Компаньонките от династията Мин – живот, изпълнен със злоупотреби, мъчения и убийства

Династията Мин управлява от 1368 до 1644 година. Този период е описван като „най-великата ера на правилно управление и стабилност в човешката история“. Династията се превръща в глобална суперсила, организирайки огромни морски експедиции преди тези на Христофор Колумб и произвежда книги, преди във Великобритания да е имало преса. Династията Мин е високо оценена заради стабилността, която осигурява, както и заради иновациите, които прави, но не всичко по това време е розово. Този период крие тъмни тайни, заровени дълбоко в миналото.

Жестокостта на императорите от династията Мин не познавала граници и била специално насочена към компаньонките, живели по това време. Някои императори имали по 9000 компаньонки, повечето от които били отвлечени от домовете им и им било забранявано да напускат затвора, в който попадали, освен когато отивали в леглото на императора.

Тъй като през този период на мода била традицията, която изисквала от китайските жени да деформират стъпалата си, на момичетата им било трудно дори да опитат да избягат. Те не можели сами да се придвижат до покоите на императора и били пренасяни от слуги.

Основателят на династията Мин е император Хуну, който е считан за един от най-влиятелните и важни китайски императори. Той започва като беден монах, който пътува из Китай, но по-късно се превръща в един от най-силните войни на Азия. През 1368 година той е начело на армията, която сразява монголците, управлявали Китай в продължение на век.

Император Хуну

След като основава династията си, той приема името „мин“ – мандаринската дума за „брилянтен“. Въпреки това, жестокостта му се простирала далеч над бойното поле. Зад затворените врати, той държал своите компаньонки, на които не им било позволено да излизат и които ставали обект на ежедневни мъчения. Гордостта и ревността на императора го подтиквали да контролира всеки аспект от живота на тези жени.

В стремежа си да контролира всячески компаньонките дори след собствената си смърт, той започнал традицията, според която жените били или убивани или принуждавани да се самоубият, а след това да бъдат погребвани до мъртвия император, на когото са служили.

Император Мин Юнлъ, както и император Хонгджъ – двамата наследника на Хуну, продължават тези жестоки традиции. За щастие следващия управник забранява тази практика през 1464 година, така че компаньонките на следващите императори се страхували от загуба на благоволение от негова страна, но не и от загуба на живота си.

Император Мин Юнлъ е известен с това, че създава втора столица на Китай, освен Нанкин и я кръщава Пекин – както се нарича и до днес. В Пекин той изгражда „Забранения град“ – императорският дворец, който просъществува от 1420 до 1912 година. Докато Юнлъ е на власт са създадени военни, икономически и образователни реформи, които отговаряли на диктаторското му управление.

“Забраненият град”

Въпреки това, неговата жестокост е била документирана множество пъти. През 1421 година, точно след основаването на „Забранения град“, плъзват слухове, че една от любимите компаньонки на императора се е самоубила, защото имала афера с евнух от двореца, към когото се обърнала заради импотентността на Юнлъ.

Унижен, императорът решава да заглуши тези слухове и да заличи всички замесени. Той твърдял, че въпросната жена била отровена, след което избира 2800 други компаньонки и ги екзекутира като заповядва да бъдат нарязани на парчета. Повечето от тези момичета били на не повече от 12 години.

В официалните документи не се споменава за тази касапница, но съществува писмен разказ от едно от момичетата на императора – лейди Чуи, която по онова време била извън двореца. Малко след това обаче, тя, както и останалите 15 живи момичета били обесени с копринени примки в една от залите на „Забранения град“ в деня на погребението на императора.

Десетият император от династията Мин, който се изкачва на престола през 1505 година (император Zhendge) не проявявал интерес към компаньонките и вместо това предпочитал да живее като обикновен гражданин. Той се дегизирал и се измъквал от двореца посред нощ. Това обаче, не му попречва да продължава да събира харема си. Момичетата станали толкова много, че повечето умирали от глад, защото храната за тях не достигала, а други нямали подслон. Много историци твърдят, че именно при неговото управление започва упадъка на династия Мин.

Изображение на компаньонки от династията Мин

Наследникът му – император Уанлъ, бил обсебен от откриването на еликсира на вечния живот. Той вярвал, че женската кръв (по време на менструалния цикъл) на девици била ключова съставка за този еликсир. По време на управлението си Уанлъ нарежда хиляди момичета да бъдат отведени в „Забранения град“, за да може кръвта им да бъде използвана за неговите цели. За да си гарантира, че телата на компаньонките са чисти, той им определил диета от черници и роса. Много момичета умират от глад по време на тази жестока диета.

През 1542 година група момичета се опитва да убие императора. Те се промъкват в стаята му посред нощ и се опитват да го удушат. Той обаче се събужда и нарежда жените и семействата им да бъдат екзекутирани веднага.

инфо: iskamdaznam.com

Вижте още:

• НАЙ-ОТКАЧЕНИТЕ КИТАЙСКИ ВЛАДЕТЕЛИ
• ПРАВИЛАТА НА ЖИВОТА СПОРЕД ДРЕВНАТА КИТАЙСКА ФИЛОСОФИЯ ДАО
• ВУ ЗЕТИАН – ЕДИНСТВЕНАТА КИТАЙСКА ИМПЕРАТРИЦА – МОГЪЩА, БРУТАЛНА И БЕЗМИЛОСТНА
• ЕТО ГО НАЙ-ТОЧНИЯ КИТАЙСКИ МЕТОД ЗА ГАДАЕНЕ! РАЗКРИВА КАКВА Е СЪДБАТА НИ!

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу. Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook