Откриха микроорганизми на 830 милиона години, които може още да са живи

Снимки: megavselena.bg

Учени от университета в Западна Вирджиния може да са открили живи микроорганизми в халитна проба, датираща отпреди 830 милиона години, давайки на изследователите поглед към минал живот и среда.

Изследването е публикувано в научното списание Geological Society of America. Учените разглеждат проба от 830 милиона годишната формация Браун в Централна Австралия, пробита от Геоложката служба на Западна Австралия през 1997 г. Те разглеждат 10 халитни легла и използват бръснач, за да разделят халита на 1 до 2 милиметрови разрези.

Екипът анализира неопротерозойския халит, използвайки неинвазивни оптични методи, позволяващи на халита да остане непокътнат по време на изследването и елиминира риска от замърсяване от съвременни организми.

Те са използвали петрография на пропускаща светлина, за да идентифицират кристали на халит и флуидни включвания или вода, която е била уловена при образуването на халитните кристали. Те също така успяват да видят какво има вътре в отделните течни включвания, включително микроорганизми като бактерии, водорасли или гъбички. Сега учените казват, че някои от тези микроорганизми на 830 милиона години все още могат да бъдат живи.

При голямо увеличение, използвайки както предаваната светлина, така и UV-видимата светлина, изследователите виждат какво има вътре в отделни течни включвания – микроорганизми, които са живели във водата близо до повърхността на кристала преди милиони години.

Те откриват прокариоти, бактерии или археи, които изглеждат прозрачни, бели или бледооранжеви, каза Сара Шредер-Гомес, водещ учен в изследването. Те също така откриват еукариотни клетки, които вероятно са любители на солта водорасли или гъбички, които изглеждат жълти, бледооранжеви, бледокафяви или прозрачни. Някои от еукариотните клетки са имали „хало“ покритие от органични съединения около тях, каза Шредер-Гомес.

Според екипа, докато халитът расте от солени повърхностни води, течните включвания улавят водата, превръщайки се в микросреда или местообитания за уловени микроорганизми. Бактериите и сололюбивите водорасли или гъбички, открити в халита, са били уловени, когато се образуват кристалите, което ги прави на 830 милиона години, казаха изследователите.

Но да се разбере дали микроорганизмите са все още живи и как са оцелели толкова дълго е трудната част. Микроорганизмите, открити в халита, се свиват и значително намаляват биологичната активност, когато водите на гостоприемника станат твърде солени, казаха изследователите. Тези клетки от водорасли могат да бъдат съживени по време на по-късни наводнения, въз основа на минали проучвания. Бактериите също са оцелели във включвания на халитна течност, казаха те, което прави вероятно микроорганизмите от най-новата проба да са живи.

Отивайки крачка напред, изследователите казват, че е възможно древните химически седименти, както на земята, така и извън нея, да са домакини на древни микроорганизми и органични съединения като тези, открити в пробите от халит.

Шредер-Гомес каза, че тяхната работа може да помогне на изследователите от НАСА. Например, роувърът на НАСА Perseverance, който кацна на Марс на 18 февруари 2021 г., събира проби за бъдещо завръщане на Земята, казва тя. Формацията Браун, която е изследвал нейният екип, съдържа подобни находища на минерали като халит и гипс като тези, открити на Марс. Следователно, микроорганизми, които може да са съществували във водата на Марс в древното минало, могат да бъдат хванати в капан в халит, каза тя.

За да разберат, изследователите трябва да използват подобни неразрушителни, оптични техники, за да разгледат пробите, които роувърът връща на Земята, обяснява тя.

Лидия Тархан е асистент в катедрата по земни и планетарни науки в Йейлския университет и казва, че е необичайно да има такъв „добре запазен прозорец в микробния живот от този интервал от време и уловен по същество направо от морската вода в тези капчици от вода, която след това се включва в тези кристали каменна сол.“

Тархан казва, че е трудно да се каже дали тези клетки са все още живи, тъй като всички оцелели вероятно биха били в латентна фаза и не показват никакви очевидни признаци на живот.

„В процеса на опит да ги извлечем, за да ги проучим по-подробно и с други методи, би имало голям потенциал не само да ги унищожим, но и да ги замърсим“, казва тя.

Въз основа на работата на изследователите и описаните от тях свойства на органичните клетки, повечето от тях не са живи, а някои от тях дори се разлагат, каза Тархан пред USA TODAY.

„Единственият начин, по който тези организми биха могли потенциално да съществуват в продължение на стотици, да не говорим за стотици милиони години, би бил да преминат по същество през стадий на латентност или дори някакъв етап на хибернация“, каза тя. „Не бихме очаквали те да бъдат нещо като мобилни или да показват ясни индикатори за живи организми, които бихме могли да наблюдаваме в морска среда днес.“

Тя казва, че изследването предоставя „наистина фантастична снимка на живота преди 830 милиона години“.

„Имаме този наистина невероятен прозорец към видовете организми, които или се транспортират до солени брегови отлагания и са уловени от тези течни включвания, или (организми), които живеят в тези… хиперсолени води“, казва тя.

източник: megavselena.bg

Вижте още:

Лагуна Калиенте – токсичното езеро, което може да ни каже има ли живот на Марс

7 загадъчни и неизвестни на науката световни аномалии

Загадъчни аномалии на Венера може би крият живот

Остатък от древен живот е намерен върху рубин на 2,5 милиарда години

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook