„Заявявам, че Земята е куха и обитаема отвътре“

На 23 ноември 1968 година американският космически апарат ESSA-7 направил няколко снимки на Северния полюс при пълно отсъствие на облаци. На тези снимки ясно се вижда огромна черна дупка в района на полюса.

Снимките са автентични – нееднократно е провеждана експертиза. Тяхната публикация отново подгряла интереса към теорията, че нашата планета е куха и не е изключено да съществува друг живот там, вътре.

Теорията за кухата Земя не е нова. От век на век тя вълнува умовете на хората, смятат я за абсурдна, ненаучна, надсмиват й се, но тя намира все нови привърженици.

Идеята за кухата земя пронизва всички религиозни текстове, които описват „друг свят“, намиращ се под земята – Орфей е търсил там Евридика, там се е спускал Одисей, под земята се намира адът на християните и задгробният свят на китайците.

Кухата земя е описана в романа на акад. Владимир Обручев „Плутония“, за нея е писал Жул Верн в романа „Пътешествие до центъра на Земята“ и много други автори.

Мистиците на Тибет вярват, че под земята се намират легендарните Шамбала и Агарта, там живеят същества, притежаващи огромна психическа сила, които понякога излизат на повърхността на Земята.

Много сериозно към тази хипотеза се отнасяли в Третия райх и дори предприели търсене на проходи към вътрешността на Земята. През 1969 година излязла популярната книга „Кухата Земя“ на д-р Реймонд Бернард, който по това време изчезнал в пещерите на Южна Америка, тоест добрал се до подземния свят, както смятат неговите последователи.

Да се опитаме да проследим историята на тази хипотеза. За първи теоретик на кухата Земя се смята Платон, след това тази идея издигнал известният учен и член на Петербургската академия на науките, математикът Леонард Ейлер. Според една от теориите на Ейлер нашата планета е куха и във вътрешността й се намира още едно Слънце, което сияе над обитаемите континенти. Той признавал съществуването на една куха обвивка, отделена на голямо разстояние от ядрото.

Тази обвивка според него има изходи на Северния и Южния полюс. Както смятал ученият, такова устройство на Земята би осигурявало по-добра устойчивост на планетата, отколкото няколко обвивки.

Идеята за кухата Земя през 1692 година е отстоявал и прочутият астроном Едмънд Халей, същият, който е открил Халеевата комета. Той смятал, че Земята се състои от обвивки с дебелина около 800 км, две външни концентрични обвивки, разделени от атмосфери и имащи свои магнитни полюси, и централно ядро с диаметри като на Венера, Марс и Меркурий. Освен това сферите се въртели с различна скорост. Халей смятал, че изтичане на вътрешната атмосфера се явява причина за северните сияния.

През 1818 година американският инженер Джон Клийвс Саймс се обърнал към Американския Конгрес с молбата да финансира експедиция по търсене на проход във вътрешността на Земята. На 15 април 1818 година членовете на Конгреса, директорът на университета и няколко големи учени получили такова послание:

До целия свят. Заявявам, че Земята е куха и обитаема отвътре. Тя се състои от няколко твърди концентрични сфери, поместени една в друга, и има отвори на полюсите от 12 до 16°… Необходими са ми сто смели другари, за да тръгна от Сибир в края на лятото със северни елени и шейни…

Обещавам, че ще намерим топли и богати земи, изобилстващи от полезни изкопаеми и животни, а може би и хора… Наемам се да докажа истинността на това изказване и съм готов да изследвам вътрешността на Земята, ако ми помогнат институциите.

Клив Саймс, бивш капитан от пехотата“

Естествено, не му дали пари и дори не вникнали в неговата теория, макар че след това той се сдобил с множество последователи.

През 1908 година излязла книгата на Уилис Джордж Емерсън със странното заглавие „Опушеният Бог“, в която се разказва за загадъчното приключение на норвежеца Олаф Янсен и неговия баща. По време на плаване на север те пропаднали в дупка около Северния полюс и се озовали в неизвестен свят, където обитавала високоразвита цивилизация. Нейните жители общували телепатично и се движели с огромна скорост на дисковидни летателни апарати. Там имало и Слънце, разположено в центъра на Земята.

След две години бащата и синът излезли от този свят през дупка чак на Антарктида на Южния полюс! При излизането бащата загинал, а синът оцелял и по някакъв начин се върнал в Европа. Заради своите разкази за неведомия свят Олаф Янсен бил затворен за 24 години в психиатрична болница, а когато излязъл, се преместил в САЩ, в Калифорния, и там срещнал Уилис Джордж Емерсън. Той му разказал подробно за своето приключение, като подкрепил разказа си с дневници и карти на маршрута. Олаф до самата си смърт убеждавал околните в достоверността на случилото се с него и неговия баща.

Колкото по-фантастична да е теорията, толкова тя е по-жива, и през ХХ век отново изплувала – в трудовете на известния мистик конспиратор Мигел Серано. Той бил политик, посланик на Чили в Индия, България, Австрия, общувал с Рьорих, Индира Ганди, Далай Лама ХIV и много други известни световни знаменитости. След Втората световна война дълго време работил в Комисията по атомна енергетика на ООН.

Но при всичко това той издигнал невероятно безумната теория за развитието на човечеството и появата на раса на свръххора, която Серано публикувал преди началото на Втората световна война. Тя толкова се харесала на Хитлер и теоретиците на Третия райх, че те я взели на въоръжение. Един от разделите на тази теория е посветен на съществуването на куха Земя.

Серано приема буквално теорията на кухата Земя и смята, че вътре в Земята съществува пространство, годно за живот на хора, което има свое Слънце, трева, дървета, реки. В кухата земя живеят представителите на бъдещата раса на Земята, а там може да се попадне през система от пещери в Хималаите, на Тибет, Памир, Андите, но има входове и на полюсите – Арктика и Антарктида. Серано споменава за наличието на оазис с топли води близо до бреговете на Антарктида, той самият извършил пътешествие в Антарктида с чилийска военна експедиция.

Освен Серано нацисткият теоретик на доктрината за „вечния лед“ на Ханс Хорбигер също твърдял, че Земята е куха отвътре и там трябва да се укрият хората, когато Луната падне на Земята. В тази идея сериозно вярвали нацистите и техните многобройни експедиции на Антарктида са добре известни.

В района на Земята на кралица Мод техните подводници открили гигантска система от вътреконтинентални кухини, образуващи огромни пространства с топъл въздух (Серано смята, че част от членовете на СС, особено езотеричните отдели и Аненербе, са били своевременно преведени в подземните коридори на Антарктида).

През 1943 година гросадмирал Карл Дьониц произнесъл доста забележителна фраза: „Германският подводен флот се гордее с това, че на другия край на света е създал за фюрера непристъпна крепост.“ Излиза, че от 1938 до 1943 г. нацистите са изграждали секретна база в Антарктида.

Съществувало секретно съединение на германските подводници „Конвой на фюрера“, в което влизали 35 подводници. В самия край на войната в пристанището на Кил от тях било свалено торпедното въоръжение и те били натоварени с контейнери с различни стоки, а на борда им се качили тайнствени пътници, чиито лица били скрити с хирургически маски.

Екипажът за подводниците се избирал сред моряци, които нямали семейства или останали живи роднини, а заедно с тях самите вземали и „обет за мълчание“. Командир на една от подводниците бил 25-годишният Вилхелм Бернхард и в нощта на 13 април 1945 година подводницата U-530 излязла от Кил. Достигайки бреговете на Антарктида, членовете на екипажа открили там подходяща ледена пещера и внимателно разтоварили контейнерите с реликви на Третия райх, включително документи и лични вещи на Хитлер.

Това бил първият етап от операцията под кодово название „Валкирия 2“. На 10 юли 1945 година U-530 навлязла в аржентинското пристанище Мар дел Плата и се предала на победителите. И такива подводници били три…

Край на разследването на дейността на силите на Третия райх в Антарктида станала операцията „Висок скок“, проведена през 1947 година от Военноморските сили на САЩ под командването на контраадмирал Ричард Бърд, като съставянето на плана за операцията съвпадало по време с края на разпита на бившите командири на подводниците…

Експедицията на контраадмирал Бърд се смята за строго научна, но била финансирана от ВМС на САЩ. Те се отправили в Антарктида в съпровод на самолетоносача „Касабланка“ с 25 самолета и 7 хеликоптера на борда, подводница, ледоразбивач и 12 танкера, на които се намирали 4800 души. На 1 февруари 1947 година експедицията, предвидена за 8 месеца работа, пристигнала в Антарктида в района на Земята на кралица Мод.

Била извършена мащабна работа по аерозаснемане, оборудвана била полярна станция, но след това в ефира се появили много странни съобщения:

Те ни атакуват. Ние понасяме големи загуби.“

Не е известно с кого е воювал контраадмирал Бърд, но на 3 март 1947 година всички работи внезапно били прекратени и експедицията спешно се върнала в Америка. Материалите от експедицията веднага били засекретени, а за причините за бягството на адмирала от Антарктида нищо не било съобщено.

Но след година в пресата започнали да се появяват съобщения, че експедицията не се е върнала в пълен състав – бил загубен един кораб, били изведени от строя 13 самолета и около 68 души от личния състав били убити, а новият самолетоносач спешно бил изпратен на ремонт.

В пресата се появили съобщения, че контраадмирал Бърд през април 1947 година дал подробни обяснения на секретно заседание на президентската комисия във Вашингтон. В резюмето на комисията имало такива пасажи:

Корабите и самолетите на Четвърта арктическа експедиция на САЩ са подлагани на нападение от странни „летящи чинии“, които „излезли изпод земята“ и движейки се с огромна скорост, нанесли значителни щети на експедицията.“

Контраадмирал Бърд бил затворен в психиатрична болница за 5 години. Но интересно, че когато шумотевицата утихнала, той излязъл от психиатрията и отново преспокойно заел ръководен пост във ВМС на САЩ – вероятно правителството изобщо не го е смятало за луд.

В пресата по повод тази странна война са изказвани различни версии, включително, че контраадмиралът е воювал със силите на „Четвъртия райх“ или с „Нова Швабия“, базирана в кухините на Антарктида, а летящите чинии са секретни разработки на нацистите.

Но някои стигнали по-далече и изказали предположение, че нацистите са успели да открият в Антарктида входа към подземния свят и да се разберат с неговите жители, а странните летящи чинии били с вътреземен произход.

инфо: drevnite.com

Вижте още: 

• ИМА ЛИ РАЗВИТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ, КОЯТО ЖИВЕЕ ПОД ЗЕМЯТА?
• СЕКРЕТНИ КАРТИ НА ХИТЛЕР РАЗКРИВАТ ДЪРЖАВА ПОД ЗЕМЯТА
• КУХАТА ЗЕМЯ И ПОДЗЕМНИТЕ ЦИВИЛИЗАЦИИ

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook