Това, което не правят истински уверените в себе си хора
Във филма „Империята отвръща на удара“, когато Йода обучава Люк да бъде джедай, той му демонстрира Силата като издига звездолет от блато. Люк казва „Не вярвам в това“, а Йода му отговаря „Ето защо се проваляш“, пише Мениджър Нюз.
Както обикновено, Йода е прав. Науката в реалния живот го подкрепя. Множество изследвания са доказвали, че вярата в собствените сили е ключът към личния успех в живота. Проучвания, анализиращи причините за разликите между представянето на мъжете и жените по математика и пространствени умения, са установили, че самоувереността играе огромна роля, разказва списание Entrepreneur. Жени, които били помолени да кажат какъв е полът им преди да направят тест, са се представяли по-лошо от други, които не били помолени. Освен това неуверени в себе си жени се представяли по-добре, след като ги помолили да си представят, че са мъже. И двата пола имали по-добро представяне когато по време на задачата им кажели, че техният пол е по-добър в това.
„Ако чуеш глас вътре в себе си да ти каже „Не можеш да рисуваш“, тогава рисувай по всякакви възможни начини и този глас ще бъде заглушен“, е съветвал Винсент Ван Гог.
Самоувереността е много важна и тя е различна от егоистичното хвалене. Най-често, когато хората вярват в себе си и на какво са способни, те нямат нужда да се показват пред другите и има определени неща, които не вършат. Например:
Не се оправдават. Ако има една единствена черта, която уверените хора имат като коз, тя е самоефективност – вярата, че могат да карат нещата да се случват. Става дума за притежаването най-вече на чувство за вътрешен самоконтрол, не за желание за контрол над външни обстоятелства. Ето защо няма да чуете истински уверен в себе си човек да се оплаква от задръстванията, когато е закъснял за работа, или от лошия шеф, когато не са го повишили. Уверените хора не правят извинения, защото вярват, че са в контрол над собствения си живот и така е винаги.
Не се отказват. Не се предават след първия път, когато нещо се обърка. Виждат в проблемите пречки за преодоляване, вместо бариери към успеха. Една от първите им реакции, ако нещо се обърка, е да разберат защо то се е объркало и как може да предотврати това следващия път.
Не чакат разрешение за действие. Нямат нужда някой да им каже какво да правят, или кога да направят нещо. Не си губят времето с въпроси като „Трябва ли?“, „Мога ли?“. Ако се питат нещо, то е „Защо не бих… ?“.
Не търсят внимание. Хората често са отблъсквани от лица, които демонстрират, че имат нужда да получават внимание. Уверените в себе си личности знаят, че да бъдеш себе си е много по-ефективно от това да се опитваш да доказваш, че си важен. Околните бързо схващат гледната точка на всеки човек и са по-привлечени от правилната нагласа към живота, отколкото от това кои или колко хора познава някой. Успешните личности винаги показват правилната гледна точка към нещата. Те са майстори на разсейването на вниманието, когато получават много такова заради лично постижение. Най-често бързо променят фокуса на говорене към всички хора, с които са работили заедно, за да се случи успехът. Не се нуждаят от одобрение и похвала, понеже имат вътрешно чувство за стойност.
Нямат нужда от постоянна похвала и да чуват колко са добри. Отново всичко се опира до вътрешното усещане за контрол над собствения живот.
Не отлагат нещата. Борят се с мързела. Както всички, изпитват страх от промяната, може би дори от успеха, но въпреки това не отлагат. Защото вярват, че действията им ще ги доближат до постигането на своя цел. Не чакат правилното време и идеалните обстоятелства за да заработят за нея.
Не критикуват другите. Знаят, че всеки човек има нещо, в което е силен и което може да предложи. Нямат нужда да разкъсват другите, за да се почувстват по-добре като себе си. Не си губят времето в тревоги как стоят на общия фон.
Не избягват конфликтите. Разглеждат ги не като нещо, което трябва да се избегне на всяка цена, а като нещо, което трябва да се управлява ефективно. Дори да се налага да правят неудобни разговори с неприятни хора.
Не позволяват липсата на ресурси да бъде пречка по пътя им. Започват с наличното и в крачка успяват.
Внимават никога да не им стане твърде удобно. Осъзнават, че прекаленият комфорт е моралният враг на постигнето на собствените големи цели. Твърде дългото чувство за комфорт води до самодоволност, което от своя страна довежда до застой и липса на развитие. Малко дискомфорт всеки ден е добро нещо.
инфо: obekti.bg
Вижте още:
Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.
Благодарим Ви!
Последвайте ни във Facebook
Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите и мненията, изказани в тях. Запазваме си правото да изтриваме коментари, които съдържат обидни или нецензурни изрази, които представляват явна или скрита реклама и които преценим за неподходящи по някаква друга причина.
Моля, обърнете внимание, че коментарите не са начин за връзка с нашия сайт. В случай, че искате да се свържете с нас, моля ползвайте за това секцията Контакти.