Скрит текст в кодекс палимпсест на мищеките

Страница от кодекса на Селдън. Долу – сцена от сватба; горе – деца се връщат от сватбата. Снимка: The Bodleian Libraries, University of Oxford. Източник: drevnite.com

Учени от университетите на Оксфорд, Лайден и Делфт са успели частично да разшифроват кодекс палимпсест на мищеките – древни мезоамерикански индианци. Надписите, които са „видели“ изследователите, са били написани на обработена кожа, а впоследствие – замазани с гипс, върху който е бил написан още един текст. Изследването е публикувано в Journal of Archaeological Science: Reports.

Съхранени са около 20 книги, или кодекси, създадени от индианците на Мезоамерика (област между Централно Мексико, Никарагуа и Хондурас) до идването на европейците. От тях пет кодекса, в които са описвани исторически събития, митове и генеалогия, са създадени от мищеките – народ, населяващ територията на съвременно Южно Мексико. Мищекските книги представляват ивици от дървесна кора или кожа, сгъвани на хармоника. Мищеките са имали логографска писменост – знаците и рисунките, които те са използвали, са обозначавали цели думи или понятия, затова книгите им изглеждат като последователност от разноцветни рисунки.

Книгата, за която става дума в статията – кодекс на Анют, или кодекс на Селдън (на името на един от притежателите му) – е създадена не по-рано от XVI век. Това е ръкопис от петнадесет страници, чиято основа е въпросната кожена ивица, покрита от двете страни с гипс. Известно време след създаването на първата версия на документа той е бил „пренаписан“ – към книгата е прикрепен още един къс кожа, така че се е получил кодекс на 20 страници (6,2 х 0,28 метра), а след това кожената лента отново е била покрита с гипс и написаното е било замазано.

Още в 50-те години на ХХ век учените са се опитвали безуспешно да разчетат скритите от гипса надписи с помощта на термография и рентген. Изследователите дори почистили гипса от две страници на ръкописа (страници 10 и 11), но не могли да разчетат текста.

Учените успели да разгледат силуети на седящи персонажи на рисунките и да разберат, че мищеките са използвали жълт, сив, черен и розов пигмент. Дори се оказало, че старият текст бил хоризонтален, а страницата била разделена с линии на пет реда, докато видимият текст се четял вертикално в четири колони.

През 2012 година изследователите решили да опитат да прочетат ръкописа със съвременни технологии. Те сканирали седем страници, включително тези с почистения гипс, със скенер, работещ в разширен диапазон на дължина на вълната (400-1000 нанометра, тоест във видимия и близко до инфрачервения). Освен хиперспектралното сканиране учените анализирали страниците на манускрипта с обичайно и инфрачервено заснемане и изследвали текстурата на материала с метод, при който изображението на обекта се прави при осветяване от различни ъгли.

Всичко това позволило на авторите да разгледат някои изображения, които не могли да разчетат до този момент. Сред тях били логограми, изображения на хора с пръчки или копия, жена с червена коса или червена перука, знак, изобразяващ река.

Изследователите са установили, че само на страница 11 са изоразени 27 персонажа. Някои от тях може да се идентифицират по името, изобразено на дрехата или близо до фигурата. На различни страници на книгата три пъти се среща изображението на владетеля, споменаван в другите два кодекса, от когото са произлезли два рода, свързани с големи градове на мищеките.

Макар че разшифроването на мапимпсеста продължава, изследователите вече са видели, че новооткритият текст се разлива и по стил, и по контекст както от известния текст на кодекса на Селден, така и от другите мищекски кодекси.

Според една от версиите кодексът палимсест на Селден е бил създаден от владетеля на град Ялтепек – политически център на мищеките в долината Оахака. Кодексът в който се описва генеалогията на династията Ялтепек от X по XVI век, е бил създаден, за да реши териториалния спор между владетеля на Ялтепек и съседния град. Очевидно създателите на кодекса умишлено са използвали по-древния ръкопис и са пренаписали историята на династията така, че да убедят противниците в неговата древност и правото на спорните територии. Според друга версия книгата просто е била прекалено стара и износена, за да бъде използвана, затова е била „реставрирана“.

Мищеките са населявали щатите Оахака, Пуебла и Хереро в Южно Мексико. Те са били сръчни занаятчии, умели са обработват метали и са създавали забележителни ювелирни изделия, особено фигурки от злато и тюркоазена мозайка, ценени от съседните народи. Историята на мищеките се проследява по писмени източници до VII век, през XI век държавата на мищеките е достигнала разцвет, а през XVI век са били завоювани от испанците, както и другите народи на Мезоамерика.

инфо: drevnite.com

Вижте още:

• УЧЕНИ ОТКРИХА ТАЕН ТЕКСТ ВЪРХУ КАРТА НА КОЛУМБ
• МНОГОБРОЙНИ ВСЕЛЕНИ И ДРЕВНИ ТЕХНОЛОГИИ В САНСКРИТСКИТЕ ТЕКСТОВЕ
• ОБЯСНЕНИЕ НА БЕРМУДСКИЯ ТРИЪГЪЛНИК В ИНДИЙСКИ ТЕКСТОВЕ
• ТЕКСТ С МАГИЧЕСКА СИЛА ВДЪХВА ЕНЕРГИЯ И УСПОКОЯВА

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook