14 февруари 1929 г. – Кървавият Свети Валентин на Ал Капоне

Изкуството да водиш гангстерски войни придобива нови измерения. По нареждане на Ал Капоне в гараж в Чикаго са застреляни конкурентни мафиоти с автомат „Томпсън“. По онова време това оръжие се е считало за върхово технологично постижение.

Това не е първият път, в който мафиот използва Томпсън. Клането на Капоне обаче – убити са седем души – в деня на Свети Валентин е безпрецедентно и шокиращо дори за жителите на Чикаго.

Жертвите са част от бандата на Джордж „Бъгс“ Моран, която дълго време е пречила на Капоне и неговите операции, свързани с контрабанда на спиртни напитки.

Планът е бил следният – да се примамят колкото се може повече хора на Моран в гараж на ул. „Норт Кларк“ 2122 и да се избият до крак. Обикновено като примамка се използва контрабанден алкохол. До ден днешен обаче не е ясно какво точно е накарало бандата на Моран да влезе в този гараж.

Самият Моран обаче не се появил на въпросното място. Един от съгледвачите на Капоне разпознал погрешно един от мафиотите като Бъгс и хората на Ал атакували гаража. Двама от тях, преоблечени като полицаи, успели успешно да обезоръжат двама от бандата на Марон. Последните вероятно помислили, че „пазителите на реда“ имали намерението да ги изнудват. „Полицаите“ подредили гангстерите до стената така, сякаш щели да бъдат претърсвани. В края на краищата били разстреляни с два автомата „Томпсън“, заредени с .45 калибър. В допълнение към тях екзекуторите използвали и пушки двуцевки.

Колкото и странно да звучи, Франк Гусенберг – една от жертвите – е открит жив. Той дори идва в съзнание за кратко в болницата. Верен на гангстерския код, Гуеснберг умира, без да издаде когото и да било. „Няма да говоря. Никой не ме застреля“, казва той преди да издъхне.

Полицията не успява да арестува никого, тъй като на мястото на събитието не е имало никакви очевидци. Нямало съмнение обаче, че това е работа на Ал Капоне. Макар и самият Моран да не бил убит, той загубил своята власт и впоследствие – и контролът над Норт Сайд.

Що се отнася до автоматите „Томпсън“, те намират сериозно приложение и по време на Втората световна война. Въпреки това ще останат известни в историята като любимото оръжие на мафиотите.

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития

•    1130 г. — Инокентий II е провъзгласен за римски папа.
•    1779 г. — Джеймс Кук е убит от туземците на остров Хаваи.
•    1807 г. — При пожар на английския кораб „Аякс“ загиват 300 души.
•    1848 г. — Съгласно сключения мирен договор Мексико отстъпва Тексас на САЩ.
•    1876 г. — Електроинженерът Илайша Грей и изобретателят Александър Бел едновременно подават патент за телефона, с което започва спор, кой първи е изобретил устройството.
•    1901 г. — Крал Едуард VII открива първия си парламент.
•    1912 г. — Аризона става 48-ят американски щат.
•    1915 г. — При Атентата в Градското казино в София загиват четирима души, а осем са ранени.
•    1918 г. — Съветският съюз въвежда Григорианския календар (на 1 февруари съобразно Юлианския календар).
•    1921 г. — В София е учреден Съюза на артистите в България.
•    1922 г. — Публикуван е романът Одисей Джеймс Джойс.
•    1937 г. — Селскостопанските задруги в България учредяват Общ съюз на българските земеделци.
•    1942 г. — Япония започва Явайската операция от Втората световна война.
•    1949 г. — Кнесета (израелският парламент) е свикан за първи път.
•    1950 г. — СССР и Китайската народна република сключват 30-годишен договор в Москва
•    1951 г. — Бен Гурион разпуска парламента след поражението си в Кнесета.
•    1952 г. — В столицата на Норвегия — Осло се откриват Зимни олимпийски игри 1952.
•    1967 г. — В Мексико сити е подписан „Договорът от Тлателолко“ за неразпространение на ядреното оръжие в региона на Карибско море и Латинска Америка.
•    1989 г. — Иранският лидер Рухолах Хомейни призовава мюсюлманите по света да убият автора на Сатанински строфи Салман Рушди.
•    1989 г. — В околоземна орбита е изведен първият от 24-те изкуствени спътника на Глобалната система за позициониране.
•    1992 г. — Българското консулство в Киев е издигнато в ранг посолство.
•    1994 г. — Членство на България в НАТО: Президентът Жельо Желев подписва в Брюксел договора за присъединяване на България към инициативата на НАТО Партньорство за мир.
•    1994 г. — Осъденият на смърт руски сериен убиец Андрей Чикатило е екзекутиран чрез разстрел.
•    2001 г. — Собственикът на националната авиокомпания Балкан Зееви Груп спира полетите ѝ.
•    2005 г. — Бившият министър-председател на Ливан, настоящ милиардер и бизнес магнат Рафик Харири е убит при бомбен атентат в Бейрут.

Родени

•    1368 г. — Сигизмунд Люксембургски, император на Свещената Римска империя († 1437 г.)
•    1404 г. — Леон Батиста Алберти, италиански архитект († 1472 г.)
•    1483 г. — Захиредин Бабур, индийски владетел († 1530 г.)
•    1557 г. — Матиас, император на Свещената Римска империя († 1619 г.)
•    1602 г. — Франческо Кавали, италиански композитор († 1676 г.)
•    1719 г. — Кристофър Шолс, американски изобретател († 1890 г.)
•    1813 г. — Александър Даргомижски, руски композитор († 1869 г.)
•    1824 г. — Владимир Черкаски, руски княз († 1878 г.)
•    1840 г. — Иван Доспевски, български иконописец († 1889 г.)
•    1847 г. — Сава Кършовски, български революционер и юрист († 1913 г.)
•    1850 г. — Кейго Кийоура, министър-председател на Япония († 1942 г.)
•    1855 г. — Всеволод Гаршин, руски писател († 1888 г.)
•    1869 г. — Чарлз Уилсън, шотландски физик, Нобелов лауреат († 1959 г.)
•    1877 г. — Едмунд Ландау, немски математик († 1938 г.)
•    1887 г. — Александър Оббов, български политик († 1975 г.)
•    1890 г. — Тодор Павлов, български философ († 1977 г.)
•    1895 г. — Макс Хоркхаймер, философ († 1973 г.)
•    1896 г. — Георги Шейтанов, български анархист († 1925 г.)
•    1898 г. — Фриц Цвики, американски физик († 1974 г.)
•    1899 г. — Раденко Видински, български политик († 1974 г.)
•    1902 г. — Александър Абуш, немски писател († 1982 г.)
•    1910 г. — Тинка Краева, българска актриса († 1970 г.)
•    1911 г. — Асен Дацев, български физик († 1994 г.)
•    1916 г. — Масаки Кобаяши, японски режисьор († 1996 г.)
•    1928 г. — Иван Славов, български философ († 2012 г.)
•    1928 г. — Йоаким Хербут, скопски католически епископ († 2005 г.)
•    1928 г. — Трифон Джонев, български актьор
•    1929 г. — Александър Христов, български журналист († 2005 г.)
•    1930 г. — Георги Анастасов, български художник
•    1932 г. — Александер Клуге, немски писател
•    1940 г. — Иван Тенев, български политик
•    1943 г. — Янко Миладинов, български композитор
•    1944 г. — Алън Паркър, британски режисьор
•    1944 г. — Рони Петерсон, шведски пилот от Формула 1 († 1978 г.)
•    1945 г. — Ханс Адам II, княз на Лихтенщайн
•    1950 г. — Любомир Халачев, български актьор
•    1951 г. — Георги Жеков, български футболист
•    1951 г. — Кевин Кийгън, английски треньор
•    1953 г. — Ханс Кранкъл, австрийски футболист
•    1959 г. — Рене Флеминг, американска певица
•    1960 г. — Свами Ниранджанананда, индийски гуру
•    1963 г. — Мохниш Бел, индийски актьор
•    1967 г. — Мануела Малеева, българска тенисистка
•    1967 г. — Стелиос Хаджи-Йоану, британски предприемач
•    1968 г. — Скот Шарп, американски автомобилен пилот
•    1968 г. — Славчо Атанасов, български политик
•    1968 г. — Стефан Ботев, български щангист
•    1970 г. — Наталия Симеонова, телевизионна водеща
•    1985 г. — Филип Сендерос, швейцарски футболист
•    1986 г. — Тифани Торнтън, американска певица

Починали

•    869 г. — Константин-Кирил Философ, един от създателите на славянската азбука (* ок. 827)
•    1400 г. — Ричард II, крал на Англия (* 1367 г.)
•    1713 г. — Лудвиг Крафт фон Насау-Саарбрюкен, немски граф (* 1663 г.)
•    1779 г. — Джеймс Кук, британски мореплавател, изследовател и картограф (* 1728 г.)
•    1916 г. — Михалаки Георгиев, български белетрист (* 1854 г.)
•    1916 г. — Петко Тодоров, български писател (* 1879 г.)
•    1943 г. — Давид Хилберт, германски математик (* 1862 г.)
•    1944 г. — Гено Киров, български драматичен актьор (* 1866 г.)
•    1944 г. — Янко Янев, български поет, есеист и философ (* 1900 г.)
•    1953 г. — Николай Вранчев, български писател и преводач
•    1969 г. — Никола Балабанов, български драматичен актьор (* 1898 г.)
•    1975 г. — П. Г. Удхаус, английски писател (* 1881 г.)
•    1976 г. — Жана Гендова, българска актриса († 1899 г.)
•    1987 г. — Дмитрий Кабалевски, руски композитор (* 1904 г.)
•    1994 г. — Андрей Чикатило, руски сериен убиец (* 1936 г.)
•    2000 г. — Кръстьо Горанов, български философ — марксист
•    2001 г. — Ричард Леймън, американски писател (* 2001 г.)
•    2002 г. — Лев Феоктистов, руски атомен физик
•    2003 г. — Доли, първият клониран бозайник (* 1996 г.)
•    2005 г. — Рафик Харири, министър-председател на Ливан (* 1944 г.)
•    2012 г. — Александър Авджиев, български телевизионен водещ (* 1958 г.)
•    2013 г. — Роналд Дуоркин, американски философ (* 1931 г.)

Празници

•    Трифон Зарезан (по нов стил)
•    Ден на българския археолог
•    Българска православна църква – св. Кирил Славянобългарски
•    Свети Валентин — католически празник

инфо: obekti.bg

Вижте още:

10 факта за Св. Валентин

Легендата за Свети Валентин

10 мафиотски шефове, за които законите не важаха

20 по-страшни неща от Хелоуин, които ти се случват в България

За още интересни новини харесайте страницата ни във Facebook  тук