10 исторически крепости в България

Царевец във Велико Търново е перлата на българските исторически крепости – надали има българин, който да не е стъпвал по калдъръмените улици на стария град и да не е запознат с богатата му и значима история.

Има обаче и други не по-малко забележителни крепостни здания на нашата територия, които не са толкова известни и предпочитани за посещение – навярно поради далечното им разположение.

Сега ще те убедим, че това трябва да се промени. Започваме историческото пътуване с 10 исторически крепости в България.

1. Асенова крепост
(частично запазена, VIII в. – Област Пловдив)

 

View this post on Instagram

 

A post shared by Mariana (@marianagerdzh)

Малко след изхода на Асеновград в посока Смолян има отбивка вдясно. Хванеш ли нея, поемаш по път назад в историята. И колкото по-нагоре се качваш, толкова повече в далечината, сякаш като мираж, ти се привижда крепостна кула. Приближаваш се и всъщност осъзнаваш, че тя е реална – това е Асеновата крепост.

Носеща името на владетеля, който най-активно е правил архитектурни промени, крепостта е била построена основно със стратегическа цел – да свързва Пловдив с Беломорието. От върха ѝ пък се вижда цял Асеновград, настанен в подножието – гледка, която си струва да бъде видяна.

2. Меджиди табия
(напълно запазена, XIX в. – Област Силистра)

 

View this post on Instagram

 

A post shared by Maria Novikov (@maria_s_novikov)

Morkadis

Южно от град Силистра се намира единствената напълно запазена турска крепост у нас – Меджиди табия. Крепостта е част от укрепителната система на Османската империя по време на Кримската война и последвалата я Руско-турска война. Крепостта е отворена за посещение целогодишно. Погледната отвън, крепостта впечатлява с шестоъгълната си форма и обградените си около 8-метрови стени с отбранителен ров – като излязла от историческите филми!

Самата музейна експозиция е разположена в спалното помещение на вече бившите казарми на територията на историческото здание. На вниманието на посетителите се представят още и оръжията, с които са боравели тогавашните военни – револвери, ножове, пушки и оръдия, както и военните облекла, с които е била обличана войската.

Достъпно за посещение е и помещението, в което са били изпращани пленниците и неподчиняващите се военни – затворническите килии са разположени на укрепителната стена. Излезли веднъж от тунелите на крепостта, от върха на стените ѝ се открива чудесна панорамна гледка. Определено е една от предпочитаните забележителности за посещение в района – не пропускай!

3. Баба Вида
(напълно запазена, X в. – Област Видин)

Далеч-далеч в Северозапада, точно на самия бряг на Дунава, живял някога заможен човек – баща на три дъщери. Вида – най-малката от тях, решила да не се омъжва, тъй като станала свидетел на неуспешните бракове на по-големите си сестри. Затова си построила замък и се отделила от света в него. Това е легендата, която се носи за построяването на напълно запазената средновековна българска крепост – Баба Вида.

Всъщност в основите ѝ стоят камъните на древния град Бонония. Според историците крепостта се е превърнала в български замък по времето на Второто българско царство. Била е обитавана от предпоследния български цар – Иван Страцимир, преди България да падне под Османска власт.

Самата крепост е била много добре защитена – около нея има изкоп, който се е пълнил с вода от Дунав. За да се влезе в нея е бил спускан подвижен мост. Разполагала е с 11 кули – 10 наблюдателни и една, охраняваща моста. Към момента за посещение от туристи са отворени две от кулите. Запазени са също и уреди за мъчения от Средновековието към затвора на Баба Вида. Там също се допускат посетители, които не пропускат да е снимат с фигурите на палач и затворник. А ти мислено редиш ли се вече за снимка?

4. Траянови врата
(частично запазена, III в. – Област София)

 

View this post on Instagram

 

A post shared by George (@the.picture.wanderer)

Името на тази крепост се свързва най-вече с едно от великите надмощия, които цар Самуил успява да вземе над византийската армия. През 986 г. българските войни нанасят такова поражение над войската на Василий II, че самият император побягва, едва спасил се, към Константинопол. До края на Първата българска държава от тази стратегическа точка нашата армия връща обратно в пределите на страната ни значителни територии. Което от своя страна прави крепостта Траяново врата с голямо значение за историческото ни развитие.

Относно самата крепост – има почти правоъгълна форма и разполага с 6 входа. Централният е ограден с 2 кули – по една от всяка страна. Точно тези високи здания са отличителната черта на крепостта – имат петоъгълна форма, което е изключителна рядкост за военната архитектура по нашите земи.

Друго любопитно е, че Траянови врата е разполагала със способ за доставяне на вода в случай на дългосрочна обсада. Имало е прокопан около 60-метров тунел (за съжаление сега може да бъде видян само изходът му от към крепостта), който е достигал до съоръжение, пълно с вода.

Останалите интересни факти около историческата сграда може да научите, като отидете на място – все пак е едва на 65 км от София и 70 км от Пловдив. Една чудесна идея за уикенд разходка, комбинирана с обогатяване на историческите познания.

5. Калиакра
(частично запазена, IV в. – Област Добрич)

На североизточното ни Черноморие има една забележителна крепост, разположена на 12 км от Каварна, в близост до с. Българево. Първо наричана „Терзис“ от тракийското племе, което я е обитавало през IV в. пр.Хр., а през късната античност – „Акре Кастериум“, в наши дни я знаем като „Калиакра“ – „Добър нос“ (от гръцки).

Най-големият си разцвет крепостта достига по време на управлението на Балик и Добротица, когато се явява столица на Карвунското княжество. От този исторически период са и най-запазените останки на крепостта. Историята ѝ и всички съпътстващи я артефакти, намерени при разкопките, са изложени в малък музей на територията на обекта.

Естествено и тази историческа крепост е обвита в тайни и мистични истории, които се разказват. Една от тях е, че по време на Османското робство, когато нашествениците успели да завладеят всички близки селища, взели младите девойки от тях. Щели да ги дадат като награда на най-изявените си войни. Момичетата обаче не искали да бъде пожертвана така тяхната младост и решили да сложат сами край на живота си. Сплели косите си, за да не може някоя от тях да се откаже и групово скочили от скалата в прегръдките на морето.

Друга легенда казва, че силно вдадената в морето форма на полуострова се дължи на факта, че Бог искал да удължи пътя на Св. Николай, който бягал от преследващите го турци. Това така и не могло да стане – бил заловен и посечен. Сега на лобното му място има изграден параклис. Останалите истории може да научите от местните хора – изключително приятни и комуникативни. Включи ли вече крепостта като обект за посещение през лятната отпуска?

6. Ловешка крепост
(частично запазена, IX-X в. – Област Ловеч)

 

View this post on Instagram

 

A post shared by M.Rahnev (@vguideslabs)

В северната част на Предбалкана, извисяваща се достолепно на хълма Хисарлъка, на самия бряг на река Осъм, е разположена една от най-значимите за времето си крепости – Ловешката. Нейното основно предназначение е било за укрепване на защитата на столицата по това време – Велико Търново.

Възникването на крепостта датира по времето на Първото българско царство. А своя най-голям разцвет градът Ловеч постига в периода XIII–XIV в. Тогава се явява като основен търговски и духовен център в областта. Именно там през 1187 г. войските начело с братята Асен и Петър успяват да отблъснат нападението от страна на византийския император Исак II Ангел. Тази победа е документирана с подписването на Ловешкия мирен договор, чрез който Византия признава Второто българско царство – възстановява се след 167 години византийска власт!

В обобщение ще кажем, че тази крепост се оказва една от значимите в историята ни и си заслужава да отделиш време да я посетиш, ако все още не си.

7. Овеч
(частично запазена, IV в. – Област Варна)

В близост до град Провадия, недалеч от Варна, се намира крепост, някога населявана от траки, римляни, византийци, българи и турци. За българите името ѝ е Овеч, турците я наричат Таш хисар, но най-първото ѝ название, както византийците са ѝ казвали, е Проват.

Крепостта е свързвана предимно с управлението на цар Ивайло, с похода на граф Амедий VI Савойски и похода на полско-унгарския крал Владислав III Ягело (Варненчик). Крепостта е много добре запазена и реставрирана. Разполага с три входа, като източният е стръмен и с изсечени в скалата стълби – такъв, какъвто е бил оригиналният му вид. От запад пък входът е откъм града и е с вито стълбище. Главният вход е северният.

В периода XII–XIV в. крепостта е в разцвета си. Утвърждава се като основен икономически, религиозен, военен и административен център за региона. На територията на историческия обект могат да бъдат видени още говорещият кладенец, дълбок 79 м., митрополитската църква, кула с „дяволска пътечка“, рицарският затвор. А за любителите на природата – по продължението на цялата крепост има невероятни гледки към град Провадия, които те подканят да спреш за минутка и да им се полюбуваш. Идеално предложение за разходка в почивен ден, ако живееш в областта.

8. Перистера
(частично запазена, IV в. – Област Пазарджик)

 

View this post on Instagram

 

A post shared by Dalia Daniel (@glago.liti)

На хълма Света Петка, точно над град Пещера, се извисява крепостта „Перистера“, съхраняваща история от няколко епохи. В центъра на цитаделата в крепостта, се намира огромен камък, с формата на гълъб. Може би оттук идва и името на крепостта – „гълъб“.

Уникалното за крепостта Перистера са двете кули от общо шестте на територията ѝ, които за своеобразни еднокорабни църкви. Историческия обект предлага на вниманието на посетителите си и няколко музейни помещения, прекрасни панорамни гледки от върховете на кулите, както и няколко беседки из дворното пространство – да може спокойно човек да поседне и да се потопи в атмосферата.

Много приятна опция за уикенд туризъм – препоръчваме ти я с две ръце!

9. Шуменска крепост
(частично запазена, XII в.пр.Хр. – Област Шумен)

 

View this post on Instagram

 

A post shared by iLoveBulgaria (@ilovebulgariaapp)

Една от най-древните и значими през вековете крепости на територията на България – това е Шуменската крепост. Неколкократно разрушавана, а след това възстановявана, тя е била активно ползвана до 1444 г. Била е от изключително стратегическо и военно значение по време на Първото и Второто българско царство.

От една страна заради близостта си до българските столици Плиска и Преслав, а от друга – поради важната икономическа роля на град Шумен, който се е оформил като административен център. Въпреки множеството археологически находки, намерени на територията на крепостта (монети, сечива от бита, накити), най-силно туристите се впечатляват (първо) от размерите на крепостта и (второ) от реставрираната кула, от която се разкрива приказна гледка към почти цялото Шуменско плато.

Една от най-важните находки открита там, е надписът, който удостоверява посещение от цар Иван Шишман. В него за първи път се споменава за населено място с името Шумен. Събираща в укрепителните си стени история поне от 6 различни каменни пласта, Шуменската крепост определено заслужава да ѝ бъде отделено време за посещение. А кога – зависи само от теб.

10. Самуилова крепост
(частично запазена, X в. – Област Благоевград)

Чувал си зловещата история от 1014 г. за ослепените Самуилови войници, на които на всеки сто се пада по един едноок, който да ги води обратно по пътя на срама от покушението в битката с византийците. При вида на тази гледка сърцето на цар Самуил спира на място. Това се случва именно в Самуиловата крепост. Но не тази край Петрич, където никога не е имало подобна сграда. А край на 3 км от границата с Македония – в подножието на планина Беласица, на брега на река Струмешница.

Разположена на не много високия хълм Куфалница, в подножието му има бронзова статуя на цар Самуил в цял ръст и неговите слепи войници. В музейната част на национален парк – музей „Самуилова крепост“ има изложен макет на цялата крепост – как е изглеждала в древността. А в откритите площи има запазени землянки, в които са живеели славянското племе струмяни, населявали тези територии още преди Беласишката битка.

По време на разкопките тук са открити две много ценни плочи – едната е надгробна и увековечава родителите на Самуил, а другата остава известна като Битолския надпис – дава исторически ценна информация за крепостта Битоля. Поради всички тези факти, Самуиловата крепост се очертава като един от най-ценните ни исторически обекти в Югозападна България, който е добре да бъде посетен, от колкото се може повече хора. Хубаво е да познаваме миналото си.

източник: 10te.bg

Вижте още:

Забравената история на Българския Припят

Българският Бермудски триъгълник

Чували сте тези български фамилии, но дали знаете какво означават?

Нестинарството – мистичният български феномен (видео)

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook

Оставете коментар

Писането на кирилица е силно препоръчително.

Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите и мненията, изказани в тях. Запазваме си правото да изтриваме коментари, които съдържат обидни или нецензурни изрази, които представляват явна или скрита реклама и които преценим за неподходящи по някаква друга причина.

Моля, обърнете внимание, че коментарите не са начин за връзка с нашия сайт. В случай, че искате да се свържете с нас, моля ползвайте за това секцията Контакти.