Подземните храмове на древните атланти

Почти във всяка страна могат да ви разкажат за обширни подземия, съществуващи в един или друг район, и за загадъчни случки с хора, които са се опитвали да ги посетят. Особено богата на подобни истории е Южна Америка – континент на вълнуващи открития и невероятни исторически тайни.

Пещерата на духовете

В Перу, недалече от пустинята Наска, известна със своите колосални рисунки, видими само от небето, съществуват пещери, в които според поверията на местното население, обитават подземни духове.

Повечето входове на тези пещери са преграден от многотонни каменни блокове. Изследването на пещерите започнало чак през 1971 година, след като бил пробит проход в един от тези блокове…

Спелеолозите дълго се промъквали по заплетените тунели, докато най-накрая не стигнали до огромна зала, някога служила вероятно за религиозни церемонии. Незнайни каменоделци покрили нейния под с плочи с геометрични орнаменти, на полираните стени имало изсечени рисунки и знаци, напомнящи йероглифи.

В центъра стояли 98 каменни олтара, подобни на жертвеници на маите. На всеки от тях имало издълбан улей за стичане на кръвта.

От залата в различни посоки тръгвали тунели. Някои от тях били пълни с човешки останки. Най-дългият тунел стигал до океана и отивал под водата. Що за хора са построили тези тунели – никой не знае.

Трагедията под Куско

Свещеният за инките град Куско изобилства от подземия. През 1952 година група изследователи от Франция и САЩ се спуснали в един от тях. Спелеолозите не възнамерявали да се застояват дълго и били взели провизии само за пет дни. Но се наложило да ги чакат цели две седмици, докато най-после на повърхността не се измъкнал единственият жив член на групата – французина Филип Ламонтие. Той бил крайно изтощен и не помнел почти нищо. Освен това имал признаци на зараза с бубонна чума.

От несвързаното му боботене успели да разберат, че в пещерата са открити гробници на древни царе и множество изделия от злато. Скъпоценностите изпълвали десетки зали, но тези зали изобилствали от капани, в един от които попаднали спелеолозите. Под тях внезапно се разтворили плочите на пода и те пропаднали в пропастта.

Ламонтие оцелял само благодарение на това, че изостанал от другите. Доказателство за думите му бил златен царевичен кочан, изработен изкусно от древни майстори. Сега този кочан е изложен в музея на Лима.

Невероятна находка

Властите се постарали да засекретят информацията за трагедията в подземията на Куско. В местната преса се промъкнали едва няколко кратки бележки. В тях не се споменавало за златния кочан, но слуховете се разпространили бързо и стотици хора се устремили към пещерите в търсене на златото.

За няколко месеца изчезнали без вест повече от 200 души, а малцината, които се връщали, вместо злато носели чума. Обезпокоени от възможността за епидемия, властите на Перу наложили забрана за проникване в пещерите, а входовете към тях били затворени.

Чак в началото на XXI век изследователят на цивилизацията на инките д-р Раул Риос Сентено се опитал да повтори пътя на експедицията. Но не успял да получи разрешение от властите, затова подкупил пазачите на древен храм на няколко километра от Куско, където се намирал входът към един от тунелите. Група от шестима опитни спелеолози начело със Сентено проникнали в помещението под гробницата, разбил ключалката на стоманената решетка и тръгнал по дълъг стесняващ се коридор, който повече приличал – както по-късно написал Сентено, на част от обширна вентилационна система.

Свивайки в странични тунели и спускайки се все по-надолу, изследователите се озовали в тунел, чийто под бил застлан с равни каменни плочи, а стените – облицовани със сребрист метал. Спелеолозите откъртили малко парче от облицовката. Последвалото му изследване установило, че металът по структура прилича на алуминий.

Находката изглеждала напълно невероятна. Нито един учен не могъл да обясни как алуминият е попаднал в праисториическия лабиринт.

Изследователите не могли да продължат по-нататък по „алуминиевия“ тунел. След стотина метра той се стеснил толкова, че спелеолозите трябвало да се върнат назад. Експедицията останала кратко под земята и изследвала, по мнението на Сентено, едва малка част от подземния комплекс. Гробници и съкровища не били открити, но Сентено бил сигурен, че откритието предстои.

Потомците на атлантите на Пърси Фосет

През 1991 година група английски и бразилски спелеолози проникнали в пещери, които се намират в района на река Риу Синжу, приток на Амазонка.

През 1925 г. в тези места изчезнала безследно експедицията на прочутия изследовател Пърси Фосет, който няколко години изучавал този труднодостъпен район на Бразилия по поръчка на Английското географско общество. Според сведенията на Фосет в тукашните джунгли живее загадъчно племе на светлокожи индианци, което обитава дълбоки пещери и прилежно крие техните входове.

Не било изключено пещерите край Риу Синжу да са подземните жилища на въпросните индианци, за които писал Фосет.

Легендите за съществуването на изоставени древни градове и пълни със съкровища подземия са разпространени широко сред изследователи и пътешественици. Смята се, че тези градове и подземия са създадени от оцелелите жители на Атлантида, които след катастрофата, унищожила техния остров, се прехвърлили на континента.

Фосет смятал, че „белите индианци“ са подивели потомци на атлантите. Първоначално те живели в градове, чиито руини и днес можело да се срещнат в бразилските дебри, но по-късно, под натиска на околните племена, се оттеглили в подземни пещери, отнасяйки със себе си най-ценното, което им е останало от предците.

Галерията с пауните

Пещерите в района на Риу Синжу се оказали много красиви. От сводовете висели сталактити във всевъзможни цветове, стените били покрити с яркочервена и жълта плесен, образувайки модели, подобни на дантела, често се срещали ручеи и живописни галерии. Но спелеолозите не видели никакви следи от присъствието на човек.

Но ето че на дълбочина 70 метра пътя им бил препречен от необичайна каменна плоча. Повърхността ѝ, за разлика от останалите стени, била гладка, което навеждало на мисълта за нейния изкуствен произход.

С помощта на лебедка огромният камък бил отместен. Оказало се, че той стоял на каменни шарнири, които действали подобно на панти, а зад плочата се намирал прав и дълъг, потъващ под неголям ъгъл тунел.

Спелеолозите осветили тунела с мощни прожектори. Стените на подземния коридор били облицовани с плътно прилепнали една до друга плочи. Всяка от плочите била украсена от изсечено изображение на птица, подобна на паун.

На пода имало два улея, които можело да са използвани като релси, по които може да са се въртели колелата на натоварени кофи, подобни на тези, на които возят въглищата в мините.

Съобщението за откритието на древната галерия вдигнало много шум и заинтересувало учените от цял свят. През 1995 година в пещерите под Риу Санжу се спуснала нова експедиция. Тя направила снимки в галерията с пауните и изследвала съседните коридори, изобилстващи от галерии, езера и дори цели реки. Коридорите се протягали на повече от сто километра и по-скоро някъде се съединявали с океана: в галериите, до които се добрали изследователите, водата била солена. Но и тази експедиция не успяла да изследва целия подземен комплекс и да установи къде свършват тунелите.

Завесата на тайната

Въз основа на получените сведения учените направили извод, че за създаването на подземни галерии в района на Риу Синжу са били необходими знания, недостъпни за дивите обитатели на Амазония.

Те не можели да са дело и на инките, чиято власт над тукашните земи била кратка. Освен това, както установили зоолози, птиците, изобразени на плочите, не са известни в Южна Америка.

Някои изследователи след Фосет побързали да обявят находките в галериите под Риу Синжу за веществени следи от цивилизацията на атлантите. Други, като например перуанският специалист по древни култури Хорхе Перес, смятали, че галериите са изградени в доинкската епоха от тези, които са изградили Тиауанако и прочие мегалитни паметници.

Само в едно били единодушни всички специалисти – подземните галерии, както и храмовите комплекси в Куско и Тиауанако, както и циклопските рисунки в платото Наска, са били за религиозни цели.

По повод на пещерите има интересно свидетелство от испанския хронист от XVI век Кристобал де Молина. Той съобщава за разпространена сред индианското население легенда за всемогъщия Отец на Човечеството, който, завършвайки акта на творение на всичко живо на Земята, се оттеглил в своя подземен свят. Аналогични митове за подземни богове има в Китай и народите на Сибир.

инфо: drevnite.com

Вижте още: 

ВЕЧНОТО ТЪРСЕНЕ НА АТЛАНТИДА

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook