Една изключителна жена, без която думата „учен“ нямаше да съществува

Мери Самървил

Когато говорим за имена на велики учени, се сещаме за Исак Нютон, Галилео Галилей или пък Николай Коперник.

Интересен е фактът обаче, че думата „учен“ започва да се използва доста след смъртта им– едва през 1834 г., а вдъхновението за създаването на думата, неочаквано за времето и епохата, е жена – Мери Самървил.

Във видеото горе вижте кои са откритията, които науката не може да обясни

Мери Феърфакс Самървил е шотландска писателка и енциклопедистка

По това време участието на жени в науката не е било насърчавано, но въпреки това тя е всестранно развита личност, която се учи сама в сфери като математика, астрономия и геология.

Мери има широк спектър от интереси, брилянтен ум и две Х хромозоми – фактори, които алармират за нуждата от наименование за хора като нея.

През 1834 г. енциклопедистът Уилям Ууел прочита впечатляващата дисертация на Мери “Connexion of the Physical Sciences”, превърнала се в една от най-продаваните енциклопедии на XIX в.

Той е изумен от труда на 53-годишната дама и иска да напише блестяща критика върху него, но се сблъсква с един основен проблем – учените по това време са главно мъже и думата за тях е „мъж на науката“, словосъчетание, което не пасва на Самървил.

Така умелият в словото Ууел измисля думата „учен“ за Самървил. Той не създава просто една дума, различна от „мъж на науката“, която да може да се използва и за жени.

Прокарва наименование, съдържащо в себе си цялата всестранно развита природа на Самървил – тя е била не само математик, астроном, физик и т.н., а един интелектуално надарен човек, притежаващ съобразителността и умението да използва всичките си познания целенасочено и успешно. Точно това според Ууел е значението на думата „учен“.

Още като дете Мери показва своята любов към науката,

въпреки че както повечето жени по това време, е нямала същата въможност за образование като мъжете. Родена в Шотландия през 1782 г., тя прекарва ранните си години в разходки край морето и женски занимания, докато братята й ходели на училище.

За нейно щастие е дъщеря на вицеадмирал Сър Уилям Джордж Феърфакс, който не може да си позволи дъщеря му да остане съвсем неука, и след като осъзнава, че тя не може да чете нищо друго, освен няколко абзаца от Библията, я изпраща за кратко в пансион.

Там тя се научава да чете, пише и да смята. Скоро се връща у дома, защото е придобила знанията „достатъчни за една жена“, но това не я спира да учи тайно нощем вкъщи и да слуша уроците на братята си без да я видят.

След като изхабява почти всички свещи в дома, майка й разбира какво прави дъщеря й и как се занимава с неща, които не са за жени, и заповядва нощно време всички източници на светлина да бъдат скривани. Дори без светлина Мери продължава да учи, като вече интересите й са преминали и към астрономия и други науки.

Родителите й я женят през 1804 г. за неин далечен братовчед – Самюел Грейг,

за да й попречат да стане „книжен плъх“ и да посрами семейството. Младоженците се местят да живеят в Лондон.

Съпругът на Мери също й забранява да учи, подкрепяйки всеобщото мнение, че на жените не им се отдава науката. Принудителният брак е неприятен, но за сметка на това доста кратък, защото Самюел умира след три години. Самървил остава вдовица с две деца, но най-после получава спокойствието да се отдаде на истинската си любов – науката.

Тя се завръща в Шотландия, където научен ръководител й става д-р Джон Плейфеър професор по математика в Университета в Единбург. Той й възлага да се запознае с труда за небесна механика на френския математик Пиер-Симон Лаплас – нещо, което напълно променя живота й.

През 1827 г. Самървил превежда „Небесна механика“ на английски

по молба на млад юрист на име Хенри Броугхам. Мери не само превежда научния труд, ами и обяснява всички уравнения в него.

На този етап тя отново живее в Лондон, където научните среди са впечатлени от уменията й. Много от английските математици по това време не разбирали всички уравнения и това спечелва на Самървил уважение и признание сред тях.

Вървейки по пътя на самоусъвършенстването и с цел да използва наученото, вече 50-годишната „дама на науката“ започва да пише своя научен шедьовър „Connexion of the Physical Sciences“.

След като публикува книгата за пръв път, тя я преиздава още девет пъти до края на живота си, обновявайки и оптимизирайки нейното съдържание. Нейните писания не са просто теории, те допринасят за истински открития вбъдеще.

Например в третото издание обяснява, че може би трудностите при изчисляването на положението на Уран могат да бъдат индикатор за наличието на друга планета – това води до откриването на Нептун.

Признанието за приноса й към науката не закъснява

Тя получава почетни членства в елитни и уважавани научни дружества, като Научното общество на физиката и естествената история в Женева, Кралското общество по астрономия, Американското философско общество, Американското географско и статистическо общество и Италианското географско общество.

Тя умира на 91-годишна възраст през 1872 г. в Неапол, Италия.

Мери Самървил е една изключителна историческа личност, която оборва стереотипите, че „на жените не им се отдава науката“ и дава огромен принос в различни сфери. Освен всичко това обаче, тя е и вдъхновението за една дума, без която днес би ни било трудно да пишем за великите умове в научните среди, а именно „учен“.

инфо: vesti.bg

Вижте още:

• МАГИЧЕСКАТА ЕНЕРГИЯ НА ЖЕНИТЕ
• МЪЖЕТЕ И ЖЕНИТЕ РЕАГИРАТ РАЗЛИЧНО НА СТРЕСА
• СВЕТЪТ, В КОЙТО УПРАВЛЯВАТ ЖЕНИТЕ
• ДЪРЖАВИТЕ, В КОИТО ЖИВОТЪТ НА ЖЕНИТЕ Е НАЙ-ТЕЖЪК

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook