Нестинарството – мистичният скок в отвъдното

Нестинарството идва от дълбока древност. Това каза пред Novini.bg зам.-директорът на Националния етнографски музей проф. д-р Албена Георгиева.

Свързва се с различни традиции, като култа към водата и култа към огъня. Очевидно двете стихии са били много важни за древните хора, добави тя.

В съвременността нестинарството се свързва с християнския празник Св. св. Константин и Елена. Има и други податки – че този период от годината, преходът между пролет и лято е много наситен с обредни практики, които са свързани с древни пролетни култове. Ритуалът е свързан с култа към богинята-майка, с изворите и с огъня, посочи експертът.

Това, за което всички се сещат, когато се каже нестинарство, е играта върху огън, но обредът не е само това. Има съвременни танцьори, които могат да изпълняват танци върху жарава, но това все още не ги прави истински нестинари. Това е много особено умение – изисква определени физически, но най-вече психически нагласи, които да позволяват човекът да излиза невредим от огъня. Говори се, че краката на нестинарите изстиват по време на обреда – може би това е специална психическа нагласа. Много по-важно е, че самите тези личности се обозначават като посредници в своята общност – те са между своя свят и света на онова, което за нас не е познато, което в миналото се е свързвало със свръхестествени същества, може би с духове на предци, може би с божества, което и в християнството се свързва с отвъдни сили, с божествени сили. Фолклорната култура свързва нестинарството и със светци, макар че те не са свръхестествени същества, но след като станат посветени, те почват да се възприемат като посредници между хората и отвъдния свят, обясни проф. Георгиева.

Тя разкри, че в средите на нестинарите се говори за „нестинарска болест“. Смята се, че това е заболяване. Най-често тези хора са от определени родове и нестинарството се предава по наследство, но това е особена свръхчувствителност към този отвъден, дълбинен свят. Тези хора понякога стават неспокойни и имат сериозни болестни признаци – става им лошо, припадат, не могат да стоят на едно място, неспокойни са. Самите те казват, че когато дойде празникът, когато могат най-сетне да извършат този обред – да танцуват върху жаравата, се успокояват. Казват, че им се явява и светецът. Като че ли те най-после изпълняват своята мисия и натрупаната енергия, която ги притиска, се освобождава. След това те се чувстват доста изтощени, като всеки, който е свършил тежка работа. Те го възприемат не като привилегия, а като мисия, като тегоба понякога, като служба, която трябва да извършват в името на светеца, но то всъщност е в името на хората, на своята общност, коментира зам.-директорът на Националния етнографски музей.

По думите й нестинарството възниква в Странджанско. Днес се съхранява и в гръцки общности, които обаче са разселени от този регион. Село Българи е последното село, в което са документирани нестинари. Много дълго нестинарството е било укривано, защото го е преследвала християнската църква. Очевидно то не съответства на християнския канон и твърде плашещо е било тази религиозна екстатика. Всяко напускане на нормата, на онова което може да се контролира, е опасно, но то пък е излизане извън пределите на установения всекидневен свят и е една възможност за проникване в тайните на един друг свят, който всички ни интересува. Много често нестинарите, изпълнявайки този обред, са имали видения и са пророкували – за съжаление, по-често неприятни неща като войни и бедствия, предупреждавали са за възможни катаклизми, заяви проф. Георгиева.

Тяхната подготовка за излизането извън нормалния ритъм на живота е била дълга – започва се от предния ден, посещава се аязмото на Св. св. Константин и Елена, почиства се, извършват се специални ритуални обиколки около него. Музиката е много важна за нестинарския обред – има подготовка и в конака, мястото, където се пази свещения тъпан и иконите. След това още от обяд се разгаря една голяма клада – дървата трябва да изгорят напълно и да остане само жар вечерта. Когато е тъмно и жаравата свети, само това създава една особена атмосфера. Тъпанът задава темпото, създава специфичен ритъм и особено напрежение. Хорото започва да обикаля жаравата и хората, които са „заразени“, в един момент просто започват да вървят из жаравата. Те стъпват с много особени, бавни стъпки, като че ли утъпкват жаравата, поясни експертът.

Тя разказа случай, при който нестинарка изпуснала кърпата си, докато танцувала върху жаравата, и кърпата не се запалила. Много често нестинарите казват: „Светецът ме буташе да вляза в жаравата, но той я гасеше пред мен“. Т.е. те не виждат жаравата като огън, който ги застрашава, а като място, което трябва да преминат. Всичко завършва с общо хоро, което също е екстатично, приповдигнато, защото всички хора се чувстват участници в това тайнство, зам.-директорът на Националния етнографски музей.

инфо: novini.bg

Вижте още:

Истинските имена на месеците на български език

Хората имат лечебен ефект върху българите! Вижте как ни помагат

Хорото на мъртвите праща душите в рая

Извори на българските имена

За още интересни новини харесайте страницата ни във Facebook  тук