техните потенциално обитаеми планети. Този „индустриален космически кораб и местообитание на човека биха представлявали нещо като много голямо надграждане на Международната космическа станция (МКС)“, казва той.

След като транспортните средства за пътуване до други планети и луни във Вселената са обезпечени, човечеството трябва да се съсредоточи върху дублирането на своя вид и други съществуващи видове, преди всички да бъдат унищожени.

„Дългосрочното решение на нашите екзистенциални заплахи е да не държим всички яйца в една кошница“, написа Льоб. За него това означава да правим генетично идентични копия на себе си, растения и животни и да разпространяваме тези копия в районите на други звезди.

Очевидно астрономът посочи, че бъдещото решение няма да направи много за запазването на хората живи на Земята. Но за Льоб е по-важно да се осигури дълголетието на нашия вид като цяло. „Склонен съм да вярвам, че нашата цивилизация ще изчезне в резултат на самонанесени рани много преди Слънцето да представлява предсказуемата заплаха“, написа той. „Защо вярвам в това? Тъй като мъртвото мълчание, което чуваме досега от многобройните обитаеми екзопланети, които открихме, може да показва, че напредналите цивилизации имат много по-кратък живот, отколкото техните звезди-домакини.“

Льоб е уверен, че извънземният живот съществува или е съществувал във Вселената. Той стана известен с идеята, че първият междузвезден обект, преминаващ през нашата Слънчева система – скалата, наречена „Оумуамуа“, е бил напреднал космически кораб на извънземни, разузнаващ Земята и близките планети. Оттогава тази хипотеза беше отхвърлена от множество астрономи.

През септември учените обявиха, че за първи път са открили водна пара на потенциално обитаема планета. Планетата, наречена K2-18b, е супер Земя, която обикаля около звезда на 110 светлинни години от нас.

K2-18b е единствената известна планета извън нашата Слънчева система с вода, атмосфера и температурен диапазон, които биха могли да поддържат течна вода на нейната повърхност, което е най-добрия залог за намиране на извънземен живот.

Но както Льоб споменава в своя блог пост, засега изследователите все още не са открили някой друг там.

Идеите на Льоб предлагат решение на един много реален проблем, който един ден може да унищожи нашата планета. Бъдещата му версия на МКС би могла да гарантира, че човечеството ще остане подвижно пред изменящото се Слънце.

Нашето слънце оцелява, като изгаря водородни атоми и ги превръща в хелий в сърцевината си. Всъщност то изгаря около 600 милиона тона водород всяка секунда.

И тъй като сърцевината на Слънцето се насища с този хелий, той се свива, което води до реакции на ядрен синтез вътре в него, което означава, че Слънцето изхвърля повече енергия.

За всеки милиард години през които Слънцето изгаря водород, то става с около 10% по-ярко. Един ден в далечното бъдеще – след около 1 милиард години, според Льоб – тази яркост ще стане твърде силна, за да може Земята да оцелее.

Нарастването на яркостта с 10% на всеки милиард години означава, че след 3,5 милиарда години слънцето ще грее почти с 40% по-ярко, което ще кипне земните океани, ще стопи ледените шапки и ще извади цялата влага от атмосферата.

„Слънчевата високоенергийна светлина ще бомбардира атмосферата и в крайна сметка ще направи Земята изцяло суха“, заяви преди време пред Business Insider Джилиън Скудър, астрофизик от университета в Съсекс.

Нашата планета, след като изгуби живота, ще стане непоносимо гореща, суха и безплодна – като Венера.

Нещата ще продължат да се развиват и един ден, след около 4 или 5 милиарда години, Слънцето ще изгори изцяло водорода и вместо това ще започне да гори хелий.

„След като водородът спре да гори в сърцевината на слънцето, звездата официално може да се счита за червен гигант“, казва Скудър. „След това ще прекара около един милиард години, разширявайки се“.

Атмосферата на Слънцето червен гигант ще се разпростира до сегашната орбита на Марс, поглъщайки Меркурий и Венера.

Според Скудър, Земята може да избяга от орбитата на разширяващото се слънце или да бъде погълната от нея. Но дори и ако нашата планета се изплъзне извън обсега на Слънцето, интензивните температури ще я изгорят изцяло и ще я превърнат в мъртъв камък.

„И в двата случая нашата планета ще бъде доста близо до повърхността на червения гигант, в който ще се е превърнало Сланцето, което ще е несъвместимо с живота“, казва Скудър.

инфо: megavselena.bg

Вижте още:

Учен в НАСА: Скоро ще открием живот на Марс, но човечеството не е готово да го приеме

Домовете ковчези в Хонгконг – обида за човечеството?

Коя е най-голямата естествена заплаха за живота на човечеството?

Защо тази КАРТИНА трябва да плаши човечеството до смърт

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook