Интересни факти от 26 декември

1982 г. списание „Тайм” за първи път за „Човек на годината” не избира човек, а персоналният компютър. За „Фраза на годината” е определена репликата на Бил Гейтс „640 К са достатъчни на всеки за всичко”.

1783 г. Луи Себастиян Ленорман прави първия скок с парашут. Младият френски физик извършва документиран успешен скок със саморъчно направен парашут от покрива на едноетажна сграда в Париж. Въодушевен от успеха той скача от шпила на обсерваторията в Монпелие пред тълпа, в която е и балонистът Жозеф Монголфие.

Преди това през същата година 26-годишният младеж скача от дърво с два модифицирани чадъра. Веднага след това усъвършенства известния повече от 100 години парашут на Фауст Верначио, като го прави не само по-надежден, но и по-красив. Парашутът на Ленорман представлява твърд (дървен) конусообразен купол със спускащи се по периметър връви. Имал квадратна форма с размер 14 фута (почти 5 м).

Неговото дело в областта на парашутизма е продължено от французи. На 3 юни 1785 г. въздухоплавателят Бланшар хвърля от балон куче с парашут. А на 22 октомври 1797 г. Андре-Жак Гарнерен сам скача с парашут от балон от 700 м височина над парка Монсо и се приземява успешно, посрещнат от ликуваща публика.

Роден в семейство на часовникар през 1775-1780 г. изучава физика и химия под ръководството на Лавоазие и на Бертоле в Париж, където остава да работи в администрацията, отговорна за селитрата. След връщането си в Монпелие той работи в магазина на баща си, навлизайки в интелектуалното общество на града и започва своите експерименти с парашутите. Преди скока си от кулата на обсерваторията, той направил експерименти с животни.

След тези обществени демонстрации Ленорман се посвещава на създаваната наука за „чистата технология”. За тази цел той става монах-картезианец, тъй като манастирът в Саис край Кастр му дава възможност да продължи своите „светски изследвания”. По време на Френската революция е принуден да се откаже от своя духовен сан и дори да се ожени, като преподава технология в колежа в Алби.

През 1803 г. заминава за Париж, където започва работа в бюрото за акцизите към финансовото министерство. В този период той печата статии в технологични списания и патентова байдарка (лодка с двулопатно весло), за часовник монтиран на операта в Париж и обществена система за осветление. Между 1822 и 1837 г. издава 20-томен „Технологичен речник”.

1805 г. в Братислава е подписан Пресбургски мирен договор между Австрия и Франция. Известният още като Братиславски мирен договор е подписан в Пресбург (дн. Братислава) след разгрома на Австрия и Руската империя в Аустерлицкото сражение и пълното й поражение във Войната на Третата коалиция. С този мирен договор приключва австрийското влияние в Свещената Римска империя и се създават предпоставки за разпускането й през 1806 г.

Съгласно Пресбургския мирен договор Австрийската империя отстъпва на Наполеон, като крал на Италия, Венецианската област, Истрия (заедно с Триест) и Далмация. Признава също така всички френски завоевания в Италия. Освен това Австрия се лишава и от всичките си владения на запад от Каринтия, които преминават под властта на главните съюзници на Наполеон. Бавария получава Тирол с Бриксен и Трент, Форарлберг, десния бряг на Ин, Бургау и Линдау, а също така и отнетите от Залцбургското електорство Пасау и Айхщет. Вюртемберг получава бившите австрийски владения в Швабия – Алтдорф, Хоенберг, Нелебург, Ехинген и Борндорф, а Баден се сдобива с Констанц, територията на херцогство Брайсгау, включваща Фрайбург и Ортенау.

Австрийският император Франц II признава и кралските титли на монарсите на Бавария и Вюртемберг, с което ги признава за неподвластни на Свещената Римска империя.

Австрия се задължава да изплати на французите контрибуции от 40 млн. флорина. В замяна тя получава неголеми територии – Залцбург и бившето абатство Берхтесгаден, а за залцбургския електор Фердинанд Австрийски се създава новото Вюрцбургско графство.

1825 г. в Русия избухва Въстанието на декабристите. Въстаниците излизат рано сутринта на Сенатския площад, където се събират над 3000 военнослужещи. Целият ден те престояват мирно на площада, демонстрирайки незачитане на възкачения на престола преди броени дни нов цар Николай I. Вечерта метежниците са разбити от верните на царя войски.

Декабристите са членове на революционно движение в Русия, съставено от действащи и бивши офицери, произхождащи от благороднически семейства. По-голяма част от тях в момента на избухване на въстанието са на военна служба или са военни ветерани от войните срещу Наполеон Бонапарт. Част от декабристите са служили в окупирана Франция, което оказва влияние върху разбиранията им и формира европейски модел на мислене.

Първите тайни организации са създадени през 1816 г. (Съюз за спасение) и 1818 г. (Съюз за благоденствие). В началото на 20-те години възникват нови три тайни организации – през 1821 г. Северно дружество и Южно дружество, както и Съюз на обединените славяни през 1823 г., който две години по-късно се обединява с Южното дружество. През 1823 г. започва подготовка за въстание, назначено за лятото на 1826 г., но събитията ги провокират да действат.

След смъртта на цар Александър I на 1 декември, част от армията признава за наследник на престола Великия княз Константин, вместо възкачилия се Николай I. Северното братство се възползва от неустойчивата политическа ситуация и се вдига на въстание. За водач е провъзгласен Сергей Трубецкой. Ръководителите на бунта решават да издигнат исканията си на своята програма в деня на полагане на клетва от новия император. Николай обаче знае за подготвяната демонстрация и полага преди това клетва пред Сената.

Следствието за разкриване на организаторите се води под личното наблюдение на царя Николай I. По делото са привлечени 579 души. За виновни са признати и са осъдени общо 289 души, като петима от лидерите получават смъртни присъди – първите смъртни наказания в Русия от времето на Екатерина II. На 25 юли 1826 г. е изпълнена смъртното наказание (обесване) на Павел Пастел, Сергей Муравьов-Апостол, Пьотр Каховски, Михаил Бестужев-Рюмин, Кондратий Рилеев.

На други водачи, между които Никита Муравьов и Александър Бестужев, смъртната присъда е заменена с доживотно изселване в Сибир. Общо над 120 души са изпратени в Сибир на каторга или заселване.

Декабристите поставят начало на революционните движения в Русия против абсолютната власт на монарха и крепостничеството.

1933 г. регистрирана е фирмата „Нисан” със седалище японската столица Токио.Тогава в резултат на сливането на „Тобата имоно” и „Нихон саньо” е създадена новата компания, която от 1 юни 1934 г. е прекръстена на „Нисан мотърс”.

През май 1935 г. компанията взима решение за развитието на търговската марка „Нисан”, но практически до 1980 г. лице на компанията са различни модификации на автомобилите „Датсун”, произвеждани още от създаването на компанията. Едва през 1983 г. тази марка престава да съществува.

В началото на 1958 г. започва продажбата на автомобили в САЩ, а през 1964 г. „Нисан” става първата японска компания и сред 10-те най-големи автомобилни вносители в САЩ. През 1962 г. започва продажбата на автомобили и в Европа.

Първото задгранично предприятие за производство на „Нисан” е открито през 1959 г. в Тайван, сега задгранично производство на Нисан има в 20 държави.

1940 г. състои се премиерата на американския игрален романтичен филм „Филаделфийска история” – първият хитов филм с участието на Катрин Хепбърн.Романтичната комедия  е режисирана от Джордж Кюкор. Сценарият от Доналд Огдън Стюарт е адаптация на бродуейската пиеса със същото име от американския драматург Филип Бари.

Произведението представя историята на красавицата от хайлайфа Трейси Лорд, чийто сватбени планове се усложняват поради едновременната поява на бившия й съпруг Декстър Хевън и таблоидния журналист Маколи Конър.

„Филаделфийска история” е сред основните заглавия на 13-ата церемония по връчване на наградите „Оскар” с номинации за награда в шест категории, включително за „Най-добър филм”. Получава обаче само две статуетки – за най-добра мъжка роля за Джеймс Стюарт и за най-добър адаптиран сценарий. През 1995 г. филмът е селектиран като културно наследство за опазване в Националния филмов регистър към Библиотеката на Конгреса на САЩ.

1947 г. държавата национализира банките. Актът е приложен само три дни след национализацията на основните средства за производство – индустриални предприятия и мини.

Двата акта са извършени с убеждението, че се създава най-справедливата и прогресивна политикоикономическа система, която при бързо развитие на производителните сили ще може да осигури потребление на всеки член на обществото според неговите „разумни потребности”.

На 25 януари 1879 г. руският императорски комисар в България княз Александър Дондуков-Корсаков утвърждава устава на Българската народна банка. На 4 април 1879 г. е назначен първият управител на БНБ, на 23 май същата година банката е официално открита, а на 6 юни е извършена първата банкова операция.

В началото БНБ е централна държавна банка, поставена под контрола на министъра на финансите, която обслужва държавния бюджет и касовата дейност на държавата и извършва банкови операции, присъщи на търговска банка, без да притежава правото да отпечатва и да пуска в обращение банкноти.

С приетия в края на 1947 г. Закон за банките е извършена коренна реформа. Частните банки са национализирани, а банковата система е преобразувана по съветски образец и функционира така до края на 80-те години. На БНБ е вменена задачата за цялостно финансово обслужване на създадената свръхцентрализирана държавна планова икономика.

1959 г. официално е открита Българската телевизия. Откриването е резултат от 8-годишна разработка и изпитания на екип от учени от Машинно-електротехническия институт в София.

Първото предаване на българската телевизия е прякото излъчване на 7-ноемврийската манифестация от площад „9 септември” (дн. „Александър Батенберг”) през 1959 г. През 1964 г. към Министерството на културата е създадена Главна дирекция „Българска телевизия и радио”. През 1971 г. радиото и телевизията в България са обособени в Комитет за телевизия и радио, част от структурата на изпълнителната власт.

От 1975 г. започва своята дейност Втора телевизионна програма. През годините този телевизионен канал дава предимство на културните програми и авторските предавания. От 1977 г. Българската телевизия и Българското радио придобиват статут на самостоятелни юридически лица към Комитета за наука, изкуство и култура. През 1986 г. двете медии отново са обединени в Комитет за телевизия и радио към Министерския съвет.

На 6 март 1990 г. Деветото обикновено Народно събрание приема решение за временния статут на Българската телевизия и Българското радио, съгласно което двете организации се обособяват като самостоятелни институции. От 1 юни 1992 г.

Телевизията получава наименованието Българска национална телевизия, Първа програма се казва вече „Канал 1”, а Втора програма – „Ефир 2”. През 1993 г. Регионалните ТВ центрове на БНТ започват излъчване на собствени регионални канали. „Ефир 2” излъчва до 31 май 2000 г., а от 2 май 1999 г. БНТ излъчва сателитната програма за българите в чужбина „БНТ свят”.

1964 г. започва космическата програма „Салют 4”. Орбиталната космическа станция по програмата за граждански пилотирани станции „Долговременная орбитальная станция” е изведена в орбита от ракета-носител „Протон-К” на 26 декември 1964 г.

Станцията приключва своята работа на 3 февруари 1977 г. За времето си на съществуване в нея работят два екипажа – на „Союз 17” Алексей Губарев и Георгий Гречко, а след това на „Союз 18” на станцията пребивават Пьотър Климук и Виталий Севастянов.

Масата на научната апаратура на „Салют 4” е около 2 т, в нейния състав влизат 25 см слънчев телескоп ОСТ-1, спектрометри, детектори на метеоритни частици и неутрални частици „Рябина”, масспектрометър „Спектр”, датчик измерващ температурата на горните слоеве на атмосферата „Эмиссия”, апаратура за наблюдения на Земята, телефотометър „Микрон”, оборудване за медицински и технологични експерименти.

Сред основните инструменти на станцията са рентгеновите телескопи „Филин” и РТ-4. За астрометрически наблюдения паралелно се провеждало фотографиране на небето с камера БА-3К. Но понеже рентгеновите инструменти не можели постоянно да работят в автоматичен режим, сеансите за наблюдения за цялото време на работа на станция „Салют 4” на орбита не са много: три наблюдения са проведени от първата експедиция и осем – втората.

1973 г. космическият апарат „Союз 13” се връща на Земята. Съветският пилотиран кораб извършва орбитален космически полет от 18 до 26 декември с продължителност 7 дни 20 часа 55 минути 35 секунди.

Програмата му включва накратко астрофизични наблюдения и фотографиране на Земята.

1982 г. списание „Тайм” за първи път за „Човек на годината” не избира човек, а персоналният компютър. За „Фраза на годината” е определена репликата на Бил Гейтс „640 К са достатъчни на всеки за всичко”.

1989 г. в България независимият профсъюз КТ „Подкрепа” организира първата политическа стачка с искане за назначаване на временно правителство и провеждане на свободни избори. В този исторически период създаването на независими организации в България е закономерен процес, свързан тясно с политическата и икономическата обстановка, както в страната, така и в целия социалистически лагер.

Още в края на 1988 г. в емисиите на чуждите радиостанции „Свободна Европа”, „Дойче веле” и БиБиСи се съобщава за създаването на Независимото дружество за защита правата на човека в България. Създатели са няколко борци за човешки права, между които и д-р Константин Тренчев. Комунистическата власт в страната реагира на създаването на Дружеството с подслушване, обиски, арести и екстерниране от страната.

Репресиите срещу членовете на НДЗПЧБ провокират идеята за създаване на сдружение, поставящо си за цел защита на основните социални и трудови права на интелектуалеца. Новото сдружение е създадено по идея на д-р Тренчев и поета Петър Манолов на 8февруари 1989 г., от няколко учредители – д-р Константин Тренчев, Диана и Димитър Бояджиеви – художници от Пловдив, Кояна Иванова – студентка по медицина и други, а документите за регистрация на „Независим синдикат Подкрепа” са изпратени в Пловдивския съд на 11 февруари.

Веднага след създаването на новата организация и обявяването й към осемте учредители се присъединяват още 15-20 души. С това започва първият етап от развитието на синдиката.

На 3 ноември 1989 г. се провежда първата от 42 години демонстрация в София, организирана от „Екогласност”. В демонстрацията участват и членове на „Подкрепа”, които за първи път издигат плакат с името на организацията, прието с въодушевление от гражданите. През декември 1989 г. „Подкрепа” организира масови шествия и демонстрации, в резултат на които се свиква Националната кръгла маса. В нея участват д-р Константин Тренчев, Пламен Даракчиев и други представители на „Подкрепа”. С това завършва първият етап в историята на синдиката и започва вторият – след 10 ноември.

инфо: dariknews.bg

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook