Какво прави асфалт върху череп на 9000 години?

Върху задната част на черепа добре севижда мрежа от асфалт. Снимка: Israel Antiquities Authority / actualno.com

През 1983 г. археолозите са открили пещера в Палестина с човешки кости, датиращи от 7-ото хилядолетие пр.н.е. Костите (особено черепите) са перфектно запазени поради сухия климат на Юдейската пустиня. Върху три от шестте черепа имало странни модели, но дълго време оставало неизвестно с какво са нанесени – методите на археолозите от онези години били по-скромни от тези на съвременните учени. И сега представители на израелското Управление по антики разказват какви шарки има върху костите.

Това е асфалт. За нас тази комбинация може да изглежда необичайна, ако не си спомняме историята. За широкото използване на естествения асфалт е известно от древни източници: той е прилаган в строителството (като хидроизолация) в Египет и Асирия, а също и, съдейки по археологическите находки – от финикийците. Най-големият източник на природен асфалт е било Мъртво море, което римляните наричали Асфалтово езеро (Lacus Asphaltites). В някои източници асфалтът е наричан „юдейска смола“.

Именно с „юдейска смола“ хората – според първичната датировка преди девет хиляди години – решили да украсят черепите на своите мъртъвци. Очевидно първо е бил нанесян тънък слой асфалт върху задната част на черепа. След това от него били направени тънки нишки, като материалът бил разточван между дланите и поставян върху първия слой, за да се създаде вид на мрежа – или дори шапка, както се вижда на снимката.

Кой се е занимавал с това? Изследване на аналогични находки е установило, че обработката и моделите върху черепите на мъртви хора са характерни за Натуфийската култура. И тук започват странностите. Факт е, че Натуфийската култура от мезолита е съществувала приблизително в периода 12 500-9500 г. пр.н.е. в Леванта, основно в Палестина. А черепите, както си спомняме, датират от 7-ото хилядолетие преди Христа. Какво общо има Натуфийската култура с това? Нека го разгледаме по-отблизо.

Първите находки на паметници на натуфийците са направени преди сто години. И дълго време тази култура не можеше да бъде свързана с предшестващите. По-нататъшните разкопки обаче показали нейното родство с Кебарската култура (тя възниква 18 хиляди години преди нашата ера). Както е обичайно за мезолита, кремъчната индустрия на натуфийците изобилства от микролити, които са служили като вложки в костни или дървени рамки. Имало е и опити за шлифоване на камък, което се е развило в специална техника още през неолита. От кости се правели харпуни и риболовни куки.

Натуфийците живеели от лов, риболов и събиране на диви зърнени култури. Интересното е, че са имали специални ножове за жътва (подобни на сърповете) за събиране на зърнени култури, а реколтата е била събирана в общи хамбари. Оттук до селското стопанство е една крачка. И някои изследователи смятат, че представителите на Натуфската култура са направили тази стъпка, ставайки първите земеделци в света. Освен това няма никакви съмнения, че са опитомили кучето: доста останки от възрастни животни и кученца са открити в селища на тази култура.

Най-вече археолозите били изненадани от структурата на натуфийските селища: те живеели в кръгли каменни къщи, понякога заровени като землянки, а между тях имало гробове. Очевидно натуфийцие са първите хора, които започнали да се заселват близо до гробовете на своите предци. Освен това погребалният обред бил доста сложен.

Всички намерени погребения са явно вторични. Черепите на погребаните често били украсени предимно с плетени диадеми, но понякога и с рисунки (резби). Тоест първоначално телата вероятно са били изнасяни от селището, поставяни във временни гробове или оставяни на въздух (осигурявайки защита от хищници), а след това, когато меките тъкани се разпаднели, украсявали костите и ги погребвали до къщата. Това е изключително необичаен метод на погребение без известни преки аналози в други археологически култури.

Ето защо израелските археолози приписват черепите с асфалтови шарки на Натуфийската култура. Времевото несъответствие може да се обясни с неправилна датировка, която сега се проверява отново. Изследователите смятат, че обичаят за рисуване на черепи е възникнал във връзка с поклонението на предците – може би за засилване на чувството за принадлежност. В селскостопанските общества, където плътността на населението непрекъснато се увеличавала, принадлежността към семейството до голяма степен е определяла мястото и икономическия статус на всеки човек в обществото.

източник: actualno.com

Вижте още:

Откриха зазидани черепи в апартамент на военен лекар в София

Този малък череп на 20 милиона години ни помага да разберем еволюцията на мозъка

Мистерията с кристалните черепи

Загадъчни черепи на „Аненербе“ в Адигея разгоряха спор

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook